Решение № 6291 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7800/2018 г.

Решение № 6291 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7800/2018 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на Г. Щерев от [населено място], срещу решение № 865/24.04.2018 г. постановено по адм. дело № 3460/2017 г. на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № МД-АУ-10304-1/13.09.2017 г., издаден от гл. инспектор в дирекция "Местни данъци" при Община Варна, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "Местни данъци" при Община Варна. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че не са изложени мотиви въз основа на какви доказателства е установено реалното съществуване на процесните моторни превозни средства /МПС/ и изводът на съда за придобито право на собственост върху тях се явява необоснован. Твърди се, че в оспорения административен акт липсва формулирано правно основание, предвид различните хипотези, уредени в разпоредбата на чл. 107, ал. 3 от АПК. Във връзка с описаното касаторът счита, че изводите на съда относно приложението на чл. 109, ал. 1 от ДОПК се явяват необосновани. На следващо място счита за незаконосъобразен извода на съда относно приложението на нормата на чл. 54 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ в редакцията й, влязла в сила от 1.01.2015 г. и на чл. 58, ал. 5 от ЗМДТ, влязла в сила в хода на производството. Излага съображения, че до 31.12.2017 г. следва да се прилага разпоредбата на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ, съгласно която за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи. По съображения подробно изложени в жалбата, касаторът моли да бъде отменено решението на АС-Варна. Прави възражение за прекомерност на присъдените в първоинстанционното производство разноски. Ответникът – директорът на дирекция "Местни данъци" при Община Варна, в писмен отговор, чрез процесуалния си представител гл. юриск. Димитров, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, по съображения изложени в хода по същество на делото. Настоящият състав на Върховния административен съд, Първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е частично основателна. За да отхвърли жалбата на Г. Щерев против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № МД-АУ-10304-1/13.09.2017 г. /АУЗ/, издаден от гл. инспектор в дирекция "Местни данъци" при Община Варна, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "Местни данъци" при Община Варна, с който на лицето, в качеството му на наследник на И. Щерев, са определени задължения за данък върху превозните средства в размер на 457. 08 лв. главница и лихви за просрочие в размер на 130. 42 лв., АС - Варна е установил следното: В хода на административното производство органите по приходите са констатирали, че Г. Щерев е син и наследник на И. Щерев и А. Щерева. Същите имат и друг наследник по закон – А. Щерева. По персонални партиди съгласно подадени декларации, собствени данни, данни получени от трети лица и организации, е установено, че И. Щерев е бил собственик на лек автомобил марка "Москвич" с рег. [рег. номер на МПС], модел 412, година на производство 1987 г.; лек автомобил марка "Опел", модел "Вектра" с рег. [рег. номер на МПС], година на производство 1989 г. и мотопед, марка "Гарели" с рег. [рег. номер на МПС], модел 50, година на производство 1995 г. Констатирано е, че за придобитите по наследство от И. Щерев МПС Г. Щерев и А. Щерева не са подали декларации за придобиването на МПС, поради което данъкът върху превозните средства е установен от органите по приходите при Община Варна, дирекция "Местни данъци". За да отхвърли жалбата срещу оспорения акт, първоинстанционният съд е приел, че за да има едно лице качеството на данъчно задължено лице по смисъла на чл. 53 ЗМДТ, следва същото да е собственик на превозно средство, регистрирано за движение по пътната мрежа в Република България. След анализ на събраните по делото доказателства според съда по безсъмнен начин се установява, че тези факти са налице по отношение на адресата на оспорения АУЗ. Видно от представените в хода на съдебното производство справки от ОД на МВР – Варна, сектор "Пътна полиция", собственик на процесните превозни средства е И. Щерев, като не са представени доказателства за отказ от наследството. В качеството си на наследник Г. Щерев е придобил по силата на наследяването собствеността на Ѕ идеална част от гореописаните МПС. В тази връзка съдът е отхвърлил възражението на задълженото лице, че за автомобилите няма подадена писмена декларация. Съгласно нормата на чл. 107, ал. 3 ДОПК, приходните органи имат възможност да съставят акт за установяване на задължения и в случаите когато декларация не е подадена. Съобразно изложеното АС - Варна е обосновал извода, че оспореният акт е законосъобразен. Така постановеното решение е частично неправилно. По делото е безспорно, че касаторът притежава качеството на собственик на превозните средства и задължено лице по смисъла на чл. 53 ЗМДТ. При издаването на оспорения АУЗ е установено, че същите са регистрирани на името на И. Щерев, по данни, предоставени от ОД на МВР – Варна. Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗДвП пътното превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. От представената в съдебното производство справка от ОД на МВР – Варна, сектор "Пътна полиция" се потвърждава обстоятелството, че процесните МПС са регистрирани на името на И. Щерев в качеството му на собственик. С оглед на изложеното, съдът законосъобразно е приел, че Г. Щерев, в качеството си на законен наследник е придобил правото на собственост върху процесните превозни средства и е задължено лице по чл. 53 ЗМДТ. Неоснователно се явява възражението на касатора относно липсата на конкретно правно основание за издаването на акта на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК. Разпоредбата на чл. 107, ал. 3 ДОПК, както сочи и касаторът, установява правомощието за издаване на акт за установяване на задължения в три хипотези. Органът е посочил относимата хипотеза от възможните, уредени в алинея 3, като в самия акт е посочено, че той се издава въз основа на недекларирани МПС. Посочените фактически основания дават възможност на касатора да установи по безспорен начин правното основание на акта и с оглед на това да организира защитата си. Те дават възможност и на съда да извърши контрол за законосъобразност. С оглед на това съдът правилно е приел, че не е налице нарушение на изискването за форма на оспорения административен акт. Неоснователно е и възражението за нарушение на чл. 109, ал. 1 ДОПК. Цитираната норма предвижда, че не се образува производството по установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. По силата на чл. 144 ДОПК този срок, който е преклузивен, е приложим и за производство по установяване на местни данъци съгласно препращането по чл. 4, ал. 1 ЗМДТ. При преценката за спазването на чл. 109, ал. 1 ДОПК следва да се отчита спецификата на декларирането по ЗМДТ. Задълженията за местни данъци и такси не се определят въз основа на декларация подадена за всеки данъчен период. Така установеният срок се явява преклузивен за образуване на производство по установяване на задължения, поради което подаването на декларация за придобиване на имуществото, обект на облагане не е релевантна за преценката по спазването му. В настоящия случай задълженията са определени за периодите от 2012 г. до 2017 г., а не за предходни периоди от откриване на наследството през 2003 г. и за тези периоди този срок не е изтекъл към 13.09.2017 г., когато е издаден оспорения акт. Доводите за нарушение на материалния закон - чл. 54, ал. 1 във връзка с ал. 3, т. 1 ЗМДТ също са неоснователни. С промяната в разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗМДТ (ДВ бр. 105 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.) е отменено съществуващото до този момент задължение за собствениците на превозни средства да ги декларират в общината по постоянния си адрес в двумесечен срок от придобиване на правото на собственост. Поради това изключението по чл. 54, ал. 3 ЗДвП, че ал. 1 не се прилага при определяне размера на данъка в конкретно изброени случаи, следва да се тълкува във връзка с предвиденото в чл. 54, ал. 4 ЗДвП задължение за подаване на декларация в същите случаи, сред които и при придобиване на превозно средство по наследство. От тези норми не следва, че при неизпълнение на задължението за подаване на декларация, е налице забрана въз основа на данни от регистъра на ППС, поддържан от Министерство на вътрешните работи, да се определя данък върху пътно превозно средства, в какъвто смисъл са и възраженията на касатора. Като самостоятелно основание за издаване на акт за установяване на задължения нормата на чл. 107, ал. 3 ДОПК предвижда неподаването на декларация. Да се приеме противното, означава задължените лица да черпят права от неизпълнение на задължението си по чл. 54, ал. 4 ЗДвП за подаване на декларация за придобиване правото на собственост върху обекта на облагане. Съдът е установил релевантните за спора факти, но е направил незаконосъобразни изводи по приложението на материалния закон. По делото е установено прекратяване на регистрацията на трите моторни превозни средства, като неправилен се явява изводът на съда за неотносимост на основанията за служебно прекратяване на регистрацията от органите на МВР за две от процесните превозни средства. Видно от представената по делото справка от АИС – КАТ относно лек автомобил "Москвич" с рег. [рег. номер на МПС], същият е придобит от И. Щерев на 23.03.1998 г. Мотопед до 50 куб. см. "Гарели" с рег. [рег. номер на МПС] е с първоначална регистрация от 4.11.1999 г. Разпоредбата на § 3, ал. 3 от Наредба № І-45 за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства сочи, че считано от 1.06.2006 г. служебно се прекратява регистрацията на всички превозни средства с табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591. С тази преходна разпоредба законодателят създава правно основание за служебно прекратяване на регистрацията на превозните средства извън посочените в чл. 18 и сл. от Наредба № І-45. Инициативата за прекратяване на регистрацията е служебна, а правните последици от прекратяването са еднакви с правните последици от прекратяването на регистрацията по реда на чл. 18, т. 1 и 2 от цитираната Наредба. С оглед на това не съответства на материалноправната норма приетото от съда и сочено в писмото на началника на сектор "Пътна полиция" в ОД на МВР - Варна, че прекратяването на регистрацията на процесните превозни средства е считано от 3.01.2018 г. От доказателствата по делото е безспорно, че табелите с регистрационните номера на двете превозни средства на касатора не отговарят на изискванията на българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591. Безспорно е също, че двете превозни средства са с прекратена регистрация считано от 1.06.2006 г., съгласно § 3, ал. 3 от ПЗР на Наредба № I-45. Съответната администрация на пътната полиция служебно е била длъжна да прекрати регистрацията на превозните средства, след като не е извършена подмяна на табелите с регистрационните номера в сроковете по § 3, ал. 2 от цитирания нормативен акт. За предмета на спора е важно, че към 1.01.2010 г., когато влиза в сила изменението на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ, моторните превозни средства са били с прекратена регистрация. Съгласно тази норма за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. Видно от изложеното моторните превозни средства на касатора, лек автомобил "Москвич" с рег. [рег. номер на МПС] и мотопед до 50 куб. см. "Гарели" с рег. [рег. номер на МПС], са необлагаеми с данък превозни средства, тъй като отговарят на изискването на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ - да са с прекратена регистрация. Това прави извода на съда за законосъобразност на оспорения акт, с който на касатора са установени данъчни задължения за тях за периода 1.01.2012 г. - 13.09.2017 г. неправилен, постановен в нарушение на материалния закон. Относно лек автомобил "Опел" модел "Вектра" с рег. [рег. номер на МПС], с първоначална регистрация от 22.11.2002 г., от доказателствата по делото (л. 31) се установява, че на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП същият е със служебно прекратена регистрация, считано от 7.11.2016 г. Съгласно цитираната разпоредба служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. За превозното средство не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност". С оглед изложеното се налага изводът, че за лек автомобил "Опел" модел "Вектра" с рег. [рег. номер на МПС] за 2017 г. не се дължи данък. Видно от изложеното, решението на първоинстанционния съд, в частта относно установения данък върху превозните средства – за лек автомобил "Москвич" с рег. [рег. номер на МПС] и мотопед до 50 куб. см. "Гарели" с рег. [рег. номер на МПС], за периода 1.01.2012 г. - 13.09.2017 г. и относно установените данъчни задължения за лек автомобил "Опел" модел "Вектра" с рег. [рег. номер на МПС] за 2017 г. следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отмени Акт за установяване на задължения МД-АУ-10304-1/13.09.2017 г. издаден от гл. инспектор в дирекция "Местни данъци" при Община Варна, в посочената част. В останалата част - за установените задължения за лек автомобил "Опел" модел "Вектра" с рег. [рег. номер на МПС] за периода 1.01.2012 г. - 31.12.2016 г. в размер на 183. 12 лв. и лихви – 57. 08 лв., решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора съдът следва да отмени съдебното решение и в частта за разноските като присъди на органа разноски, съразмерно на оставена в сила част от оспорения акт. Видно от доказателствата по делото органът в първоинстанционното съдебно производство е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение и съдът е присъдил такова в размер на 100. 00 лв. При установени с оспорения акт задължения в размер на 587. 50 лв. и оставени в сила задължения в размер на 240. 20 лв. (задължение 183. 12 лв. и лихви – 57. 08 лв.) съдът определя дължимите на ответника разноски за първата инстанция в размер на 40. 89 лв. За размера над 40. 89 лв. съдът следва да отмени решението в частта за разноските. За настоящата инстанция ответникът е поискал присъждане на разноски, поради което на основание чл. 161, ал. 1 във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се присъдят разноски в размер 122. 65 лв., съобразно отхвърлената част от жалбата. Касаторът не е поискал присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение,