Решение № 8760 от 16.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14419/2014 г.

Решение № 8760 от 16.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14419/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от "Даесеф" АД срещу решение № 807 от 12.08.2014 г. постановено по адм. дело № 1205 по описа за 2013 г. на Административен съд - София област (АССО). Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Счита за неправилен извода на съда, че органът по приходите правилно е приложил разпоредбата на чл. 162 във вр. с чл. 169, ал. 1 и ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Недопустимо е орган по приходите към общинската администрация да извършва прихващане на погасени по давност вземания едностранно към момента на издаване на акта, тъй като вземанията не са установени по основание и размер. Неправилно съдът не е кредитирал заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза (СИЕ). Неправилен е изводът на съда, че платените от дружеството суми са осчетоводявани съобразно закона, а не по начина, по който е посочено в неговия платежен документ. Няма доказателства дружеството да има стари задължения. Възражението за изтекла погасителна давност може да бъде релевирано и в съдебната фаза на административния процес. Основното разминаване между установените с оспорения акт задължения и сумите, посочени като дължими в СИЕ, идва от неотчетените в цялост плащания от дружеството, от непризнатите декларации за имот № 121841032002 за 2008 г. и 2009 г. и от неправилно начислените с оспорения акт лихви. Актът е издаден в нарушение на материалния закон, като органът по приходите не е отчел всички извършени от дружеството плащания, които за ТБО за процесния период са в размер на 22 946, 20 лв. За 2008 г. е подадена декларация, че обект с партиден № 121841032002 няма да се използва през цялата 2008 г. Вещото лице е изчислило ТБО за 2008 г. в размер на 1 436, 78 лв., като е взело предвид подадената декларация. Такава декларация е подадена и за 2009 г., като с акта за този период ТБО е определена в размер на 5 747, 10 лв. Като е взело предвид декларацията вещото лице е изчислило, че дължимата за 2009 г. ТБО е в размер на 1 436, 78 лв. Представените декларации са приети като доказателства по делото и не са оспорени от ответника, но съдът неправилно ги е изключил от доказателствения материал. Необоснован е изводът на съда, че декларациите не са входирани по надлежния ред в общината и изявленията в тях не обвързват органа по приходите. Неправилно е изключен от доказателствената съвкупност и представен приемо - предавателен протокол, с който се удостоверява, че в обекти с партидни № 001 и № 003 е поставен контейнер за смет тип "бобър". Необоснован е изводът на съда, че за процесния период по отношение на недвижимите имоти на жалбоподателя всички услуги по чл. 62 от ЗМДТ са реално предоставяни. Представените по делото Наредба № 15 за определянето и администрирането на местните такси и цените на услугите в община Правец (Наредба № 15) и решенията на Общински съвет - Правец не са доказателство за реалното предоставяне на услугите. През 2010 г., 2011 г. и 2012 г. за три от обектите на дружеството с партидни № 131022476001, № 131022476003 и № 131022476004 не са предоставяни услугите по чл. 62 от ЗМДТ. Прави искане към съда обжалваното решение да бъде отменено и вместо него съдът да постанови решение, с което да отмени оспорения административен акт. Ответникът - Началник отдел "Местни данъци и такси" ("МДТ") при община Правец, чрез процесуалния си представител, прави искане решението да бъде оставено в сила, по съображения подробно изложени в представени по делото писмен отговор и писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Даесеф" АД против акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 23 от 9.08.2013 г., издаден от орган по приходите при община Правец, потвърден с решение № 5 от 25.10.2013 г. на началник отдел "МДТ" при община Правец и е осъдил "Даесеф" АД да заплати на община Правец направени по делото разноски в размер на 300, 00 лв. За да постанови решението си съдът е изложил от фактическа страна, че "Даесеф" АД е собственик на 4 недвижими имота, с нежилищно предназначение и адрес на имотите, както следва: 1. земя и сгради гр. Правец, УПИ III кв. 23, за който са подадени декларации по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ, с вх. № М-2312049 от 16.07.2004 г., декларация с вх. № М0834153 от 30.06.2010 г. и декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 0834000505 от 30.06.2010 г.; 2. земя и сгради в гр. Правец УПИ VII кв. 170, за който са подадени декларации по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № М0000105 от 22.08.2006 г., декларация с вх. № М0834154 от 30.06.2010 г. и декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 0834000506 от 30.06.2010 г. и вх. № 119 от 12.02.2013 г.; 3. земя и сграда в гр. Правец УПИ IV кв. 23, за който е подадена декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № М22 от 15.09.2003 г. и декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 0834000508 от 30.06.2010 г.; 4. земя и сграда гр. Правец УПИ XI кв. 170, Пароцентрала, за който е подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 134 от 20.02.2013 г. В решението са описани подадените от "Даесеф" АД декларации по чл. 16б от Наредба № 15 за периода 2008 - 2012 г. за процесните имоти. Съдът е посочил, че с АУЗД за периода 1.01.2008 г. - 31.12.2012 г. органът по приходите е установил размер на задължението в размер на 39 663, 46 лв. След приспадане на внесените суми е определил, като общо дължима от дружеството сума за имотите в размер на 36 066, 32 лв., от които ТБО в размер на 26 522, 73 лв. и лихви към 6.08.2013 г. в размер на 9 543, 59 лв. АУЗД е обжалван по административен ред, като е потвърден изцяло с решение № 5 от 25.10.2013 г. на началник отдел "МДТ" при община Правец. По делото е приета СИЕ, като вещото лице е изчислило дължимата ТБО и лихви в размер на 34 223, 93 лв. С допълнителна СИЕ вещото лице е изчислило размера на дължимата лихва за периода 2008 г. - 2011 г. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че АУЗД е издаден от компетентен орган, в надлежна форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му. Обсъдил е разпоредбите на чл. 62, чл. 66, ал. 1 и чл. 69 от ЗМДТ, чл. 16б, ал. 1 и чл. 17, ал. 1 от Наредба № 15, както и решение № 115 от 28.12.2006 г. и решение № 6 от 29.01.2009 г. на Общински съвет - Правец, като е приел, че размерът на ТБО за процесния период е определен правилно с АУЗД. Посочил е, че от направените справки за периода на проверката по дневни извлечения от бюджетната сметка за внасяне на дължимите задължения към община Правец се установява, че от "Даесеф" АД са постъпили следните суми: сумата от 105, 00 лв. по дневно извлечение № 81 от 30.04.2008 г., както и сумите 1769, 74 лв.; 2007, 53 лв. и 1436, 78 лв. по дневно извлечение № 244 от 23.12.2009 г., които суми са осчетоводени и издължени по декларации М2312049 и М22 за задължения за ТБО за 2005 и 2006 г. Приел е, че дружеството е имало непогасени задължения за 2005 г., 2006 г., 2007 г. и 2008 г. и тези платените от него суми правилно са били отнесени за погасяване на по-стари задължения, съгласно реда предвиден в нормата на чл. 169, ал. 1 и ал. 4 от ДОПК. Предвид изложеното не е кредитирал заключението на вещото лице по основната и допълнителната СИЕ, тъй като вещото лице е изчислило извършените плащания не за минал период от време, а за процесния. Изложил е, че не приема представено заявление от дружеството съдържащо искане за опрощаване на стари задължения, както и представените в съдебно заседание декларации по чл. 16б от Наредба № 15 на ОбС - Правец с дата 25.11.2008 г. за имот с партиден № 12184032002 за това, че същия имот няма да се ползва през 2009 г. и за същия няма да се ползват услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци в депа. Не е възприел и представен от жалбоподателя приемателно-предавателен протокол, с който се удостоверява, че в обекти с партидни № № 001 и 003 е поставен контейнер за смет тип "бобър" на 29.05.2013 г. Посочил е, че декларацията и приемо-предавателният протокол не са годни доказателства и не отразяват действителните отношения между органа по приходите и жалбоподателя. Декларацията не е входирана по надлежния ред в община Правец и изявленията в нея не обвързват общината и органа по приходите. Приемателно-предавателния протокол е изготвен само от служители на дружеството-жалбоподател без знанието, уведомяването или участието на служители от общината и по тази причина не може да ангажира общината. Приел е за доказано, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на депо за битови отпадъци са реално предоставяни от община Правец за целия процесен период. Решението е неправилно. Делото е останало неизяснено от фактическа страна, тъй като решението е постановено, без да са събрани и обсъдени всички доказателства от значение за правилното решаване на случая. За да е дължима таксата за битови отпадъци и за трите вида услуги по чл. 62 от ЗМДТ е необходимо, по аргумент от чл. 71 от ЗМДТ, услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване да са реално извършвани от общината, както и тя да разполага с депо или друго съоръжение за обезвреждане на битовите отпадъци. Въпреки изричното възражение за липса на реално предоставяне на услугите, направено с жалбата на "Даесеф" АД, по делото е останало неустановено дали услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване да са реално извършвани от общината по отношение на имотите на дружеството за процесния период, както и дали общината е разполагала с депо или друго съоръжение за обезвреждане на битовите отпадъци. Административният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 от АПК да даде конкретни указания на административния орган за представяне на доказателства, установяващи горните обстоятелства. Задължението на съда за даване на указания следва от спазване принципа на служебното начало в административния процес и от разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК, задължаваща съда да указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото същите не сочат доказателства. Съдът е следвало, предвид разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК да даде конкретни указания на органа за представяне на доказателства относно реалното предоставяне на услугите, което не е сторил. Извършването на услугите може да бъде доказвано с всички допустими по закон доказателства - договори за възлагане на дейности по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата, доказателства за съществуването за депо за битови отпадъци, протоколи за извършена работа, пътни листове, приемо-предавателни протоколи, установяващи извършена работа, отчетни документи и други. Установяването на посочените правнозначими факти е от съществено значение за преценката на материалната законосъобразност на акта. Предвид изложеното оспореното решение се явява и необосновано досежно извода на съда за реално предоставяне на услугите, доколкото съдът не е изложил никакви мотиви въз основа на кои доказателства по делото е стигнал до този извод. Наред това, при постановяване на обжалваното решение, първоинстанционният съд не е обсъдил находящият се на стр. 39 и сл. от делото АУЗД № 06 от 7.02.2012 г. издаден от орган по приходите при община Правец, с който за периода 2010 г. - 2011 г. по декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ вх. № М22 от 15.09.2003 г., М49 от 16.07.2004 г., М105 от 22.08.2006 г., М153 от 30.06.2010 г. на "Даесеф" АД са определени задължения за ТБО и съответните лихви. От съда не са събрани доказателства относно връчването, съответно - влизането в сила на посоченият АУЗД. Това препятства настоящия състав за се извърши преценка дали с процесния АУЗД, обхващащ и посочения в предходния акт период, се явява повторен, съответно - могат ли с него да бъдат изменяни установените с предходния АУЗД задължения за ТБО за съответните имоти на дружеството. При постановяване на решението си съдът не е съобразил нормата на чл. 169, ал. 3 от ДОПК, съгласно която, при наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да заяви кое от тях погасява пред съответния компетентен орган. Ако не е заявил това, те се погасяват съразмерно. Видно от представени в хода на съдебното производство платежни нареждания (л. 55-57) и извлечения от сметка (л. 58-60) "Даесеф" АД изрично е изразило воля за погасяване чрез плащане на конкретни задължения за ТБО. Така с платежно нареждане от 26.05.2009 г. по сметка на община Правец е преведена сумата от 2 873, 56 лв. В основанието за плащане е посочено, че се плаща ТБО за периода 1.01.2008 г. - 31.12.2009 г. по декларация вх. № М0000105 от 22.08.2006 г., т. е за имот с партиден номер 1218411032002. С платежно нареждане от 26.05.2009 г. по сметка на община Правец е преведена сумата от 3 539, 48 лв. В основанието за плащане е посочено, че се плаща ТБО за периода 1.01.2008 г. - 31.12.2009 г. по декларация вх. № М-2312049 от 16.07.2004 г., т. е за имот с партиден № 1218411032001. С платежно нареждане от 26.05.2009 г. по сметка на община Правец е преведена сумата от 3 367, 06 лв. В основанието за плащане е посочено, че се плаща ТБО за периода 1.01.2008 г. - 31.12.2009 г. по декларация вх. № М22 от 15.09.2003 г., т. е за имот с партиден номер 131022476003. Съгласно извлечение по сметка от 27.12.2011 г. до 28.12.2011 г. на л. 60 от делото "Даесеф" АД е извършило плащане с основание "ТБО за 2011 г. по декларация вх. № М0834154 от 30.06.2010 г. ", т. е. за обект с партиден № 1218411032002. Посочено е, че се внася главница в размер на 3 604, 00 лв. Съгласно същото извлечение е извършено плащане с основание "Чистота за 2010 г. по декларация вх. № М0834154 от 30.06.2010 г., т. е. за обект с партиден № 1218411032002. Посочено е, че се внася главница в размер на 1 436, 78 лв. Така извършените плащания не се оспорват от ответника и са отразени в дневни извлечения от сметката на община Правец в "Сибанк" ЕАД от 26.05.2009 г. и 28.12.2011 г. (л. 112 и л. 114 от делото). Без да оспорва извършените плащания, органът по приходите е отнесъл сумите за погасяване на предходни задължения на "Даесеф" АД, позовавайки се на разпоредбата на чл. 169, ал. 4 от ДОПК, а с оспореното съдебно решение съдът е приел, че административният орган е приложил закона правилно. Настоящата инстанция намира този извод на съда за погрешен. Предвид нормата на чл. 169, ал. 3 от ДОПК и заявеното от дружеството в горецитираните платежни нареждания се налага изводът, че дружеството е изявило изрична воля с преведените суми да погаси задължения за ТБО за имот с партиден № 1218411032002 за периодите 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г., за имот с партиден № 1218411032001 за 2008 г. и 2009 г. и за имот с партиден № 131022476003 за 2008 г. и 2009 г. С оглед така изразената воля органът по приходите е бил длъжен да отчете тези плащания за съответните периоди, за които дружеството е заявило плащането, а не да ги отнася към погасяване на предходни задължения, позовавайки се на поредността, предвидена в чл. 169, ал. 4 от ДОПК. Разпоредбата на чл. 169, ал. 4 от ДОПК не е специална спрямо тази на чл. 169, ал. 3 от ДОПК. Тя касае отделна хипотеза, а именно - поредността на погасяване публични задължения, установявани от Националната агенция за приходите, каквито процесните не са. Липсва правна възможност органът по приходите да не приеме направено пред него волеизявление от страна на лицето за погасяване, извършено до започване на принудителното събиране. Предвид изложените съображения обжалваното решение, като неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът следва да укаже на ответника да представи необходимите доказателства, за изясняване на спора от фактическа страна, съобразно дадените по-горе указания и при надлежно установено предоставяне на услугите от общината да провери законосъобразността на изчисляването на дължимата за тях такса битови отпадъци. При действието на чл. 226, ал. 3 от АПК въпросът за разноските и пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,