Решение № 4077 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13486/2020 г.

Решение № 4077 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13486/2020 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба Г. А. в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика – гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 1916/29.10.2020 г., постановено по адм. дело № 617/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Пловдив, с което М. М. от гр. Пловдив е отменен РА № № Р-16001618005710-091-001/15.07.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с решение № 570/01.10.2019 г. на директора на посочената по-горе дирекция за ангажиране на отговорността й на основание чл. 19, ал. 1 ДОПК за задължения на "Ма – Арс" ООД за ДДС за периода от 01.12.2012 г. до 31.05.2014 г. и за периода от 01.01.2014 г. до 28.02.2015 г. за задължителни осигурителни вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ, като посочените задължения за ДДС и ЗОВ са в общ размер на 156 224, 51 лв. и в частта за лихви в размер от 87 728, 57 лв. В касационната жалба не са посочени конкретни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, но от изложението в нея, може да се направи извод, че се релевират оплаквания, че решението е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и за необоснованост. Сочи се, че съдът не е изложил правилно фактическата обстановка, установена от събраните доказателства, неправилно е преценил обстоятелствата по делото, а оттам и правната им квалификация, което е довело до погрешни изводи по съществото на според. Касаторът не е съгласен с приетото от съда, че ревизионният акт е незаконосъобразен и затова е отменен от съда, тъй като дружеството е разполагало с парични средства и ДМА, които покриват размера на установените задължения и не била установена пряка причинна връзка между действията на управителя по укриване приходи от продажби, е невъзможността да установените задължения на "Ма - Арс" ООД да бъдат събрани. Касационният жалбоподател излага и доводи, че основният спорен въпрос по делото, който е от съществено значение за правния спор, е дали настъпилата неплатежоспособност е в резултат на действията и поведението на управителя. Изложени са доводи относно приложението на чл. 19, ал. 1 ДОПК, по която е ангажирана отговорността на ревизираното лице и се твърди, че е доказан фактическия състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК за ангажиране отговорността на ревизираното лице и то следва да отговаря за несъбраното задължение на "Ма – Арс" ООД. Неправилно според касатора съдът е приел, че не е доказана пряка причинна връзка между действията на управителя по укриване на приходи от продажби и деклариране на по-малък размер ДДС от реално дължимия и невъзможността да бъдат събрани по установените с РА № Р-16-1401042-091-001/22.10.2014 г. за задължения на "Ма - Арс" ООД за ДДС и ЗОВ, които не са погасени в срок. С касационната жалба, в която подробно са изложени доводи относно фактическия състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК, отколкото нарушенията, допуснати от съда при постановяване на обжалвания съдебен акт, се иска неговата отмяна, както и отмяна и на ревизионния акт в обжалваните части – изцяло за главница и частично за лихви. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция в размер на 4 970 лв. и разноските за държавна такса в размер на 1 700 лв. В касационната жалба е направено и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за един адвокат и се иска същото да бъде намалено. Депозирано е писмено становище по съществото на спора от юриск. Ц. Д. Ответникът по касация М. М. от гр. Пловдив, редовно призована не се е явила, не и изпратила и свой представител в съдебното заседание пред настоящия касационен съд. Депозирано е по делото писмено становище от процесуалния представител на М. – адв. И. И. сн искане за оставяне в сила на решението. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени ревизионния акт първоинстанционният съд е приел, че не е установено по делото, че М. М. да е подписвала документи, нито е подавала справки-декларации по ЗДДС, като в същото време се сочи, че упълномощила за това С. З. Според съда наличието само на влязъл в сила ревизионен акт, с който е установено, че не всички продажби, за които са налице данни от използвания от "Ма – Арс" ООД програмен продукт "Микроинвест коктейл", са отчетени от фискалното устройство, както и че неправомерно е ползван данъчен кредит по фактури, които са били погрешно включени в дневниците за покупки (дублирани или неиздавани въобще) за данъчни периоди от 2011 г. и 2012 г., впоследствие сторниран в данъчните периоди на месеците март и април 2014 г. според съда не означава автоматично, че са укрити факти и обстоятелства, каквито са твърденията на органите по приходите. За недоказано е прието в обжалваното решение и твърдението на приходните органи за наличието на пряка причинна връзка между действията на управителя по укриване на приходи от продажби и деклариране на по-малък размер ДДС от реално дължимия и невъзможността да бъдат събрани установените с ревизионен акт задължения на "Ма – Арс" ООД. Съдът е посочил в решението си, че към момента на издаване на ревизионния акт от 2014 г. е налице бездействие по събиране на установените задължения на дружеството, като съдът в тази връзка е съобразил заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че по счетоводни данни дружеството през 2012 г., 2013 г. и 2014 г. е притежавало ДМА, поради което съдът е приел, че наличието на имущество, което би могло да бъде осребрено при заявени претенции от данъчната администрация, ако всички факти и обстоятелства бяха декларирани от дружеството в СД по ЗДДС и ГДД не може да бъде предполагано, следва да бъде доказано по безспорен начин с допустими по закон доказателствени средства. Съдът относно представените по делото протоколи от Общи събрания на "Ма – АРС" ООД за предоставяне на парични средства от съдружника М. М., които впоследствие са й върнати и това според съда е установено и от съдебно-счетоводната експертиза, прави безпредметно обсъждането им за тяхната доказателствена стойност предвид оспорването на достоверна дата на тези документи от приходната администрация. По отношение на ЗОВ съдът е посочил, че доколкото в чл. 19, ал. 1 ДОПК отговорността е за данъци и за задължителни осигурителни вноски на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК, но неизплатените по смисъла на чл. 19, ал. 2 ДОПК и декларираните, но невнесени в срок задължения също са подлежащи на събиране по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК, тъй като съгласно чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК въз основа на подадената с изчислените от дружеството задължения за данъци и осигурителни вноски, би следвало приходните органи да предприемат принудително изпълнение. Съдът е изложил мотиви, че по отношение на ЗОВ не се установява, нито се твърди от приходната администрация укриване на факти и обстоятелства от управителя М. М. и затова и не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ревизираното лице за тези задължения на основание чл. 19 ДОПК. Крайният извод на съда е, че не е установен при условията на главно пълно доказване на фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК, а с оглед акцесорният характер на вземането за лихва за забава, недължимостта на главниците влече след себе си и недължимост на установените с ревизионния акт лихви. Обжалваното решение е правилно постановено. Отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК съдържа четири кумулативно дадени предпоставки, за да се реализира отговорността на лице, което е орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, ал. 1, т. 1 и 2 ДОПК и това е първата предпоставка, а останалите три са да е налице действие или бездействие, чрез което да са укрити факти и обстоятелства, които по закон съответното лице е длъжен да обяви пред органите по приходите или пред публичния изпълнител и въз основа на това да не могат да бъдат събрани задълженията за данъци и/или осигурителни вноски, както и невъзможността тези задължения да бъдат събрани. Следователно, касае се за лична имуществена отговорност, като доказателствената тежест за установяване на тази отговорност е на приходните органи. Тази отговорност е на лице, което в случая е съдружник и управител на субект по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. Правилно първоинстанционният съд е приел, че първата предпоставка за ангажиране отговорността на М. М. като управител на "Ма – Арс" ООД за ревизирания период, е налице. Относно възможността за събиране на непогасените публични задължения на "Ма – Арс" ООД – за ДДС и за ЗОВ като осигурител, правилно съдът е приел, че няма мотиви в тази част на ревизионния акт. Спорна между страните е втората предпоставка на чл. 19 ДОПК – укриване на факти и обстоятелства от управителя, които по закон е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител. Установено е от данните по делото, че М. като управител не е подавала СД по ЗДДС, а е упълномощила за това С. З., но правилно приходните органи приемат, че като управител М. е била длъжна за коректното попълване и подаване на тези документи пред приходната администрация. Затова неправилно съдът е приел, че подаването на СД по ЗДДС от друго упълномощено лице, приходните органи не били доказали, че управителката е подписвала документи и е подавала СД по ЗДДС. Качеството на управител на едно лице означава, че то трябва да следи за начина по който се попълват всякакви документи, вкл. и данъчни, свързани с дейността на дружеството, като е без значение установеното по делото обстоятелство, че М. е упълномощила С. З. да подава СД по ЗДДС и ГДД. Тези изводи на съда обаче не са довели до неправилност на обжалваното решение само на това основание. Обосновано с доказателствата по делото в обжалваното решение е прието категорично, че не е доказана пряка причинна връзка между действията/бездействията на управителя на "Ма – АРС" ООД по укриване на приходи от продажби и деклариране на ДДС в по-малък размер от дължимия, а също и невъзможността задълженията за този косвен данък да бъдат събрани с установените на посоченото дружество с издадения му ревизионен акт задължения за ДДС. Не е доказано, както е приел и решаващия съд, че въз основа на пряката причинна връзка между неверни данни, подадени в СД по ЗДДС, приходните органи да са поставени в невъзможност да съберат чрез принудително изпълнение на задълженията по ревизионния акт на дружеството, чийто управител е М. М. предвид установеното по делото, че дружеството е имало и парични средства и ДМА, за да съберат задълженията по ревизионния акт. Относно хипотезата на чл. 19, ал. 2 ДОПК в решението при административното обжалване, е прието, че е налице скрито разпределение на печалбата или дивидент съгласно § 1, т. 4, б. "в" и т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО. Този извод е направен във връзка с прехвърляне дяловете на "Ма – АРС" ООД внасяни суми от М. в дружеството и възстановяването им впоследствие по решение на Общото събрание на дружеството, а това е свързано с предстоящата продажба на дяловете на дружеството през месец септември 2014 г. Следва да се споделят изводите на първостепенния съд, че в решението на решаващия орган липсват мотиви, че възстановените суми представляват скрито разпределение на печалбата. За задължителните осигурителни вноски правилно съдът е приел, че наистина те не са внесени, но и приходните органи не са предприели събирането им чрез принудително изпълнение, което сочи на бездействие на приходните органи да съберат вменените с ревизионен акт задължения по ревизионния акт на "Ма – Арс" ООД. От друга страна обосновано съдът приема, че относно тези вноски приходните органи не твърдят и не са установили укриване на факти и обстоятелства от управителя М., поради което и по отношение на тях не може да се ангажира отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК. В същия смисъл е и решение № 11832/23.09.2020 г. по адм. дело № 6399/2020 г. на ВАС, Първо отделение (приложено в първоинстанционното дело) относно отменения от първоинстанционния съд ревизионен акт за ангажираната отговорност по чл. 19 ДОПК на другия управител и съдружник в "Ма – Арс" ООД А. Г. С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно постановено и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на делото разноски на М. М. не се присъждат, тъй като такива не са поискани и няма данни да са направени за касационното производство. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение