Решение № 10430 от 4.7.2019 г. на ВАС по адм. д. № 554/2018 г.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от П. Запрянов от [населено място] чрез адв.Б. Бойчев срещу решение 724 от 13.11.2017г., постановено по адм. дело 662 / 2017 г. по описа на Административен съд Хасково в частта му, в която е отхвърлено оспорването му срещу разпоредбата на чл.61, ал.2, т.4 от Наредба 9 за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на община Димитровград. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в атакуваната му част на всички основания по чл.209, т.3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател П. Запрянов не се явява, не се представлява и не депозира писмено становище по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба , Общински съвет- Димитровград, редовно призован, не изпраща представител и не депозира писмени бележки по същество.. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211,ал.1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение АС-Хасково в производство по чл.185 и следващите от АПК и по жалба на П. Запрянов от [населено място] е отменил разпоредбата на чл.61, ал.2, т.4 от Наредба 9 за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на община Димитровград в частта й повече от два часа и е отхвърлил оспорването на същия жалбоподател срещу останалата част от същата разпоредба. Съдебното решение е обжалвано от П. Запрянов само в отхвърлителния му диспозитив, поради което в отменителния диспозитив същото като необжалвано е влязло в сила. АС- Хасково е сезиран с жалба от П. Запрянов от [населено място] срещу разпоредбата на чл.61, ал.2, т.4 от Наредба 9 за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на община Димитровград / приета с Решение на ОбС 582/27.04.2017г./, която е със следното съдържание : Принудителното преместване на МПС от лицата по ал.1 се извършва в следните случаи : т.4. При престой на задържано със скоба ППС в Синя зона повече от 2 / два/ часа или след изтичане на работното време на Синя зона, задържаните ППС задължително се преместват от мястото на паркирането им. Блокираният автомобил, след преместването му, се оставя на отговорно пазене, без скобата. Разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, като в този случай на нарушителя се съставя акт, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на РПУ- Димитровград. В хода на съдебното производство със свое решение 692 от 27.07.2017г. ОбС- Димитровград е приел изменение на цитираната по-горе разпоредба, изразяващо се единствено в замяна на думата таксата с думата цената. По повод това изменение на обжалвания текст на чл.61, ал.2, т.4 от Наредбата със своя молба от 16.08.2017г. жалбоподателят П. Запрянов първоначално е оттеглил жалбата си, но,преди произнасянето на съда с нарочен акт по това оттегляне, с последваща своя молба от 25.08.2017г. Запрянов е оттеглил молбата си за оттегляне на жалбата и прекратяване на делото, заявявайки че поддържа жалбата си срещу първоначалния текст на посочения НАА изцяло. Предвид горните изявления на жалбоподателя, административният съд се е произнесъл по съществото на жалбата срещу разпоредбата на чл.61, ал.2, т.4 от Наредба 9 за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на община Димитровград, като с обжалваното решение е отменил същата в частта й повече от 2 /два/ часа и е отхвърлил жалбата на П. Запрянов в останалата й част. За да стигне до този правен резултат, съдът е заключил, че при приемане на атакувания текст от общинската наредба не са допуснати твърдените от жалбоподателя съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорената т.4 от чл.61, ал.2 на Наредбата не противоречи и на разпоредбата на чл.167, ал.2, т.2 от Закона за движение по пътищата. Доколкото към датата на постановяване на съдебния акт вече е в сила изменението на чл.171, т.5 с новосъздадената буква г / ДВ бр.77 от 2017г., в сила от 26.09.2017г./, съдът е приел, че изложените в жалбата аргументи за незаконосъобразното предвиждане на нова ПАМ за първи път в подзаконов нормативен акт са несъстоятелни, тъй като тази ПАМ е законово уредена с разпоредбата на чл.171, т.5, б.г от ЗДвП и към настоящия момент е налице законова регламентация за нейното налагане. Въпреки това, съдът е стигнал до извода, че оспорената разпоредба на чл.61,ал.2,т.4 на Наредбата в частта й повече от два часа незаконосъобразно разширява приложното поле на регламентираната с чл.171,т.5,б.г от ЗДвП ПАМ , която предвижда такова преместване на МПС само след изтичане на работното време за паркиране, указано на неподвижен пътен знак, но не и по-рано. По тези съображения АС-Хасково е отменил разпоредбата на чл.61, ал.2, т.4 от Наредба 9 за обществения ред при използване на ППС на територията на община Димитровград в частта й повече от два часа като постановена в противоречие с материалноправна разпоредба от по-висок ранг и е отхвърлил жалбата на П. Запрянов срещу останалата част от чл.61, ал.2, т. 4 от Наредбата като неоснователна. Съдебното решение е правилно. Обосновано първоинстанционният съд е заключил, че оспорената общинска наредба е приета от материално компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, при спазване на изискванията за кворум и мнозинство и в съответствие с процесуалните изисквания за постановяване на подзаконови нормативни актове, регламентирани в чл.26 и чл.28 от ЗНА. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за нищожност, съответно - недопустимост на съдебното решение поради наличието на предходен съдебен акт / определение от 11.07.2017г., което според касатора било нищожно/ или поради непрекратяване съдебното производство пред АС-Хасково при наличието на молба за оттегляне от 16.08.2017г. Определението от 11.07.2017г. е такова по проверка редовността на производството и конституиране на страни, съответно насрочване на делото в о.з. и изпълнение процедурите по съобщаване по чл.188 от АПК, поради което постановяването му само от съдията-докладчик не води до нищожност. Макар оттеглянето на жалбата да съставлява разпореждане с правото на жалба от страна на подателя й, водещо до оставянето й без разглеждане и прекратяване на съдебното производство по нея, това става не от деня на изявлението за оттегляне, а от деня на влизане в сила на определението на административния съд, с което производството по делото се прекратява на основание чл. 159, т.8, предл. първо от АПК. Докато това определение не е постановено, съответно не е влязло в сила, съдбата на производството пред АС-Хасково още не е изяснена, за да се приеме, че съдът е десезиран от разглеждане на предявената пред него жалба по същество. От оттегляне на жалбата си жалбоподателят може да се откаже, докато делото не е прекратено, което същият е сторил с последваща своя молба от 25.08.2017г. Предвид гореизложеното правилно административният съд се е произнесъл по съществото на жалбата и постановеното от него съдебно решение не е недопустимо. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите от АС- Хасково съображения само за частична основателност на жалбата срещу атакуваната от Запрянов разпоредба на общинската наредба и неоснователност на жалбата извън отменения текст на същата повече от два часа. Правилни са развитите от съда доводи за това, че, за разлика от индивидуалните и общи административни актове, по отношение нормативните такива, характеризиращи се с продължително действие спрямо неограничен и неопределяем кръг лица, разпоредбата на чл.142 от АПК намира по-различно приложение в този случай законосъобразността на акта по отношение съответствието му с материалния закон следва да се преценява към датата на приключване на устните състезания, съотв. постановяване на съдебния акт. Доколкото настоящият касационен състав на ВАС споделя изцяло развитите от административния съд съображения за съответствие на атакуваната разпоредба от Наредбата / извън отменената като незаконосъобразна нейна част повече от два часа / на законовата разпоредба на чл.171, т.5, б.г от ЗДвП, ВАС намира за излишно да приповтаря същите и препраща изцяло към мотивите на първоинстанционния съд в тази насока, позовавайки се на разпоредбата на чл.221, ал.2, изр. второ от АПК. Съдебното решение, предмет на настоящата касационна проверка, не страда от нито един от пороците по чл.146 от АПК, поради което същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение