Решение № 4972 от 14.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2019/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Г. Б. против решение 3994/28.11.2024г., постановено по адм.д. 900/24г. по описа на Административен съд Благоевград. С решението е отхвърлена жалбата на касационния жалбоподател срещу Заповед 01-24-68/05.06.2024 год. на кмета на община Банско, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено на оспорващия да премахне незаконен строеж: Стопанска сграда с местонахождение УПИ ХV-880, кв.21 по плана на гр. Банско, имот с идентификатор 02676.501.880 по кадастралната карта на гр. Банско и УПИ VІІІ-2445, кв.21 по плана на гр. Банско, имот с идентификатор 02676.501.2445 по кадастралната карта на гр. Банско. Касаторът твърди, че решението е неправилно. Административен съд Благоевград неправилно не бил възприел сградата за търпим строеж. Иска отмяна на решението, отмяна на оспорената заповед и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът кмет на община Банско, развива съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд, че е налице незаконен строеж, който не е търпим. Моли оспореното решение да бъде оставено в сила и да бъдат присъдени деловодни разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура не споделя доводите на касационния жалбоподател и дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна по следните съображения: За да отхвърли оспорването съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за нейната законосъобразност. Приема, че правилно нареденият за премахване обект е възприет от административния орган като незаконен строеж, за който липсват основанията да бъде квалифициран като търпим. По тези съображения е достигнал до извод за законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е неправилно. В проведената административна процедура е установено, че за наредената за премахване стопанска сграда липсват строителни книжа както разрешение за строеж, така и одобрен инвестиционен проект. Пред съда от първа инстанция, жалбоподателят не е представил доказателства за съществуването на такива книжа. Следователно сградата правилно е квалифицирана като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. След като бъде констатиран незаконен строеж, основен въпрос в производството по премахването му е дали същият е търпим или не. Административен съд Благоевград е възприел, стопанската сграда е изградена през 1985г. и че нейната търпимост следва да бъде изследвана през призмата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Въпреки този обоснован извод съдът се е ограничил до констатацията, че строежът е изграден в съсобствен имот, без да е налично съгласие на другия съсобственик, което противоречало на нормата на чл. 56, ал. 3 от ЗТКСУ /отм./, действаща към момента на изграждането, поради което е приел, че строежът не е търпим. В редица свои решения /например решение 7113 от 15.06.2015 г. на ВАС по адм. д. 2873/2015 г., II о./, Върховният административен съд е изразявал позицията, че неспазването на разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от ЗТСУ (отм.), съответно тази на чл. 183, ал. 2 от ЗУТ не опровергава търпимостта на строежа, а сочи на изискване за неговата законност. С оспореното решение други съображения, обосноваващи липсата на предпоставките за търпимост на строежа не са изложени, а съдът е длъжен във всички случаи да изследва въпроса за търпимостта на незаконния строеж, както и да се мотивира, което в случая не е сторил. Изложеното налага касиране на оспореното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което следва да бъдат установени релевантните за спора обстоятелства за търпимостта на строежа съгласно разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ - дали строежът е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ. При този изход на делото, настоящата инстанция не следва да се произнася по претенциите за разноски чл. 226, ал. 3 АПК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,