Решение № 17144 от 27.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7952/2011 г.

ВАСII отделение27.12.2011 г.докладчик Джузепе Роджери

Диспозитив

Оставя в сила Решение № 224/24.02.2011 г, на Административен съд - Бургас, постановено по адм. дело № 492/2010 г. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 17144 от 27.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7952/2011 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Евтимов Смиляйков, против решение № 224/24.02.2011 г., на Административен съд - Бургас, постановено по адм. дело № 492/2010 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Заповед № РД-14-146/30.12.2009 г., издадена от зам.-началника на ДНСК - София, с която е наредено да се премахне незаконен строеж: "Тавански етаж на жилищна сграда - източен близнак", изпълнен в УПИ Х-43 в кв. 23 по плана на гр. Несебър. С доводи за нарушение на материалния закон се иска отмяната му, ведно със законните последици. Ответната страна - Зам.-началникът на ДНСК - София, оспорва касационната жалба. Ответната страна - Кметът на Община Несебър не се ангажира със становище по касационната жалба Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема Заповед № РД-14-146/30.12.2009 г., за законосъобразна и без наличие на основания за отмяната й. Решението е правилно, постановено при спазени съдопроизводствени правила и е обосновано. По делото безспорно е установено, че се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 и т. 5 ЗУТ, собственост на Георги Евтимов Смиляйков, съгласно нот. акт № 69, том. IV, рег. № 2785, нот. дело 698/2002 г., представляващ тавански етаж на жилищна сграда - източен близнак, попадащ в границите на Националния архитектурно-градоустройствен и археологически резерват "Старинен Несебър", фигуриращ в листата на световните културни ценности на VII-та редовна сесия на Комитета за световно наследство към ЮНЕСКО, без необходимите строителни книжа и при отказ за съгласуване на проекта "заснемане за узаконяване" от НИПК, в нарушение на чл. 137, ал. 3, чл. 141, ал. 7 и 148, ал. 1 ЗУТ. Обжалваната заповед е произнесена от компетентен орган, в обема на правомощията му, делегирани със Заповед № РД-13-070/6.03.2007 г., издадена от овластения по чл. 225, ал. 1, вр. с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ Началник на ДНСК - София и е издадена след изпълнение на процедурата по чл. 225, ал. 3 - издадени са констативни актове № 127/16.11.2009 г., и № 128/16.11.2009 г., в които е обективирано и онагледено фактическото положение. Първоинстанционният съд правилно е кредитирал направената по делото съдебно-техническа експертиза, според която несъмнено се касае за строеж, извършен без одобрени инвестиционни проекти, без разрешение за строеж и без съгласуване на Министерство на културата при условията и по реда на чл. 125, ал. 5 ЗУТ - за недвижими културни ценности и за строежи в техните граници и охранителните им зони. Правните изводи на решаващият състав са обосновани със събраните доказателства включително с допълнителното заключение на вещото лице на извършената съдебно - техническа експертиза, според което по действащият ПУП - ПРЗ/ЗРП, одобрен със Заповед № 234/15.05.1981 г. (предвиждането за застрояване в УПИ Х-43, кв. 23 по плана на гр. Несебър старинна част е двуетажна жилищна сграда), като процесният строеж не е бил допустим по действащите към момента на извършването му правила и норми за устройствени планове, както и към сега действащите. Категорично по делото се установява, че строежът не е търпим по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ и подлежи на премахване, както законосъобразно е разпоредено с потвърдената от съда заповед. Неоснователен е и доводът на касационният жалбоподател, че строежът подлежи на узаконяване по реда на § 184 ПЗР на ЗИД ЗУТ. Съгласно ал. 1 от цитираната правна норма строежи, извършени незаконно до влизане в сила на този закон, могат да бъдат узаконени по искане на собственика, ако са допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби, а съгласно ал. 9 в конкретния случай се прилагат изискванията на глава осма и в частност на чл. 141, ал. 7 ЗУТ. Експертният съвет на НИПК не е съгласувал представеният за незаконния строеж проект "заснемане за узаконяване", поради което е издал мотивиран отказ по законосъобразност като е посочил съответните мотиви с оглед разпоредбата на чл. 146 ЗУТ, а именно, че изпълненият трети етаж, освен всичко останало, нарушава и общото визуално въздействие на площадното пространство, както и уличният силует с долепените на калкан съседни двуетажни сгради в УПИ X-43 и УПИ XI-42, в кв. 23, а представената проектна документация за обекта не премахва незаконно изпълнените обемно-пространствени параметри на сградата. Неоснователен е и доводът на Георги Евтимов Смиляйков, че при съставянето на констативните актове е допусната съществена грешка, която е довела до незаконосъобразност на обжалвания административен акт, тъй като не е била конституирана като заинтересовано лице от административния орган съпругата му - Златина Стойчева Смиляйкова. Неучастието на единия съпруг в административното производство не е съществено процесуално нарушение. С неучастието на единия съпруг не се засягат процесуални права на неучаствалия в производството съпруг, тъй като в случая е налице съвпадение на интересите на съпрузите по отношение на реализирано от единия съпруг - жалбоподателя, а и същият не е упражнил правата си по чл. 34, ал. 3 и задълженията по чл. 36, ал. 2 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК право на касационно оспорване имат страните по делото, за които то е неблагоприятно, а съгласно ал. 2 лицата, спрямо които решението има сила, могат да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. При неоснователност на касационните оплаквания, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, водим от което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

1