Решение № 12149 от 1.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8000/2020 г.

Директива 2008/115/ЕО. На следващо място по отношение на направеното възражение за срока съдът е приел, че съгласно закона същия е до отпадане на обстоятелствата за настаняване и в случая е в рамките на законовия 6 месечен срок, което е видно и от последвалата процедура по продължаване на настаняването и издаване заповед за това. Решението е правилно. При установената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод, че заповедта е постановена в съответствие с изискванията за законосъобразност. Заповедта е издадена на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 ЗЧРБ. Според разпоредбата на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, спрямо когото е приложена ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3 от същия закон, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудителното му настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на връщането или експулсирането. Мярката по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ има обезпечителен характер. Същата следва да обезпечи изпълнението на предходна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ. Според чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ, настаняването продължава до отпадане на обстоятелствата по ал. 6, но не повече от 6 месеца. За наличието на основанията за принудително настаняване в специален дом се извършват ежемесечни служебни проверки от директора на дирекция "Миграция". По изключение, когато лицето отказва да съдейства на компетентните органи или има забавяне при получаване на необходимите документи за връщане или експулсиране към датата на изтичане на разрешения срок на принудителното настаняване по ал. 6, директорът на дирекция "Миграция" може да издаде заповед за продължаване на принудителното настаняване в специалния дом за срок не по-дълъг от допълнителни 12 месеца. Заповедта за продължаване на принудителното настаняване подлежи на обжалване по реда на чл. 46а, ал. 1 и 2. Когато с оглед на конкретните обстоятелства по случая се установи, че вече не съществува разумна възможност по правни или технически причини за принудителното извеждане на чужденеца, лицето се освобождава незабавно. С разпоредбата на чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО, са регламентирани две хипотези, в които е допустимо задържане и то освен ако в конкретния случай не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки, а именно: когато е налице опасност от укриване, или когато засегнатият гражданин на трета страна избягва или възпрепятства подготовката на връщането или процеса по извеждането. С чл. 3, т. 7 от Директива 2008/115 е дефинирано понятието "опасност от укриване", като "наличие в конкретния случай на основания, породени от обективни критерии, които са определени в законодателството, да се смята, че гражданин на трета страна, по отношение на когото са образувани процедури за връщане, може да се укрие. " Въз основа на делегацията по чл. 3, т. 7 от Директива 2008/115, с § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ е дадена национална легална дефиниция на "опасност да се укрие чужденец с наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3", като е прието, че опасност е налице, ако с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че лицето ще се опита да се отклони от изпълнение на наложената мярка. В настоящия случай е безспорно установено от заповед УРИ № 5392 ПАМ -113 от 28.02.2019 г. на Началник на сектор "Незаконна миграция" при Отдел "Миграция" –СДВР /л. 8 от делото/, че по отношение на чужденеца е приложена ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ – "връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна", за която е допуснато предварително изпълнение от органа по реда на чл. 60, ал. 1 от АПК. Налице са останалите регламентирани в чл. 44, ал. 6 предпоставки. Фактическите констатации, направени от органа обосновават извод, че към момента на издаване на заповедта е била налице реална опасност чужденеца да се укрие (по смисъла на § 1, т. 4в ЗЧРБ) и по този начин да бъде осуетено изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ. В конкретния случай безспорно установените факти видно от докладна записка /л. 10 от делото/ – отказ за връщане в страната по произход, както и изразеното желание за преминаване в друга държава, фактът на подадената молба за международна закрила след принудителното настаняване, липсата на средства за издръжка, както и на реален адрес за пребиваване, съставляват фактите, визирани в хипотезата на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, които формират основателно съмнение за опасност от укриване. Съгласно чл. 15, § 1 от Директива 2008/115 се изисква, освен посочената специална цел и алтернативно приложени предпоставки, да е установено, че не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки. В случая съвкупната преценка на всички факти обосновава извода, че други, по-леки принудителни мерки не могат да бъдат приложени по отношение на касатора. От данните по делото е безспорно, че лицето няма установено местоживеене и средства за издръжка. При тези обстоятелства по-лека принудителна мярка би била неефективна, а освен това и трудно осъществима. Прилагането й би означавало да се постави под условие възможността за изпълнение на принудителното извеждане. Следователно, с оглед конкретните обстоятелства по казуса, обосновани от събраните доказателства, е изпълнено и изискването на чл. 15, § 1 Директивата да не може да се приложи ефективно друга достатъчна, но по-лека ПАМ. Правилно административния съд е приел, че по отношение на чужденеца не би могло да се приложи по – лека мярка предвидена в чл. 44, ал. 5 от ЗЧРБ, тъй като същия не разполага с валиден паспорт който да предаде в залог, както и финансови средства за издръжка на територията на страната. Въз основа на гореизложеното наведените доводи от касационния жалбоподател в тази насока следва да се приемат за неоснователни. Неоснователен е довода на касационния жалбоподател, че първоинстанциониня съд е разгледал обжалваната заповед като такава за продължаване на принудителното настаняване, а не като заповед за настаняване. При внимателен прочит на обжалваният съдебен акт в неговата цялост, а не на изваден от контекста текст е видно, че са изложени мотиви относно принудителното настаняване на чужд гражданин в СДВНЧ. На последно място настоящият състав на Върховния административен съд споделя изцяло развитите от първоинстанционния съд съображения, отнасящи се до срока на задържане и не намира за необходимо ги да преповтаря и към които препраща като мотиви с оглед правомощията си по чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК. Не са налице пороците сочени като касационни основания за отмяна, поради което постановеното решение следва да бъде оставено в сила. При този изхода на спора, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да му бъде определено възнаграждение, в размер на 100 (сто) лева за настоящата инстанция.