Решение № 227 от 28.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 315/2008 г.

Решение № 227 от 28.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 315/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по параграф 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" и сл. от ГПК (отм.). Образувано е по касационната жалба на З. Д. С. от гр. В., чрез пълномощника й адв. Д. П., против въззивното решение от 19.11.2007 г. по гр. д. № 1372/2007 г. на Варненския окръжен съд, с което, след отмяната на първоинстанционното решение е постановено друго, с което е отхвърлен иска на касаторката против О. В. за признаване, че последната не е собственик на 130 кв. м. ид. ч. от ПИ № № * и 1093 с площ 434 кв. м. по плана на гр. В. Касаторът поддържа становище за необоснованост на направените изводи и нарушение на материалния закон и моли решението да бъде отменено и вместо това предявеният отрицателен установителен иск бъде уважен. Претендира и заплащане на направените по делото разноски. О. В. оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да се остави в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд на РБ, в настоящият си състав на II гражданско отделение, като обсъди заявените в нея основания във връзка с данните по делото и на основание чл. 218ж ГПК (отм.), приема следното: Предмет на спора за собственост е недвижим имот, представляващ два поземлени имота по сега действуващия план на гр. В., съсобствен между различни лица, между които касаторката и общината. Фактът на съсобственост на О. В. в имота се поддържа и в самата искова молба, поради което и изложените в касационната жалба доводи за противното не могат да бъдат обсъждани. Спорен по делото е бил въпросът за частта на общината в съсобствеността, като ищцата е поддържала, че същата не е 1/3 ид. ч., за която е съставен акт за общинска собственост. Въззивният съд е обсъдил представените по делото доказателства относно актуването на 1/3 ид. ч. от имота /сграда и застроено и незастроено място/ като държавна собственост, съгласно С. за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Н от 1964 г., като имот, изоставен от гръцкия гражданин М. С. и с оглед наличието на предпоставките на § 7, т. 6 ПЗР на ЗМСМА е преминал в полза на общината. Спорът между държавата и общината относно същия е разрешен с влязло в сила решение. Твърдението на ищцата за различен дял на общината в съсобствеността е останало недоказано. От събраните в производството писмени доказателства, формално оспорени от ищцата, е установен размера на този дял на 1/3 ид. ч. или 130/390 ид. ч. от урегулиран поземлен имот /различен по площ от поземления имот, съгласно заключението на техническата експертиза/, поради което и направеният от въззивния съд извод е правилен и обоснован. Не е допуснато твърдяното от касаторката нарушение на материалния закон - чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОбС, редакция ДВ, бр. 26/2000 г., поради което и въззивното решение следва да се остави в сила. Доколкото по кадастралния план от 2003 г. имотът представлява два отделни планоснимачни номера, с различна площ от тази на парцела по регулационния план, за ищцата не съществува и правен интерес да поддържа твърденията си, изложени и в уточнителните й молби, с оглед установените притежавани квоти на всеки един от съсобствениците върху бившия парцел **** идентичността на имота. С оглед този изход касаторката следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), ВКС, II г. о. в настоящият състав