Решение № 14240 от 13.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3088/2012 г.
ВАСIV отделение13.11.2012 г.докладчик т Мария Костова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5422/29.11.2011 г., постановено от Административен съд София-град, второ отделение, 27 състав, по адм. д. № 6485/2011 г. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14240 от 13.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3088/2012 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Гина Ефтимова Кулева от гр. София, чрез пълномощника й - адв. Малина Владимирова, против решение № 5422/29.11.2011 г., постановено от Административен съд София-град, второ отделение, 27 състав, по адм. д. № 6485/2011 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Гина Ефтимова Кулева срещу заповед № РД-09-104/19.04.2010 г. на кмета на район "Витоша" - Столична община и е осъдил жалбоподателката да заплати на СО разноски по делото в размер на 150 лв. За да постанови решението си, съдът е приел следното: Със заповед № РД-09-3439/18.06.2008 г., кметът на СО е делегирал своите правомощия по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ на кметовете на райони, като възможността за това делегиране е предвидена в закона - пар. 11, ал. 1 от ДР на ЗИД ЗСПЗЗ. Оспорената заповед е издадена от кмета на район "Витоша", като с нея е одобрено решението на комисия, назначена за тази цел от същия адм. орган, с нарочна заповед. В конкретния случай бившите имоти попадат в предвидено по план и реализирано мероприятие - резиденция "Бояна" за Министерския съвет. След като е налице реализирано мероприятие по действащия рег. план, не са налице предпоставките за определяне на имотите като свободни площи, подлежащи на възстановяване, по аргумент от чл. 10б ЗСПЗЗ. В рамките на това производство съдът не може да се произнася относно законосъобразността на отреждането на терените за Министерски съвет, както и дали то отговаря на изискванията на чл. 103, ал. 1 ЗУТ. Касае се за влязъл в сила план, с чиито предвиждания следва да се съобразят всички адм. органи и частни лица. Върху част от имотите няма "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, но има строителни дейности и съоръжения по смисъла на неизчерпателната разпоредба на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, които са пречка един имот да се определи като незастроен. Освен това, съгласно общия устройствен план на СО по Закона за устройството и застрояването на Столична община, устройствената зона, в която попада процесния имот е "Територия за специални зелени площи". Върху частта от имотите, която не е застроена, е изпълнено озеленяване - парк, в съответствие с ОУП. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното съдебно решение като противоречащо на материалния закон, изразяващи се в следното: Неправилно съдът е приел, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 10б от ЗСПЗЗ, тъй като за приложението й следва имотите да бъдат застроени. Имотите не са застроени, а изградените в резиденцията подземни комуникации - водопровод и високо напрежение, не са изцяло под УПИ II в кв. 269-а. За всеки имот поотделно вещото лице е изследвало наличието на сгради, евентуално прилежаща площ на сградите и наличието на подземни съоръжения и комуникации и е посочило конкретно застроената площ на всеки имот и свободната от застрояване площ. В случая е приложима разпоредбата на чл. 11, ал. 2, т. 2 от ППЗСПЗЗ. Това, че имотът попада в мероприятие - резиденция "Бояна" не означава автоматично, че мероприятието е реализирано. Освен това "реализирано мероприятие" е от значение за реституция по ЗВСВОНИ, а не по ЗСПЗЗ, като от значения в производството по ЗСПЗЗ е дали има "незастроени площи", дори и в реализирано мероприятие. Именно това установява СТЕ. Липсват мотиви на съда за извода му, че има строителни дейности по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ и защо не кредитира заключението на вещото лице. Ответната страна: Кметът на СО, район "Витоша", с писмен отговор чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита решението на съда за мотивирано и законосъобразно. Същото е съобразено и с неоспорената СТЕ, съгласно която бившите имоти подадат изцяло в УПИ II, кв. 269А и са част от реализирано озеленително мероприятие, а не фактическо застрояване. Освен това тези имоти са част от мероприятието "Комплекс Бояна", отреден за Министерския съвет, който се ползва за нуждите му, съответно - мероприятието е изпълнено и не може да има свободна площ за възстановяване. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е неоснователна. При постановяване на решението си съдът е преценил правилно събраните доказателства, доводите на страните, като направените от него изводи са обосновани и не противоречат на закона. От фактическа страна по делото е установено, че процесните имоти попадат в двора на резиденция "Бояна", като са елементи от озеленяването на парковото пространство. Касае се реализирано комплексно мероприятие, което включва освен изградените сгради, така също и терена, върху който са изпълнени благоустройствените мероприятия, които обслужват функционално строежа. Правилно административният съд е съобразил разпоредбите на § 5-ти, т. 38 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ, която определя като "строежи" и озеленяването като благоустройствено мероприятие, представляващо пречка за определяне на тази част от имота като незастроена. Правните изводи относно характера на тези площи са съобразени с изискванията на § 1в, ал. 1 и ал. 2 от Допълнителните разпоредби на Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ, като изводите на съда за осъществено благоустройствено мероприятие, представляващо пречка за определяне на тези части от имота като свободни от застрояване, са правилни. Съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна и като е отхвърлил жалбата срещу оспорената заповед е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е обсъдил релевантните за спора доказателства и направените от него изводи са обосновани с установената от доказателствата фактическа обстановка и не противоречат на материалния закон. Процесните имоти са включени в УПИ II-269 А, отредено за Министерския съвет и представлява "Резиденция Бояна". Мероприятието е изпълнено и имотът се ползва от Министерския съвет. Върху процесните имоти, като част от УПИ II, са реализирани: подземни комуникации - щранг за напояване, водни обекти - шадравани, изградени алеи, включително с подземно ел. захранване, както и озеленяване. Озеленяването, съгласно константната практика на ВАС, представлява "зелено строителство" - благоустройствено мероприятие по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ и е пречка за определянето на имотите като свободни от застрояване. Приложими са и разпоредбите на § 1в от ППЗСПЗЗ, изброяването в които не е изчерпателно и включва и благоустройствените мероприятия, включително "озеленяването", обслужващи функционално строежа. Наред с изложените от първата инстанция съображения относно законосъобразността на обжалвания пред нея административен акт, в подкрепа на така направения извод и с оглед обстоятелство, че процесният имот е част от комплекс "Бояна" - стратегически обект от значение за националната сигурност съгласно раздел VIII Сектор "Държавно управление", т. 2.4 от списъка - приложение към ПМС № 181/20.07.2009 г., следва да се отбележи, че според чл. 24, ал. 5 и ал. 6 ЗСПЗЗ земите по ал. 2, 3 и 4 на посочения текст, са държавна собственост и могат да се ползват само за целите, за които са предоставени, а собствениците на тези имоти се обезщетяват по реда на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Следователно, включването на имота в комплекс "Бояна", респективно определянето му като земя, собственост на държавата по смисъла на ал. 3 на чл. 24 ЗСПЗЗ - предоставена на Министерски съвет за цели, свързани непосредствено с отбраната и сигурността на страната, съставлява пречка за възстановяването му независимо дали е застроен, поради наличието на мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, което предпоставя обезщетяване на бившите собственици. Съобразяването на посоченото обстоятелство несъмнено е от компетентността на ОСЗГ, в качеството й на орган, компетентен да се произнесе по искането за възстановяване на имот при условията на чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ, но от друга страна, установеното изпълнение на посоченото мероприятие и наличието върху процесните имоти на благоустройствени мероприятия, обслужващи основните сгради, е предпоставка за определянето на същите като застроени. Решението като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,