Решение № 14783 от 9.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8711/2014 г.

Решение № 14783 от 9.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8711/2014 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - гр. Велико Търново против решение № 236/27.05.2014 г. по адм. дело № 327/2014 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отменено решение № Ре Дир - 24/2.04.2014 г., издадено от касатора, с което е отхвърлена жалбата на Петранка Димитрова Филева, от с. Михалци, община Павликени срещу разпореждане № 71/21.01.2014 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Велико Търново и преписката е върната на административния орган за произнасяне по заявлението за пенсиониране по реда на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО при спазване на дадените от съда указания. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Кодекса за социално осигуряване (КСО), чл. 19, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Петранка Димитрова Филева, от с. Михалци, област Велико Търново изразява становище за неоснователност. Посочва, че пенсионните органи не са съобразили обстоятелството, че с допълнително споразумение № 2627/12.12.2006 г. към трудов договор № 183 е преназначена от длъжност "възпитател" на длъжност "учител олигофренопедагог" на основание чл. 119 от Кодекса на труда (КТ), като съгласно НКПД е посочен код 3330 5002 и НКИД 7511. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд неправилно е приел, че за учителски стаж следва да се зачете периодът 1.01.2007 г. - 31.12.2007 г. независимо, че Филева е работила като "учител олигофренопедагог" в Дом за деца с умствена изостаналост с. Михалци, тъй като съгласно чл. 19, ал. 4 НПОС трудът на "възпитателите" в специализираните институции за предоставяне на социални услуги за деца или в други места за предоставяне на социални услуги в общността формира учителски осигурителен стаж за периода след 1.01.2008 г. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. По делото е установено, че с разпореждане № 71/21.01.2014 г. ръководителят на "ПО" при ТП на НОИ - Велико Търново е отказал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Петранка Димитрова Филева като е приел, че не са изпълнени условията на § 5, ал. 1 ПЗР на КСО за минимален осигурителен стаж от 25 г. и 08 м. и възраст 3 години по-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО. Органът, издал първоначалния административен акт е приел, че заявителката притежава 25 г. 01 м. 21 д. учителски осигурителен стаж и не е навършила минимално изискуемата възраст по § 5, ал. 1 ПЗР на КСО - 59 години. В рамките на задължителния административен контрол по КСО директорът на ТП на НОИ - Велико Търново е отхвърлил като "неоснователна и недоказана жалба вх. № Жалби - 16/10.03.2014 г. на Петранка Димитрова Филева, с адрес: с. Михалци, обл. В. Търново, ул. "Тридесет и осма" № 6 срещу разпореждане № 71/21.01.2014 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ гр. В. Търново". В изложените мотиви към своя административен акт той е обсъждал единствено спорния осигурителен стаж за периода 1.01.2007 г. - 31.12.2007 г. по повод на който е приел, че заявителката, макар и работила като учител олигофренопедагог, предвид промяната на чл. 19, ал. 4 НПОС, попада в хипотезата, която предвижда, че за учителски стаж се зачита стажът след 1 януари 2008 г. на длъжността "възпитател" в останалите специализирани институции за предоставяне на социални услуги в общността. По втория спорен въпрос, поставен с обжалването на първоначалния административен акт, касаещ осигурителния стаж на Филева за периода 1.07.1974 г. - 31.08.1974 г., директорът на ТП на НОИ - Велико Търново се е задоволил да отбележи, че дори този стаж да бъде зачетен за учителски, лицето отново няма да притежава законово изискуемия стаж от 25 г. и 08 м. и съответно отново ще му бъде отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 5 от ПЗР на КСО. Не става ясно обаче, дали този стаж органите на НОИ признават за учителски или не, което е от значение за защитата на накърнените с акта права. Налице е липса на конкретни мотиви досежно този спорен въпрос, което обуславя съществено нарушение на административнопроизводствени правила. По третия спорен въпрос, поставен при обжалването на първоначалния административен акт - разпореждане № 71/21.01.2014 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ гр. В. Търново, а именно налице ли е минимално изискуемата от Петранка Димитрова Филева възраст по § 5, ал. 1 ПЗР на КСО, горестоящият административен орган не е взел никакво отношение. По делото е установено, че прекратяването на трудовото правоотношение на Петранка Димитрова Филева с Комплекс за социални услуги - гр. Павликени е станало по взаимно съгласие поради придобиване право на пенсия за ранно пенсиониране с придобит осигурителен стаж и навършена пенсионна възраст. Ирелевантни в случая са доводите на лицето, че то е предприело тези действия след консултация със служители от органите на НОИ. Относимият за спора факт е, че Филева е била освободена от учителска длъжност, с което е изпълнено едно от изискуемите основания за пенсиониране по специалния ред на § 5, ал. 1 ПЗР на КСО вр. с чл. 19, ал. 5 НПОС. Обосновани са изводите на административния съд, че претендиращото пенсия лице към датата на прекратяване на трудовото си и осигурително правоотношения като учител и подаване заявлението за пенсиониране е навършило 58 години, 03 месеца и 03 дни. Съгласно § 5, ал. 1 ПЗР на КСО до 31 декември 2020 г. включително учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и за възраст 3 години по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 КСО и учителски стаж както следва: 1. до 31 декември 2011 г. - 25 години за жените и 30 години за мъжете; 2. от 31 декември 2011 г. осигурителният стаж по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца до достигане на 28 години за жените и 33 години за мъжете. За придобиването право на пенсия по визирания ред Петранка Филева е следвало да има към датата на подаване на заявлението учителски осигурителен стаж от 25 години и 08 месеца. С оглед на това изискване неглижирането от директора на ТП на НОИ на спорния въпрос за осигурителния стаж за периода 1.07.1974 г. - 31.08.1974 г. и липсата на яснота за неговата оценка досежно този стаж законосъобразно е ценено от административния съд като съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Задължение за горестоящия орган е да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая като обсъди всички възражения и обяснения, направени в производството по административен контрол. Липсата на административен контрол по отношение на другия съществен въпрос, касаещ възникването на правото на пенсиониране по реда на § 5, ал. 1 ПЗР на КСО и свързан с проверка основанията за минимално изискуемата възраст подкрепя оценката за незаконосъобразност на акта на директора на ТП на НОИ - Велико Търново. Съгласно чл. 68, ал. 1 КСО (актуална редакция за настоящия спор) право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на 60-годишна възраст за жените и 63-годишна възраст от мъжете, като от 31 декември 2011 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца за жените и мъжете до достигане на 63-годишна възраст за жените и 65-годишна възраст за мъжете. Отчитайки, че § 5, ал. 1 ПЗР на КСО сочи като минимално изискуема възраст за пенсиониране на учителите "3 години по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 КСО", за 2013 г. когато е подадено заявлението за пенсиониране минимално изискуемата възраст за Петранка Филева е навършени 57 години и 8 месеца. Доказателствата по делото сочат, че заявилото пенсия лице към датата на подаване на заявлението за пенсиониране е навършило 58 години, 03 месеца и 03 дни, с което е налице изпълнение и на това законово изискване. Незаконосъобразни са мотивите на ръководител "ПО" при ТП на НОИ за изискуеми 59 години, а мотиви на директора на ТП на НОИ - Велико Търново по този спорен въпрос, както беше посочено по-горе, липсват. Във връзка с осигурителния стаж за периода 1.01.2007 г. - 31.12.2007 г. административният съд обосновано и законосъобразно е приел, че е положен на учителска длъжност - учител олигофренопедагог в Дом за деца с умствена изостаналост с. Михалци. Съгласно чл. 19 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж учителски стаж е осигурителният стаж, положен на учителска или възпитателска длъжност в учебни и възпитателни заведения. С разпоредбата на чл. 19, ал. 3 като учебни и възпитателни заведения са дефинирани тези създадени по реда на Закона за народната просвета. С § 8 от Закона за изменение и допълнение на Закона за народната просвета (ДВ, бр. 105/2006 г.) е предвидено, че считано от 1.01.2007 г. държавните и общинските обслужващи звена със социално предназначение - домове за отглеждане и възпитаване на деца, лишени от родителска грижа, се преобразуват от обслужващи звена в системата на народната просвета в специални институции за предоставяне на социални услуги - домове за деца, финансирани като делегирана от държавата дейност на общината, на чиято територия се намират и преминават в управление на кмета. С първоинстанционното съдебно решение са поставени и обсъдени важни въпроси, които не намират отговор в актовете на НОИ. Изискването за назначаване на възпитатели с учителска правоспособност е важна предпоставка за оценка характера на положения труд и необходимите професионални изисквания за заемане на съответната длъжност. Еднаквото третиране от НКПД е важен аргумент при изследване приложението на материалноправните разпоредби и за съответствие на издаваните актове с целта на закона. Въвеждането с чл. 19, ал. 4 НПОС на различни начални моменти за зачитане на трудовата дейност на възпитателите като учителски стаж в случаите, когато е полаган в специализирани институции за предоставяне на социални услуги е важно да бъде диференциран в случаите на придобиването му на възпитателска и учителска длъжност. Интересен подход при тълкуването на визираната норма е реализирал Административен съд - Велико Търново, съобразявайки го с практиката на Върховния административен съд в сходни правни хипотези. В този смисъл виж цитираните от първоинстанционния съд решения по административни дела № 6295/2000 г., № 492/2007 г., № 1309/2007 г., № 11819/2007 г., № 1438/2008 г., № 7123/2008 г., № 9853/2009 г., № 7123/2008 г., № 13364/2009 г., № 1512/2012 г., № 8489/2012 г., VI о. и др. Настоящият състав на Върховния административен съд счита, че не следва да се отклонява от цитираната практика и предвид останалите допуснати от органите на НОИ съществени нарушения на административнопроизводствените правила намира, че административната преписка е върната законосъобразно за издаване на нов акт. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени направените от ответника по касационната жалба разноски, които съобразно доказателствата в тази насока - договор за правна защита и съдействие от 18.11.2014 г. възлизат на сумата от 400,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение