Решение № 8248 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 374/2019 г.

Решение № 8248 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 374/2019 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Началника на Гранично полицейско управление Калотина, чрез процесуален представител срещу решение № 1083/5.11.2018 г., постановено по адм. дело № 446/2018 г. по описа на Административен съд София - област. Касатора навежда доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което се отхвърли жалбата срещу заповед № 4379 з-287/12.04.2018 г. на Началника на ГПУ -Калотина. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - В. Гашо, чрез процесуален представител в представен писмен отговор оспорва жалбата.

Ответникът - "ZURICH INSURANSE PLC ", не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна, но не на посочените в нея основания.

С обжалваното решение № 1083/5.11.2018 г., постановено по адм. дело № 446/2018 г. по описа на АССО по жалба на В. Гашо е отменена заповед № 4379 з - 287/12.04.2018 г. на началника на ГПУ "Калотина", с която на осн. чл. 84 от ЗМВР е наредено връщането на лек автомобил марка "Ауди", модел "Q7" на компания "ZURICH INSURANSE PLC", чрез упълномощения за това [гражданство] Д. Бусуладжич. За да отмени обжалваната заповед, съдът е приел, че е издадена от компетентен орган, но в противоречие с установената форма и в нарушение на закона. Изложил е мотиви, че заповедта не съдържа фактически и правни основания за издаването й, като не е посочено коя от хипотезите на чл. 84 от ЗМВР в случая е предпоставка за постановяване връщането на временно иззетата от полицейските органи вещ. Неизлагането на конкретни фактически основания за издаване на заповедта съдът е приел за съществено нарушение, което го възпрепятства да осъществи контрол за законосъобразност на същата. Изложени са съображения и за нарушение на приложимите разпоредби на материалния закон - чл. 84, ал. 8 и ал. 9 от ЗМВР.

След като провери обжалваното решение във връзка с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав го намира за недопустимо, тъй като жалбата по която съдът го е постановил е недопустима за разглеждане по същество.

Съдът е бил сезиран с жалба от В. Гашо, чрез процесуален представител срещу заповед № 4379 з - 287/12.04.2018 г. на началника на ГПУ "Калотина", с която на осн. чл. 84 от ЗМВР е наредено връщането на лек автомобил марка "Ауди", модел "Q7" на компания "ZURICH INSURANSE PLC", чрез упълномощения за това [гражданство] Д. Бусуладжич.

Заповедта по чл. 84, ал. 8 от ЗМВР е административен акт, за издаването на който следва да са изпълнени посочените в разпоредбата условия – искане за връщане от държавата членка, което има за предмет иззетия автомобил и е постъпило в 60-дневен срок. Регистриращата договаряща страна отговаря за точността, актуалността и законосъобразността на данните, които се въвеждат в Шенгенската информационна система - член 105 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген. При изпълнението им и установяване на идентичност на данните на исканата и иззета вещ, компетентният административен орган действа при обвързана компетентност и е длъжен да издаде заповед, с която да разпореди връщането на вещта на правоимащото лице, съответно – при отсъствие на някое от тях – да постанови отказ за връщане на веща. Като административен акт, заповедта следва да отговаря на изискванията за законосъобразност, посочени в чл. 146, т. 1 - 5 от АПК и подлежи на оспорване по съдебен ред от заинтересованите страни.

Оспорената пред първоинстанционният съд заповед е издадена на основание чл. 84 от ЗМВР, без да е конкретизирана хипотезата, но от съдържанието й се установява, че със същата е разпоредено връщането на лек автомобил марка "Ауди", модел "Q7" на компания "ZURICH INSURANSE PLC", чрез упълномощения за това [гражданство] Д. Бусуладжич.

Ответникът по касационната жалба - В. Гашо, инициирал производството пред първоинстанционният съд не е адресат на заповедта по чл. 84, ал. 8 от ЗМВР, но чл. 120, ал. 2 от КРБ и чл. 147, ал. 1 от АПК не обвързват правото на оспорване с формалното качество адресат на административния акт, а със засягането на субективни права и законни интереси. Съдържанието на понятието "засягане" е установено от Конституционния съд в решение № 21 от 26.10.1995 г. по конституционно дело № 18/1995 г. – то се изяснява в контекста на чл. 56 от Конституцията като нарушаване или застрашаване на права или законни интереси.

1. Засягането трябва да е правно, т. е. на установени в правото субективни права и законни интереси.

1. Засягането трябва да е лично, т. е. обектите на закрила са лични за носителя на правото на оспорване.

1. И засягането трябва да е пряко, т. е. засягането (и в двете му форми – нарушава или застрашава) трябва да е пряк резултат на действието на административния акт.

Правният интерес е функция на засягането, като същият е налице при кумулативното изпълнение на трите условия. Отсъствието на което и да е от тях изключва наличието на правен интерес от търсената съдебна защита.

В настоящия случай съдът намира, че по отношение на ответника по касационната жалба -В. Гашо, тези условия не са налице. Издирваната вещ е предадена с протокол за доброволно предаване по реда на чл. 84, ал. 2 от ЗМВР от 3.02.2018 г. от В. Гашо, в качеството му на лице, в което тя се е намирала към момента на издаване на акта. Законът не поставя изискване вещта да се изземе от лицето, което е неин собственик, достатъчно е да се намира в него, аналогично е правното положение и при доброволното предаване на вещта. Още повече, възникналите в тази връзка спорове между лицето, от което е иззета вещта и лицата, които имат или претендират вещни и/или облигационни права върху същата са извън обсега на административното производство и не влияят на неговото законосъобразно провеждане. Тези спорове следва да бъдат уредени по съответния процесуален ред в зависимост от правното им естество.

Със заповедта по чл. 84, ал. 8 от ЗМВР не се засягат претендирани субективни права и законни интереси на касационният ответник, тъй като актът няма за предмет засягане на правата на собственост или други права върху вещта, а възстановяване на фактическото положение преди възникване на обстоятелствата по чл. 100 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген за вещите, изброени изчерпателно в член 100, т. 3, б. "а" от нея - откраднати, незаконно присвоени или изгубени моторни превозни средства с обем на двигателя над 50 кубически сантиметра. Поради това и засягането на обекта на закрила – правото на собственост върху вещта, не е пряко, то не е в резултат на действието на административния акт, с който се разпорежда връщане на вещта на пълномощника на правоимащото лице от държавата – членка, подала сигнала. Пряко неблагоприятно въздействие в правната сфера на касационния ответник би било налице при издаване на акт за принудително изземване на вещта.

На следващо място, отмяната на заповедта за връщане на вещта на правоимащото лице не поражда преки благоприятни правни последици в правната сфера на касационния ответник, тъй като не води автоматично до целения от него правен ефект – връщането на вещта в патримониума му. Такива биха настъпили само в хипотезата на чл. 84, ал. 9 от ЗМВР, при реализиране на отрицателното условие в разпоредбата – ако в 60-дневен срок не постъпи искане от държавата – членка, компетентният орган е длъжен да върне иззетата или доброволно предадена вещ. За разлика от правните последици на заповедта по чл. 84, ал. 8 от ЗМВР, при издаване на акт по чл. 84, ал. 9 от ЗМВР, който не е благоприятен за адресата, би бил налице пряк, личен и непосредствен правен интерес от оспорваното му по съдебен ред.

Като се е произнесъл по недопустима жалба, подадена от лице без пряк и непосредствен правен интерес от обжалване, Административен съд София - област е постановил недопустимо съдебно решение, което на основание чл. 221, ал. 3 от АПК следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. При наличие на предпоставките по чл. 209, т. 2 от АПК не подлежат на обсъждане основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, изложени в касационната жалба.

Предвид изхода на спора и с оглед факта, че касатора е представляван от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 4 във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ и чл. 144 АПК, ответника следва да бъде осъден да му заплати деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Пред първоинстанционният съд касатора не е бил представляван от юрисконсулт, поради което разноски не следва да му се присъждат за първата инстанция.

Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,