Решение № 11411 от 29.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12380/2016 г.

Решение № 11411 от 29.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12380/2016 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" срещу решение № 5831 от 12.09.2016 г., постановено от Административен съд С.-град, второ отделение, 22 състав по адм. д. № 11183/2015 г. С касационната са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да бъде потвърдено оспореното уведомително писмо. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Агроконсултинг-04-В. С.", представляван в производството от адв. Трифонова, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. с изх. № 02-020-2600/5113 от 02.10.2011 г., издадено от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, с което на ЕТ "Агроконсултинг-04-В. С." е отказано изцяло финансиране по СЕПП и СНДП. Като краен извод съдът е приел, че оспорения акт е незаконосъобразен като издаден в противоречие с материалния закон и неговата цел. Като решаващ мотив съдът е приел, че за кандидата за финансово подпомагане съществува неяснота на кое точно основание му е отказана финансова помощ, както и че по отношение на същия в хода на административното производство не му е предоставена възможност за активно участие с представянето на възражения и доказателства, оборващи констатациите на контролните органи. Като основание за отмяна на оспорения акт съдът също така е приел, че административния орган не успял да докаже, включително и след изслушване на експертните заключения, фактическите основания, довели до постановяване на отказа от изплащане на финансова помощ за кампания 2010 г. По тези решаващи мотиви съдът е отменил оспореното уведомително писмо и е върнал преписката за ново произнасяне от административния орган при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Обжалваното решение като краен резултат е правилно. Производството, по което е постановено обжалваното решение, се е развило след отмяна на решение № 4976 от 17.07.2014 г., постановено по адм. д. № 10269/2011 г. С отмененото решение оспорването е отхвърлено като неоснователно. В отменителното решение касационният състав изрично е посочил, че обжалваният индивидуален административен акт има изискуемите форма и съдържание по чл. 59 от АПК. Спазена е изцяло процедурата по уведомяване на земеделския стопанин и поради това той е имал възможност да защити правата си в хода на административното производство. Касационният състав споделя извода на първоинстанционния съд, че неизвършването на проверка на място не е съществено процесуално нарушение, тъй като провеждането на такава проверка не е задължителен етап от процедурата по разглеждане на заявлението за подпомагане. С касационното решение са дадени конкретни указания за събиране на нови доказателства - назначаване на съдебно-техническа експертиза, която след преценка на административната проверка и на цветния снимков материал от ЦОФК на БЗС, заявени за подпомагане от жалбоподателя, да даде мотивирано заключение за допустимостта за подпомагане на всеки един от парцелите. Съобразно разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от АПК при новото разглеждане на делото, първоинстанционния съд разглежда делото по общия ред, като производството започва от първото незаконосъобразно процесуално действие, послужило като основание за отмяна. Съобразно задължителните указания, дадени в отменителното решение това действие е назначаване на нова експертиза с посочена от касационния състав задача. В отклонение от дадените указания и процесуалната норма на чл. 226, ал. 1 от АПК, съдът е допуснал събиране на нови доказателства в това число и нова техническа експертиза с идентична задача на приетата експертиза по адм. д. № 10269/2011 г. Събирайки доказателства извън предмета на спора, очертан с указанията дадени в отменителното решение, съдът е нарушил и процесуалната норма на чл. 226, ал. 2 от АПК. Тези процесуални нарушения, допуснати от решаващия съд са обусловили излагане на мотиви, които в голямата си част не са относими към конкретния правен спор. Така съдът отново е изложил мотиви по отношение на формата на оспорения акт и допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, като изложените от съда мотиви в тази насока се различават от изводите на касационната инстанция, която изрично приема, че оспорения индивидуален административен акт има изискуемите форма и съдържание по чл. 59 от АПК, както и че не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да са нарушили правото на оспорващата страна да защити правата си в хода на административното производство. Извън предмета на спора е и излагането на мотиви по отношение на доводите на оспорващата страна, че неизвършването на проверка на място съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. В тази насока също е налице произнасяне на касационната инстанция, която е потвърдила извода при първоначалното разглеждане на делото, че не е налице такова нарушение. Единствените мотиви на съдебното решение, които са относими към разглеждания спор, са тези относно констатациите на назначената нова агрономическа експертиза, изготвена от вещото лице доц. д-р И. С. Едва с тази експертиза са изпълнени указанията на касационната инстанция за разчитане на ЦОФК и даване на заключение относно начина на ползване и стопанисване на заявените за подпомагане БЗС за релевантната кампания. Съобразно заключението на това вещо лице, поради неправилно разчитане на заснемането през 2010 г., част от заявените БЗС са определени като недопустими за подпомагане, без да се държи сметка за начина на стопанисване, посочен в заявлението за подпомагане. Като друга съществена причина за неправилно изключване на част от парцелите, вещото лице сочи обстоятелството, че очертаването на парцелите при подаване на заявлението за подпомагане, е по заснемане, извършено през 2006 г. Оспореното уведомително писмо е издадена след извършване на административна проверка при която са съпоставени очертаните при заявяването граници, с тези отразени в ЦОФК след заснемане през 2010 г. Според вещото лице налице е изместване на границите на парцелите, което е дало основание за редуциране на допустимия слой. Според заключението на вещото лице недопустимата за подпомагане площ е в размер на 3,26ха, което съставлява под 20% наддеклариране. Като съобрази заключението на тази относима към спора експертиза, настоящият състав счита, че обжалваното решение като краен резултат е правилно, но по различни мотиви. С оглед дадените указания от касационния състав, при новото разглеждане на делото е установено, че неправилно са определени като недопустими за подпомагане (изцяло или частично) БЗС 47826-161-14-6; БЗС 47826-161-16-1; БЗС 47826-161-17-1 и БЗС 47826-161-69-2-1 - площи под угар; БЗС 47826-37-3 - домати; БЗС 47826-161-15-2 - пшеница; БЗС 47826-39-1 - плодово-зеленчукови култури и БЗС 47826-74-2-2. Заключението на в. л. доц. д-р Спасов не е оспорено от страните и като безпристрастно и компетентно следва да бъде кредитирано изцяло. С оглед установеното от релевантната експертиза, следва да се приеме, че оспореното уведомително писмо е постановено в нарушение на материалния закон. Основанието, на което е постановен оспорения отказ - чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП - кандидата е заявил площи, които не стопанисва, за част от заявените парцели е опровергано от заключението на в. л. доц. д-р Спасов. С оглед това експертно становище правилно, като краен резултат, съдът е отменил уведомителното писмо и е върнал преписката за ново произнасяне. При новото произнасяне административния орган следва да съобрази указанията, дадени в настоящето решение. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК Д. фонд "Земеделие" следва да заплати разноски по делото направени от ответника. Съобразно представените доказателства за касационната инстанция ответника ЕТ "Агроконсултинг-04-В. С." е направил разноски в размер на 400 лв - уговорен и платен изцяло хонорар. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховния административен съд - четвърто отделение