Решение № 1027 от 30.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4435/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, подадена чрез процесуален представител гл. юк. Михайлова срещу решение 2208/03.04.2023 г., постановено по адм. дело 8820/2022 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), с което по жалба на И. Иванов е отменена негова заповед 8121К - 10624/02.09.2022 г., с която е прекратено служебното правоотношение между страните на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на съдебното решение като постановено при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа становище за доказано наличие на материалноправното основание по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Счита, че в процесния казус целта на закона е спазена, тъй като съкращаването на длъжността е обосновано с действия на органа, насочени към подобряване работата чрез оптимизиране на функциите и числеността на отделите и при възможност за запазване стабилитета на държавната служба. Сочи, че служебното правоотношение не е прекратено самоцелно, а в резултат на извършена структурна промяна. По изложени съображения в касационната жалба моли първоинстанционното решение да бъде отменено. Не претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Ответникът И. Иванов, представляван от адв. Пенчев и адв. Илиев, в депозиран писмен отговор и в проведеното открито съдебно заседание по делото оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска съдът да я остави без уважение, като потвърди обжалваното решение на АССГ като правилно, законосъобразно и обосновано. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), в настоящия касационен състав на пето отделение счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: От фактическа страна съдът е приел за установено, че с оспорената заповед 8121к-10624/02.09.2022 г. на министъра на вътрешните работи на основание чл. 106, ал. 1, т. 2, ал.4 и чл.108 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на И. Иванов началник отдел Материално-техническо осигуряване при дирекция Управление на собствеността и социални дейности МВР, при "съкращаване на длъжността", считано от 15.09.2022 г. Заповедта е връчена на служителя на 12.09.2022 г. След анализ на представените по делото доказателства в това число заповед 8121К-10395/30.08.2022 г. на министъра на вътрешните работи за утвърждаване на щат на дирекция Управление на собствеността и социални дейности (ДУССД) МВР, утвърдено ново щатно разписание за дирекцията, в сила от 15.09.2022 г. и новосъставено поименно разписание на длъжностите с рег. УРИ 5785р-29098 от 03.10.2022 на ДУССД, според което, в ДУССД, отдел Материално-техническо осигуряване, в който е бил назначен съкратения служител И. Иванов, е преименуван на отдел Материално-техническо обслужване и длъжността началник отдел в него е вакантна. При извършена съпоставка на длъжностните характеристики за длъжността началник отдел в Материално-техническо осигуряване при ДУССД, на която е бил назначен служителят Иванов и длъжностната характеристика за длъжността началник отдел в преименувания отдел Материално-техническо обслужване към ДУССД първоинстанционният съд е установил, че двете характеристики са с идентично съдържание, като разписаните задължения и отговорности на длъжността са тъждествени и като брой, и като съдържание. Съдът е установил, че мястото на длъжностите в структурата на ведомството, длъжностното ниво и минималния ранг и на двете съвпадат изцяло. Разликата според съда е в това, че в новата длъжност наименованието на отдела е използвана думата обслужване вместо осигуряване в старата, както и има разлика в броя на секторите и броя на отделите в схемата на структурата по т. 2, но тези разлики съдът е приел за несъществени, тъй като не могат да бъдат приети като определящи различия между старата и нова длъжност началник отдел. При така установените правнорелевантни факти по делото съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му по закон правомощия, при спазване на изискванията за форма и съдържание на акта и при липса на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. Първоинстанционният съд е обосновал извод, че не е налице реално съкращение на длъжността, защото същата е продължила да съществува като система от функции, задължения и изисквания, а към датата на издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на И. Иванов е налице свободна щатна бройка за тази длъжност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е постановил съдебния си акт след като е изяснил фактическата обстановка, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил обосновани и верни правни изводи, които, в хипотезата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, настоящият съдебен състав изцяло споделя без да е необходимо да ги повтаря. В случая, решаващият съд е обосновал правилен извод, че с утвърждаването на щат в ДУССД МВР с МЗ рег. 8121К-10395/30.08.2022 г., въз основа на която са извършени структурни промени в дирекцията не са налице данни за промяна на щатната численост на персонала, същата не съставлява основание по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение на И. Иванов за длъжността началник отдел в променения отдел Материално-техническо осигуряване, защото в преименувания отдел Материално-техническо обслужване изискванията за заемане на длъжността за началник отдел са сходни до степен на идентичност със съкратената длъжност. До този извод съдът е достигнал след подробен и задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства, като АССГ правилно е приел, че е налице запазване на функциите, задълженията и отговорностите, посочени в длъжностната характеристика за длъжността, заемана от служителя Иванов. Налице е както пълно съвпадение между преките задължения и отговорности на длъжността началник отдел в променения отдел Материално-техническо осигуряване и длъжността началник отдел в преименувания отдел Материално-техническо обслужване, така и пълно съвпадение между изискванията за заемане на двете длъжности. Налага се извод, че извършената трансформация не е в резултат от промяна на дейността на дирекцията, която е запазила възложените й функции и отговорности, независимо от твърденията на касационния жалбоподател за извършени същностни изменения, затова че отделите в ДУССД от седем стават шест и началниците на отдели също стават шест. Съгласно константната съдебна практика, служебното правоотношение се прекратява на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл - поради съкращаване на длъжността, когато длъжността, заемана от служителя е премахната като нормативно определена позиция в длъжностното разписание и е престанала да съществува като система от функции, задължения и изисквания или е намален броят на служителите, които изпълняват тази длъжност. Във всяка от двете хипотези е налице реално съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Тези условия следва да са изпълнени към момента на издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. В случая, безспорно е установено, че не само е запазена съкратената длъжност като система от функции, задължения и изисквания, а е налице и вакантна бройка за идентичната длъжност в новия отдел Материално-техническо обслужване. Формално са изпълнени предпоставките по чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл. за съкращаване на длъжността. Следва да бъде отбелязано, че липсата на компетентност за съда да контролира по същество преценката на административния орган, извършена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, не изключва по принцип възможността за осъществяване на контрол върху законосъобразното упражняване на правомощията на органа, предоставени в условията на оперативна самостоятелност арг. в чл. 169 от АПК. Проверката за законосъобразност на административния акт (в това число издадения по целесъобразност), освен преценка дали органът не е нарушил съответните законови правила, включва задължително и отговор на въпроса дали органът не е упражнил превратно предоставените му по закон правомощия, в резултат на което взетото от него решение да противоречи на целта на закона. В случая не са налице доказателства, че съкращаването, извършено чрез премахване на щатна бройка за длъжност в променен отдел е насочено към оптимизиране на работата на съответната администрация и има за цел служебните дейности, функции и задължения да се изпълняват от по-малък брой служители, каквито твърдения са наведени в касационната жалба (че началниците на отдели са намалени от седем на шест и служебното правоотношение със служител Иванов не е прекратено самоцелно, а в следствие на извършена структурна промяна). Неоснователно в жалбата се сочи, че съдебното решение е необосновано. Съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Последователни и логични са изводите на съда при правилен анализ на доказателствата по делото. При тези данни по делото, като е приел жалбата на И. Иванов за основателна и е отменил процесната заповед на министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното му правоотношение, решаващият съд е постановил правилно решение, в съответствие с приложимия закон, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на ответника по касация следва да бъде уважена, като своевременно направена и доказана, като му бъде присъдена сумата от 1000 ( хиляда) лева, възнаграждение за един адвокат, който не е прекомерен. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,