Решение № 9204 от 2.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1879/2014 г.

Решение № 9204 от 2.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1879/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 238 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по искане, подадено от Иван Йотов Георгиев, понастоящем в з. о. "Атлант" гр. Троян за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 7074 от 23.05.2013 г., постановено по адм. д. № 9200 по описа за 2012 г. на Върховен административен съд. В искането се твръди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при постановяването му съдът е взел в предвид разпоредбата на чл. 41 от НК, а се е произнесъл за наличие на предпоставките по чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, каквито доводи заявителят не е изтъквал пред съда. Посочва, че е лишен от свобода и желае да се възползва от разпоредбата на чл. 41 от НК, съгласно която изтърпяване на наказанието лишаване от свобода се съпровожда с подходящ, съответно заплатен общественополезен труд, чрез който се цели превъзпитанието на осъдените, както и създаването и повишаването на тяхната професионална квалификация, а положеният труд се зачита за намаляване срока на наказанието, като два работни дни се считат за три дни лишаване от свобода. Искането е подадено в срока по чл. 240 от АПК от надлежна страна в производството по адм. д. № 9200/2012 г., насочено срещу влязъл в сила съдебен акт, поради което е допустимо за разглеждане по същество, но е неоснователно. Видно от съдебния акт, чиято отмяна се иска Върховният адимнистративен съд с решение № 7074 от 23.05.2013 г. е оставил в сила решение № 2540 от 10.05.2012 г. по адм. д. № 1791 по описа за 2011 г. на Административен съд - София град. По това дело АССГ е приел за разглеждане като допустим и е разгледал по същество иска, предявен от Иван Йотов Георгиев против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с който се претендира присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2940 лв. и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 43200 лв., ведно с лихвите за забава, произтичащи от незаконосъобразно бездействие на администрацията на Окръжен затвор - Ловеч да изпълни задължението си по чл. 41 от НК и да осигури на лишения от свобода работа и така чрез приспадане на отработеното време да му бъде намалено наказанието. Съдът е отхвърлил иска, като е приел, че не са налице основанията по чл. 1 от ЗОДОВ за неговото удовлетворяване. Разгледал е приложимата уредба на правото на труд на лишените от свобода, действаща в рамките на исковия период от 2006 г. до 31.05.2009 г. - чл. 77, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 64 от ЗИН /отм./. В мотивите си е посочил, че нормите на чл. 24, ал. 1 от ЗИН /отм./ и чл. 77 от ЗИНЗС, уреждат правото на труд на лишените от свобода, но не предвиждат задължение за длъжностните лица безусловно да гарантират това право, а упражняването му е поставено в зависимост от възможностите в съответната администрация, от здравословното състояние на лицето, възрастта, изискванията за охрана и режима на изтърпяване на наказанието. За началника на затвора, според съда, не е било налице задължение да осигури и назначи на работа ищеца, а това е обосновало извод за липса на противоправно бездействие. С решение № 7074 от 23.05.2013 г. по адм. д. № 9200 по описа за 2012 г. Върховен адимнистративен съд е оставил в сила решението на АССГ, като е споделил изцяло решаващите мотиви на първоинстнационния съд за липса на абсолютно и неотменимо задължение, от неизпълнението на което да последва незаконосъобразно бездействие. Според касационната инстнация, такова е налице само, когато длъжностното лице е задължено по силата на нормативен акт да извърши определени фактически действия, а приложимите нормативни актове не предвиждат такова задължение. За администрацията е налице възможност за преценка, която може да бъде продиктувана от обективна невъзможност или от субективен характер и тази възможност е предоставена със закона. Настоящият петчленен състав на Върховен адимнистративен съд намира искането за неоснователно, тъй като, в производството по отмяна на влязъл в сила съдебен акт, следва да е сезиран с искане, което да се основава на факти, визирани в чл. 239 от АПК. Основанията за отмяна са посочени изчерпателно и не могат да се прилагат разширително, тъй като отмяната е изключение от стабилитета на съдебния акт. От съдържанието на искането за отмяна става ясно, че молителят основава искането си единствено на неправилно приложение на материалния закон. Според него съдът не е анализирал разпоредбата на чл. 41 от Наказателния кодекс, която по императивен и обвързващ насрещната страна начин регламентира правото на труда на лишените от свобода. Действително, според чл. 41 от НК изтърпяването на наказанието лишаване от свобода се съпровожда с подходящ, съответно заплатен общественополезен труд, чрез който се цели превъзпитанието на осъдените, както и създаването и повишаването на тяхната професионална квалификация. Според НК това е мярка за превъзпитание и образование. Съгласно чл. 41, ал. 3 от НК положеният труд се зачита за намаляване срока на наказанието, като два работни дни се считат за три дни лишаване от свобода. По делото нито първоинстанционният административен съд, нито касационната инстанция, са обсъдили разпоредбата на чл. 41 от НК, вида на тази правна норма /диспозитивна или императивна/, начина, по който е регламентирано упражняването на труд от лишените от свобода, както и правните възможности, които тя създава. Въпреки това наведените в искането за отмяна оплаквания се отнасят до материалната законосъобразност и обоснованост на съдебния акт, а това по своята същност представляват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението на касационната инстнация не подлежи на касационна проверка за законосъобразност, същото е окончателно и не може да бъде контролирано от съда по отмяната на това фактическо основание. Съгласно чл. 239 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато: 1. се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната; 2. по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото; 3. актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен; 4. между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска; 5. страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани; 6. с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на ЕКПЧ. Посоченото от молителя основание не може да се квалифицира като нито едно от основанията по чл. 239 от АПК, а единствено при установяване на някое от тях влезлият в сила съдебен акт може да бъде отменен. Ето защо искането на Иван Йотов Георгиев следва да се отхвърли като неоснователно. Водим от горното, Върховният административен съд,