Решение № 112 от 23.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 323/2012 г.

Решение № 112 от 23.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 323/2012 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Любка Илиева Производството по делото е образувано по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК по повод постъпила молба от С. А. Ц. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 547 от 21.12.2010 г. по т. д. № 1828/2009 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е оставено в сила решение № 440 от 20.05.2009 г. по т. д. № 453/2008 г. на СГС, ТО, VI-5 състав в осъдителната част, а именно в частта с която настоящият молител С. А. Ц. на основание чл. 240, ал. 2 ТЗ е осъден да заплати на [фирма] сумата 23 000 лв., получена от него в качеството му на бивш изпълнителен директор на дружеството, но неотчетена, а на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата - 3 005.60 лв. мораторна лихва. Искът за мораторната лихва до пълния размер от 13 419 лв. е бил отхвърлен от Софийския градски съд. С въззивното решение, след отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната част, молителят С. Ц. е осъден на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати още сумата 10 413 лв. мораторна лихва. Молителят подържа, че е налице ново писмено доказателство от съществено значение за делото. Твърди, че с представената с молбата за отмяна квитанция от 24.07.2003 г. към приходен касов ордер се доказва подържаното от него становище, че получената от него сума от [фирма] в размер на 23 000 лв., като аванс по сключен с това търговско дружество договор за строителство, е отчетена в счетоводството на ищцовото дружество - [фирма], на което той е бил изпълнителен директор в процесния период. Ответникът [фирма] оспорва молбата за отмяна, като подържа, че представената с молбата за отмяна квитанция от 24.07.2003 г. е новосъздадена, пропускът да бъде представена не се дължи на обективна невъзможност за узнаването й от молителя, а на неполагане на дължимата грижа за добро водене на процеса. Оспорва автентичността на квитанцията и подържа, че е антидатирана. Молбата за отмяна с правно основание чл. 303, ал. 1 ГПК е основателна. Основанието да се иска отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1 ГПК е откриването на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за изхода на делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която е постановено решението. Представената с молбата за отмяна квитанция от 24.07.2003 г., е от съществено значение за изхода на делото. Тя има удостоверително значение по отношение на релевираните от настоящия молител Ц. в хода на производството по иска по чл. 240, ал. 2 ТЗ твърдения, че получената от него сума от 23 000 лв., представляваща аванс по договора за строителство, сключен с [фирма], е отчетена в ответното дружество [фирма]. От съдържанието на квитанцията е видно, че сума от 23 000 лв., внесена като аванс от [фирма] е получена от лицето Л. А., която е работила като главен счетоводител на това дружество. Неоснователни са доводите на ответното дружество, че квитанцията е новосъздадено доказателство. От датата върху квитанцията - 24.07.2003 г. е видно, че тя не е създадена след приключване на въззивното производство - 8.12.2010 г., поради което не може да бъде окачествена като новосъздадено доказателство. Проверка за нейната автентичност не може да се прави в производството по отмяна. Неоснователни са и доводите, че молителят Ц. не е положил необходимата грижа за събиране на нужните доказателства, в подкрепа на доводите си. Това изискване е насочено към молителя, но не и към свидетеля по делото - Н. Н., за който се твърди, че я е открил сред неговите документи. Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд