Решение № 1154 от 23.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11088/2018 г.

Решение № 1154 от 23.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11088/2018 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на С. Мехмедов, чрез процесуален представител, против решение № 154/26.07.2018 г., постановено по адм. дело № 142/2018 г. по описа на Административен съд – Ямбол (АС – Ямбол). Счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и уважаване на исковата претенция. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Прокуратурата на Република България, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Министерството на вътрешните работи, не изразява становище по касационната жалба. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Пред първоинстанционния съд е предявен иск от С. Мехмедов срещу Прокуратурата на Република България - гр. София и Министерство на вътрешните работи (МВР) - гр. София, с цена на 135 512,04 лева, от които главница в размер на 114 455, 25 лева представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в това, че в резултат на задържане на лек автомобил марка "Фолксваген", модел "Туарег", с рег. [рег. номер на МПС], с рама № WVGZZZ7 LZ5 D039374 ищецът е пропуснал полза в размер на паричната стойност, която е следвало да заплати, за да получи възможността да ползва подобен автомобил и мораторна лихва върху главницата в размер на 21 056,79 лева в периода от 01.10.2013 г. до 01.07.2017 г., заедно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й събиране. АС е приел за доказано, че след закупуване от Мехмедов на описания по-горе автомобил за сумата от 900 лева, в докладна записка от 30.08.2013 г. на инспектор в сектор "ПКП" при ОД на МВР - Ямбол до началник сектор "ПКП" при ОД на МВР - Ямбол е посочено, че във връзка с преписка рег. № 12371/2013 г. на ОД на МВР - Ямбол е извършена проверка, при която се установява, че автомобилът е обявен за издирване в Шенгенската информационна система (ШИС) под Шенгенски идентификационен № IT ALCS15 PBPMVWQ 0000 02. На 29.08.2013 г. Мехмедов доброволно предава по смисъла на чл. 69а, ал. 2 от ЗМВР процесния автомобил с един брой ключ за запалване. След уведомяване на компетентните органи в Р. Италия, е получено съобщение от бюро "СИРЕНЕ" - Италия, с което италианските власти уведомяват, че горепосоченият автомобил е обявен за издирване във връзка с водено съдебно производство за измама. В писмото изрично е записано "Предвид горното и във връзка с чл. 69а, ал. 8 от ЗМВР (Изм. - ДВ. бр. 44 от 2012 г. в сила от 01.07.2012, т.) Ви уведомявам, че полученото от бюро "СИРЕНЕ" - Италия съобщение представлява волеизявление, отнасящо се до въведения сигнал с потвърждение от компетентен орган на държавата членка, въвела сигнала, съдържащо изрично искане за връщане на вещта. " С постановление изх. № 2020/2013 г. от 27.09.2013 г. на Окръжна прокуратура - Ямбол е постановено лек автомобил марка "Фолксваген", модел "Туарег", с рег. [рег. номер на МПС], с рама № WVGZZZ7 LZ5 D039374, ведно с един брой ключ за запалване, да се предаде на полицейските власти на Р. Италия или на надлежно упълномощено от тях лице. Постановлението е потвърдено по реда на инстанционния контрол. В съдебно-административно производство, с влязъл в сила съдебен акт, е оставено без разглеждане искането на Мехмедов да бъде обявено за нищожно постановлението с изх. № 2020/2013 г. от 27.09.2013 г. на Окръжна прокуратура – Ямбол, в частта, с която е разпоредено лекият автомобил да се предаде на полицейските власти на Р. Италия и с която да бъде разпоредено безусловно прекратяване на действията на Окръжна прокуратура – Ямбол по задържане на автомобила. С влязъл в сила съдебен акт е оставен без разглеждане предявения от Мехмедов против Министерството на вътрешните работи гр. София иск да се приеме за установено със сила на присъдено нещо по отношение на ответника несъществуването на отразения в писмо № А-20595/30.08.2013 г. на Дирекция "МОС", сектор "СИРЕНЕ" при МВР юридически факт - наличие на "изрично искане за връщане на вещта" в писмо на италианските власти по сигнал с идентификатор IT ALCS15 PBMVWQ 0000 02. С писмо рег. № 812100-8143/19.04.2017 г. на МВР в Дирекция "МОС" е получено съобщение, че сигналът в ШИС за издирване на описания по-горе автомобил е заличен. Съдът е приел, че със заповед № 1679 з-6/08.01.2018 г. на началник РУ-Ямбол при ОД на МВР - Ямбол е разпоредено лек автомобил марка "Фолксваген", модел "Туарег", с рег. [рег. номер на МПС], с рама № WVGZZZ7 LZ5 D039374 да се върне на С. Мехмедов. Искът на Мехмедов се обосновава на изначалната (преди решение № 4/16.03.2017 г. по к. д. № 16/2016 г. на КС) нищожност на постановление изх. № 2020/2013 г. от 27.09.2013 г. на Окръжна прокуратура - Ямбол, с което е разпоредено предаване на собствения на ищеца лек автомобил на италианската полиция, на неверния начален превод на сигнала в ШИС, извършен с писмо № А-20595/30.08.2013 г. на Дирекция "МОС" на МВР и на последващия категоричен отказ на МВР да коригира допуснатата грешка след разкриването й с постановление № 3050/30.06.2015 г. на Софийска апелативна прокуратура. АС е обосновал извод, че претендираната законосъобразност по реда на чл. 204, ал. 3 и ал. 4 от АПК не може да се осъществи по реда на инцидентния контрол за установяване нищожност на административен акт или на незаконосъобразност на действие или бездействие в рамките на обезщетителното производство, поради налично произнасяне по същите въпроси с влезли в сила актове. Съдът е приел, че не са налице административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице, които да са незаконосъобразни или в частност нищожни. Приел е, че по отношение на постановление изх. № 2020/2013 г. от 27.09.2013 г. на Окръжна прокуратура – Ямбол е извършена проверка за законосъобразност на всички основания, включително и за нищожност, и е недопустимо преразглеждане на въпроса. Посочил е, че при инстанционния контрол е обсъдено решение № 4/16.03.2017 г. по конституционно дело № 16/2016 г. на Конституционния съд, с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 84, ал. 6, изр. първо от ЗМВР с мотив, че актът на прокурора по чл. 84 от ЗМВР има характер на административен акт. АС е приел, че както постановлението, така и извършеното въз основа на него задържане на автомобила не са действия или бездействия по смисъла на чл. 204, ал. 4, респ. чл. 250 и чл. 256 от АПК, защото се основават или на закона или на административен акт. Съдът е приел за налице и произнасяне със сила на пресъдено нещо, за несъществуването на отразения в писмо № А-20595/30.08.2013 г. на Дирекция "МОС", сектор "СИРЕНЕ" при МВР юридически факт - наличие на "изрично искане за връщане на вещта" в писмо на италианските власти по сигнал с идентификатор IT ALCS15 PBMVWQ 0000 02. Приел е, че преводът извършен с писмо рег. № А-20595/30.08.2013 г. по своя характер е техническо действие, което нито създава права или задължения, нито непосредствено засяга права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, поради което няма белезите на административен акт, за да подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Самото действие по превода, както и отказа да се коригира впоследствие този превод нямат характер на самостоятелен акт, който да подлежи на контрол. Приел е, че липсва една от изискуемите предпоставки за уважаване на исковата претенция. Посочил е също, че не е установено по безспорен и категоричен начин твърдения вредоносен резултат, поради което е отхвърлил предявения иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, като неоснователен и недоказан. Присъдил е разноски на ответните страни. Решението е частично правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и във връзка с възраженията на страните. Правото на иск е обусловено не от основателността на предявения иск, а от процесуалните предпоставки за неговото възникване и упражняване. Основателността на исковете по чл. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Липсата дори на един от елементите на фактическия състав препятства реализирането на отговорност на държавата или общините, по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред, което предполага отхвърляне на предявения на това основание иск. Разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК изрично обуславя допустимостта на иска за вреди от предварителната отмяна на акта, от който се твърдят вредите. Предвид данните по делото това условие в случая не е изпълнено. Отклонение от установения в чл. 204, ал. 1 от АПК принцип е въведено с чл. 204, ал. 2 и ал. 3 от АПК, когато искът се съединява заедно с оспорването на административния акт или се претендира обезщетение от нищожен или оттеглен административен акт. Видно от доказателствата и извършената служебна проверка, спорното постановление на първо място не само, че не е било отменено, а напротив неговата валидност е била потвърдена в хода на две инстанционни производства – с постановление № 1194/2014 г. от 07.05.2014 г. на Върховна касационна прокуратура е потвърдено постановление № 3397/2013 г. от 15.10.2013. на Апелативна прокуратура - Бургас, с което е потвърдено постановление изх. № 2020/2013 г. от 27.09.2013 г. на Окръжна прокуратура - Ямбол, както и по реда на АПК. С определение № 9402/07.07.2014 г. по адм. дело № 8181/2014 г. на ВАС е потвърдено определение № 213/11.06.2014 г. по адм. дело № 98/2014 г. по описа на Административен съд – Ямбол, с което съдът е оставил без разглеждане искането на Мехмедов да бъде обявено за нищожно постановление изх. № 2020/2013 г. от 27.09.2013 г. на Окръжна прокуратура – Ямбол. По реда на извънредния способ за контрол с решение № 702/17.01.2018 г. по адм. дело № 9184/2017 г. по описа на ВАС е отхвърлено искането на Мехмедов за отмяна на определение № 9402/07.07.2014 г. по адм. дело № 8181/2014 г. по описа на ВАС, с което е оставено в сила определение № 213/11.06.2014 г. по адм. дело № 98/2014 г. по описа на Административен съд - Ямбол. За нищожност на оспорвания акт съдът следи служебно, поради което такава проверка по отношение на оспорваното в настоящето производство постановление вече е била извършена. Неоснователно е твърдението на касатора относно нищожността на постановлението предвид произнасянето на Конституционния съд. С Решение № 4 от 16.03.2017 г. на КС по к. д. № 16/2016 г., е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 84, ал. 6, изр. първо от ЗМВР, както и на чл. 84, ал. 8 от ЗМВР в частта й "в 5-дневен срок с постановление на окръжната прокуратура по местопредаването или изземването на вещта". В решението е прието, че отпадат установените в закона функции на прокурора от окръжната прокуратура за контрол върху предаването/изземването на вещта и нейното връщане на лицето, от което е приета или иззета, тъй като разпоредбата на чл. 84 от ЗМВР възлага на прокурора контролни правомощия върху актове на изпълнителната власт, каквито не са предвидени в чл. 127, т. 5 от Конституцията на Република България (КРБ). След като посочените норми са обявени за противоконституционни, прокуратурата не би могла да държи вещта на законно основание. Конституционният съд е приел, че занапред връщането на вещта ще следва да се осъществява непосредствено от органите на МВР, които са я иззели или приели на съхранение в резултат на доброволно предаване, които следва да се произнесат с надлежно издаден административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 151, ал. 2 от КРБ, обявеният за противоконституционен акт не се прилага от деня на влизането на решението в сила. Това означава, че съответният текст престава да бъде правило за поведение занапред, но преди обявяването му за противоконституционен той е възпроизвел своя правен ефект. Към момента на издаване на постановление изх. № 2020/2013 г. от 27.09.2013 г. на Окръжна прокуратура – Ямбол нормата на чл. 84, ал. 6, изр. първо от ЗМВР е била част от позитивното право и е произвела своето действие. На следващо място касаторът твърди, че претърпените имуществени вреди произтичат от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица по повод изпълнение на административна дейност. Такава административна дейност обаче в случая не е налице. Не е административна дейност изготвянето на превод и отказа за неговата поправка. Не всяко изявление на органа носи белезите на индивидуален административен акт, с който се засяга пряко и непосредствено правната сфера на физическо лице. В случая с писмо № А-20595/30.08.2013 г. са дадени указания, което писмо не е административен акт, с него не се прекратяват или засягат права. В исковия процес по ЗОДОВ върху ищеца лежи доказателствената тежест и той, при условията на пълно и главно доказване, с всички допустими по ГПК и АПК доказателства и доказателствени средства, следва да установи по безспорен и категоричен начин твърдените в исковата молба обстоятелства и факти. В рамките на исковото производство всеки е длъжен да докаже фактите, които твърди че са настъпили и от които черпи за себе си изгодни правни последици. С оглед на доказателствата по делото и установената фактическа обстановка, настоящия състав на касационната инстанция смята, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест и не е доказал по несъмнен и категоричен начин наличието на имуществени вреди, които да са настъпили от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на длъжностни лица на ответниците и да са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразния акт/действие/бездействие. На първо място не е налице незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, постановен от длъжностни лица на ответника при упражняване на административна дейност. Постановените актове по случая с отнемането на лекия автомобил са такива по реда на НПК и няма данни същите да са отменени, като незаконосъобразни. Не са налице също така незаконосъобразни действия/бездействия на длъжностни лица на ответниците, извършени от тях вследствие административната им дейност. За да бъде налице бездействие от страна на административен орган следва да е налице задължение за извършване на определено действие при неизпълнението на което органът да е изпаднал в бездействие. Процесните действия с автомобила на ищеца са извършени в резултат на оперативно издирвателни мероприятия по установяването му, актове и действия на Прокуратурата по изземване. Следователно, не се отнася за административна дейност на длъжностни лица на ответниците. Въз основа в случая не се отнася за актове/действия/бездействия в резултат на административна дейност на ОД на МВР или на СДВР. Не е налице първата от изискуемите предпоставки за реализиране на безвиновната отговорност на държавата, а след като не е налице една от кумулативно изискуемите предпоставки на специалната норма искът изцяло е неоснователен и като такъв правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд. По отношение решението, в частта му за разноските, касационната инстанция намира, че е постановено в нарушение на чл. 10, ал. 2 във вр. с ал. 3 от ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 10, ал. 2, изр. първо от ЗОДОВ предвижда, че ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. По аргумент от чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, разграничаващ видовете разходи в производството по ЗОДОВ на "разноски", "държавна такса" и "възнаграждение за адвокат", е наложена трайна съдебна практика, че при отхвърляне на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ищецът не е задължен за направените разходи от ответната страна за адвокатско възнаграждение, респ. за юрисконсултско такова. При тези съображения, решението следва да бъде отменено в частта за разноските. Неоснователни са претенциите на ответната страна - Прокуратурата на Република България за присъждане на юрисконсултско възнаграждения за настоящото производство, предвид разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗОДОВ, които са специални и дерогират чл. 78 от ГПК. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение