Решение № 13272 от 8.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15293/2018 г.

Решение № 13272 от 8.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15293/2018 г., IV о., докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от старши юрисконсулт К. Недялкова в качеството й на процесуален представител на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), срещу решение № 615 от 19.10.2018 г., постановено по адм. дело № 361/2018 г. от Административен съд – Пазарджик. С него е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания с изх. № 02-130-6500/1421 от 2.02.2018 г. на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ в частта, с която на К. Петрова е отказано изплащане на субсидия по нейно заявление за подпомагане по Схема за обвързано подпомагане за плодове за кампания 2015 г. и на същата са наложени санкции за бъдещ период в размер на 1937,96 лв. В жалбата се съдържат твърдения за неправилност на обжалваното съдебно решение поради несъобразяването му с предписанията на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - К. Петрова от [населено място], действаща чрез процесуалния си представител – адв. Ч. Чавдаров, в представен писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда, да я отхвърли и потвърди обжалвания съдебен акт. Не претендира разноски. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваният съдебен акт е правилен, поради което предлага същият да бъде оставен в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Пазарджишкия административен съд е било образувано по жалба на К. Петрова срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания с изх. № 02-130-6500/1421/2.02.2018 г. на заместинк-изпълнителния директор на ДФЗ, в частта с която по Схема за обвързано подпомагане за плодове (СП) е отказано изпащане на субсидия и са наложени санкции за бъдещ период в размер на 1937,96 лв. С обжалваното решение административният съд е отменил оспорения акт. За да постанови този резултат е приел, че същият е издаден от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му със заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ правомощия, но при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила. За да обоснове извода си за материална незаконосъобразност на акта съдът се е позовал на цитираният в Таблица № 4, колона № 5 от процесното уведомително писмо чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП (ред. ДВ, бр. 12 от 2015 г.), както и на чл. 29, ал. 1 и 2 от Наредба № 3 от 17.05.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания (Наредба № 3), които уреждат условията, на които трябва да отговарят кандидатите за подпомагане. Свързал е цитираните текстове с посочените в акта фактически основания на постановения отказ, съдържащи се в контролен лист за проверка на място по отношение на К. Петрова с УИН 13.13.0715/83835 и УРН 588063, извършена от Регионален технически инспекторат - Пловдив (РТИ) и повторени в Доклад за извършена на 9.10.2015 г. проверка на място, изчерпващи се с констатацията: "... Междуредията не се поддържат и парцелът е силно затревен... ". Според съда, тази констатация сама по себе си, не можела да послужи като основание за отказ да бъде изплатено финансово подпомагане и да бъде наложена санкция за бъдещ период. От страна на администрацията не била направена каквато и да е правна квалификация на цитираната фактическа констатация, така че да е възможно да се разбере коя от трите хипотези на чл. 29, ал. 2 от Наредба № 3 била визирана. От събраните в хода на производството данни, включително подробните и безпротиворечиви констатации на вещото лице по назначената и изслушана по делото съдебна експертиза, съдът е приел, че не може да се направи несъмнен и еднозначен извод, че към момента на проверката на място, К. Петрова не е полагала дължимата грижа за процесните трайни насаждения (праскови и кайсии), независимо от очевидния факт, че имотът бил явно затревен. Извода си за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила съдът е обвързал с чл. 41, § 1 и § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие, както и със съответната им национална правна уредба в тази насока, като е цитирал разпоредбите на чл. 26б, ал. 2, 3 и 4 ЗПЗП. Тези норми касаят задължението на органа за изготвяне на доклад за извършена проверка на място и за уведомяването на кандидата за резултатите от проверката. Съдът е установил, че цитираните от него правила не са спазени, тъй като заповед по чл. 26б, ал. 3 ЗПЗП за извършване на проверка на място по делото не била представена. Също така нито контролният лист, нито докладът за проверката били подписани от проверяваното лице, като не се твърдяло и не се установявало, бенефициерът да е бил уведомяван за проверката, с оглед възможността да присъства при извършване на същата, съобразно указанието на чл. 41, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 г. Освен това съдът не е приел за установено по делото, че уведомително писмо с изх. № 01-162-6500/1350 от 16.12.2015 г. относно извършената проверка на място е достигнало до Петрова, доколкото на съпроводилото го известие за доставка не бил поставен подпис на получателя. В този контекст, съдът е посочил и факта, че проверката на място е извършена през м. октомври 2015 г., а уведомителното писмо с отказа за плащане и налагане на санкции за бъдещ период е издадено през м. февруари 2018 г., т. е. около две и половина години след това, когато за Петрова вече нямало каквато и да е възможност да посочи и да представи доказателства с оглед поддържаната от нея позиция за това, че е осъществила в пълнота поетите от нея пред ДФЗ ангажименти. Обжалваното решение е правилно. Видно от данните по делото, К. Петрова е подала Заявление за подпомагане от 15.06.2015 г. за кампания 2015 г. с УИН 13.13.0715/83835. Поисканото подпомагане и предмет на отказа касае два от заявените от нея БЗС, а именно: 30572-86-8-11 с площ от 0,80 ха., в землището на с. Звъничево, код култура 222030 (кайсии/зарзали), биологично растениевъдство и 30572-86-8-12 с площ от 0,20 ха, в землището на с. Звъничево, код култура 222021 (праскови), биологично растениевъдство. И двата БЗС са заявени по Схемата за обвързано подпомагане за плодове. По повод заявеното подпомагане, на 14.04.2015 г. е извършена автоматична проверка на въведените данни. На база на това е възложена и извършена проверка на място – дистанционен контрол – бърза проверка на място от служители на РТИ при ОД на ДФЗ – Пловдив, резултатите от които са обективирани в контролен лист. В него по отношение на процесните два парцела е отбелязано, че са проверени изцяло на място, като в забележка е отразено следното: "... Междуредията не се поддържат и парцелът е силно затревен... ", като относно СП е отбелязано: "Култура установена на проверка на място – недопустима". Този контролен лист не е подписан и липсва индикация земеделският производител или негов представител да е присъствал на проверката. За извършената бърза проверка на място е съставен Доклад по заявка № 299016. В доклада също липсва отбелязване за трите имена на кандидата, не е записана дата на получаване на доклада, не е положен и подпис, удостоверяващ запознаването му с данните, съдържащи се в документа. На К. Петрова е изпратено уведомително писмо с изх. № 01-162-6500/1350 от 16.12.2015 г. относно извършена проверка по подаденото от нея заявление с приложен към него доклад. Според приложеното известие за доставяне, писмото е получено лично от адресата на 17.12.2015 г., но липсва подпис, с който да се удостовери това лично получаване. Вследствие на това е издадено и процесното уведомително писмо с изх. № 02-130-6500/1421 от 2.02.2018 г. на заместник- изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", като в частта му по Схема за обвързано подпомагане за плодове е отказано изпащане на субсидия и са наложени санкции за бъдещ период в размер на 1937,96 лв. При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице съществено процесуално нарушение на административнопроизводствените правила. Тук е мястото да се отбележи, че противно на приетото от съда, по делото е представена заповед 302520 от 6.11.2015 г. за извършване на проверка на място на заявените от К. Петрова БЗС, включително и на процесните. Именно въз основа на тази заповед е извършена проверката на място. Резултатите от нея са обективирани в контролен лист, в който е записано, че кандидатът е бил предварително информиран за проверката на 10.11.2015 г. Контролният лист не е подписан от кандидата. Същото се отнася и за Доклада по чл. 26б, ал. 4 ЗПЗП, съгласно който текст проверяващите изготвят доклад за извършената проверка на място, който се подписва от тях и от проверяваното лице или негов представител. Когато проверяваният откаже да подпише доклада, проверяващите отбелязват в него това обстоятелство. В случая, на първо място, по делото не се откриват доказателства за предварително уведомяване на кандидата за подпомагане, че проверка на място ще бъде осъществена, каквото твърдение се съдържа освен в представените от ДФЗ документи (контролен лист и доклад, съдържащи резултати от бърза проверка на място), така и в касационната жалба. На второ място, предвид съдържанието на цитираната разпоредба на чл. 26б, ал. 4 ЗПЗП, дори кандидатът да е бил предварително уведомен за предстоящата проверка на място, същият следва да бъде запознат с доклада, като това трябва да е удостоверено с негов или на упълномощено от него лице подпис. Задължителността на условието за запознаване на кандидата със съдържанието на доклада се потвърждава и от изречение второ на цитирания текст, гласящо, че в случай на отказ от страна на земеделския производител да подпише доклада това обстоятелство следва да се удостовери с отбелязване, направено от проверяващите. На трето място, остава недоказано твърдението на касатора, че К. Петрова е била уведомена за вече осъществената проверка на място с уведомително писмо с изх. № 01-162-6500/1350 от 16.12.2015 г., към което бил приложен и докладът от проверката. Подобно твърдение е несъстоятелно, предвид факта, че на представената по делото обратна разписка от писмото, с което уведомлението за извършената проверка е била изпратено на ответницата, макар и да има отбелязване на начин на получаване (лично) и дата на получаване (17.12.2015 г.), липсва подпис на получилото съобщението лице. По този начин, както правилно е приел и административният съд, твърдяното от касатора обстоятелство, че К. Петрова е била уведомена за извършената проверка, остава недоказано. Правилно съдът е приел също, че при постановяване на оспорения акт са налице и нарушения на материалноправните разпоредби. Констатациите на административния орган, съдържащи се в оспореното уведомително писмо, базирани на данните от извършената проверка на място, остават недоказани. Същите се опровергават от заключението по изготвената по делото съдебна експертиза. Оспореното уведомително писмо се базира на резултатите от осъществената проверка на място, резултатите от която са обективирани в контролния лист и описани в доклад. Според тези данни площите на процесните два БЗС са недопустими за подпомагане, с неподдържани междуредия и силно затревени. Касаторът се позовава на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ (отм., ДВ бр. 29 от 30.03.2018 г.), според който текст трайните насаждения са допустими за подпомагане, когато почвената повърхност се поддържа с подходящи обработки или косене според прилаганите системи (угарна, чимово-мулчирна, мулчирна или ливадно зачимяване). В съдебно заседание на 21.09.2018 г., вещото лице е посочило, че в документите за кандидатстване по тази мярка няма изискване да се посочи системата за поддържане на почвената повърхност, като е отбелязал какви системи за поддържане в овощните градини за поддържане на междуредията се препоръчват по литературни данни. В същото време вещото лице е посочило, че при биологичното растениевъдство, където се изключва ползването на хербициди, е неизбежно получаването на затревяване. Експертът е констатирал още, че на парцелите са били извършени две предходни на проверката коситби, като е посочил, че с оглед отдалечеността във времето на извършване на проверката, не е възможно да се направи извод, дали конкретните условия към м. октомври 2015 г., са позволявали, отново да се извърши коситба на имота. Въз основа на снимковия материал е отбелязал, че не е възможно да се каже, че изцяло липсват проведени агротехнически мероприятия, като в тази насока е съобразил и данните от дневниците за извършени мероприятия за 2015 г. Експертът подчертава, че стопанската година започва от 1.10.2016 г., а снимките са правени 11.11.2015 г., т. е. в друга стопанска година. При тези данни правилно съдът е приел, че въз основа на събраните в хода на производството доказателства, в това число и показанията на разпитания по делото свидетел, който е дал сведения, че лично в качеството си на агроном поддържа процесните парцели, не може да се направи несъмнен и еднозначен извод, че към момента на проверката на място, жалбоподателката не е полагала дължимата грижа за процесните трайни насаждения. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Ответникът по касационната жалба не претендира присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,