Решение № 8416 от 8.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3009/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ Пирин Еко Д. Ч. представлявано от Д. М. Ч. от гр. София, район Лозенец , [улица], чрез адв. Д. Пенкова, срещу решение 255/09.01.2024 г. постановено по адм. дело 10628/2022 г. на Административен съд София град. Релевирани са доводи за недопустимост на съдебното решение, алтернативно се излагат такива за неправилност на решението, като поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК, по които се претендира обявяването му за нищожно, а в режим на евентуалност се иска отмяната му и постановяване на нов акт, с който да бъде уважена изцяло жалбата срещу постановения административен акт, ведно с присъждането на разноски за две съдебни инстанции. Представя писмени бележки. Ответникът - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", не изразява становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, приема жалбата за допустима, а по същество счита същата за неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалбата на ЕТ"Пирин Еко- Д. Ч." представлявано от Д. М. Ч. срещу решение 01/312/02544/3/01/04/02 на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , с което на едноличния търговец е определена финансова корекция в размер на 358 652.71 лева. По делото пред първоинстанционния съд е събрана цялата административна преписка по издаване на оспорения акт. По данни от приложените доказателства, финансовата корекция е наложена във връзка с констатирано в резултат на извършена проверка през юни 2019 г. по проект 01/312/02544, неизпълнение на задълженията на касатора по сключения между него и ДФЗ договор 01/312/02544/09.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от ПРСР 2007-2013 г., а именно: от представените три пълни финансови години е установено средноаритметично изпълнение на бизнес план в размер на 3,02% от заложените приходи за посочените три финансови години за 2016 г. залегнали в бизнес плана приходи от наем на група дървени къщи /за нощувка в една къща+закуска / 144 000 лв., а реализирани 4431.20 лв, което съставлява 3.08% изпълнение на одобрения бизнес план; за 2017 г. залегнали в бизнес плана приходи от наем на група дървени къщи /за нощувка в една къща+закуска / 144 000 лв., а реализирани 2752,30 лв., което съставлява 1.91% изпълнение на одобрения бизнес план; за 2018 г. залегнали в бизнес плана приходи от наем на група дървени къщи /за нощувка в една къща+закуска / 144 000 лв., а реализирани 5849.55 лв., което съставлява 4.06% изпълнение на одобрения бизнес план; а за периода от 01.01-31.05.2019г. общо приходи за периода -1910.09лв., което съставлява 1.33% изпълнение спрямо заложените приходи за периода от 5 месеца в одобрения бизнес план, административиня орган е посочил, че предвид обстоятелството, че за 2019 г. не е изтекла пълна финансова година, резултата за петте месеца на 2019г. не следва да се взема предвид. Установено е също и неизпълнение на одобрения бизнес план по отношение на устойчивата заетост, а именно да бъдат разкрити 3 работни места, от които 1 бр. управленски персонал и 2 бр. производствен персонал. Констатирано е, че за три пълни финансови и календарни години 2016г., 2017г. и 2018г. не са наемани лица съгласно одобрения бизнес план, а представения при извършената проверка трудов договор е от 30.05.2019г., който е прекратен на 09.09.2019г. Видно от съдържанието т. 4. 12 от договора - ползвателя е задължен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срок по този договор и в съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрение на инвестиционните разходи, като съгласно т. 4. 18, ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключването на договора. Според т. 8. 1. от договора в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения след изплащане на каквато и да е част от договорената финансова помощ, или е представил декларация и/или документ с невярно съдържание, неистински или преправени такива, включително, когато тази декларация и/или документ са представени при или по повод кандидатстването му по мярката, както и когато ползвателя изкуствено е създал условия за изпълнение на изискванията за получаване на помощта, за да извлече облага в противоречие с целите на мярката и/или бъде установена функционална несамостоятелност, Фондът може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, като спазва изискванията по чл. 46 и чл. 47 от Наредба 29/11.08.2008 г. Безспорни са застъпените в одобрения проект показатели за приходи за процесните три финансови години - 2016 г., 2017 г. и 2018 г., правилно посочени и в мотивите на обжалваното решение. По отношение на второто нарушение е установено неизпълнение на индикатори за трудова заетост през тези години. По искане на процесуалния представител на административния орган е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, същата потвърждава констатациите на административния орган. Установените от административния съд правнорелевантни факти са описани изключително подробно в мотивите на обжалваното решение. Доколкото по фактите липсва спор между страните и същите се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав, те не следва да бъдат възпроизвеждани в настоящото решение. Въз основа на вярно установената по делото фактическа обстановка административният съд приема, че решението за налагане на финансова корекция е законосъобразно, като издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административно производствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни норми и целта на закона. Административния съд е приел, че не е изтекъл давностния срок съгласно чл.3, §1 от Регламент 2988/95, както и че извършените проверки са в рамките на маниторинговия период. Така мотивиран, първостепенният съд постановява оспореното пред настоящата инстанция решение, с което отхвърля жалбата на ЕТ "Пирин Еко Д. Ч.". Решението е правилно. Не са налице отменителни основания, налагащи отмяната на обжалвания съдебен акт. При проверката на обжалваното решение, дължима на основание чл. 218, ал. 2 АПК, съставът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответно на приложимите материалноправни разпоредби. Правните изводи на административния съд са формирани при вярно установена и напълно изяснена по делото фактическа обстановка, по отношение на която са издирени относимите правни норми и които, видно от мотивите на решението са тълкувани и приложени правилно. Несъстоятелно е твърдението на касационния жалбоподател за недопустимост на обжалвания съдебен акт, тъй като мотивите на съда, послужили за формиране на диспозитва са изцяло въз основа на приложението на Наредба 29 от 11.08.2008г., а по твърдения на касатора същата е отменена. От една страна действително с решение 11466 от 22.11.2023г., постановено по адм. дело 5698/2023 г. на ВАС е отменена Наредба 29 от 11 август 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Същото е обжалвано и с решение 3390 от 20.03.2024г., постановено по адм. дело 429/2024г. петчленен състав на ВАС е отменил съдебния акт и е върнал делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на ВАС. След направена служебна проверка е видно, че е образувано адм. дело 3061/2024г. по описа на ВАС, като заседанието е насрочено за 10.10.2024г. В настоящия случай не е налице твърдяната от касатора отмяна на Наредба 29/11 август 2008г., а е налице висящ съдебен спор. А от друга страна съобразно заложеното в чл. 195, ал. 1 АПК е видно, че подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. В този смисъл дори при отмяна на Наредба 29 от 11.08.2008 г., същата няма да има обратно действие. На следващо място следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на оспорваното пред административния съд решение с изх. 01-2600/6264#15 от 24.06.2022 г. за налагане на финансова корекция се преценява към момента на издаването му. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, че в случая Правилата за определяне на подлежащата за възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП от програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. са неприложими, тъй като същите са влезли в сила на 30.08.2019г. С разпоредбите на ЗПЗП, ЗУСЕФСУ, както и актове на общностното право се преодоляват колебанията в доктрината и съдебната практика относно правното естество на възникналите правоотношения с източник договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и изявлението на органа за финансова корекция, съответно реда за защита. При отчитане на тези особености ЗУСЕФСУ регулира заварени от влизането му в сила производства. Съгласно чл.27, ал.6 от ЗПЗП /ДВ бр.51/2019г. в сила от 28.06.2019г./ се регламентира, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициерите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл.73 от ЗУСЕСИФ (сега ЗУСЕФСУ), когато нарушението представлява основание за налагане на финансова корекция по чл.70, ал.1, т.1-9 ЗУСЕФСУ. Правилата са издадени на основание чл.27, ал.9 от ЗПЗП и определят критериите, от който административния орган се ръководи при отчитане степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение. Те касаят единствено размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, но не и основанието за нейното налагане. С оглед на това административнопроизводствения ред и съдебният контрол на издадените решения за налагане на финансова корекция са подчинени на посочените закони, независимо че договорите за финансиране са сключени преди влизането им в сила. Не намират основание пространните доводи на касатора относно характера на одобрения бизнес план и прогнозния характер на заложените в него финансови показатели. Противно на изложените в касационната жалба твърдения, непостигането на предвидените в бизнес плана приходни показатели налага отмяната на предоставената по договора финансова помощ. Съставът споделя последователно застъпеното в съдебната практика разбиране, че непостигането на заложените в бизнес плана финансови параметри представлява нарушение на договорно задължение, както и неизпълнение на одобрените индикатори, предопределящо наличието на хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, от което не намира основание да се отклони в разглеждания случай. Въпросът е подробно развит във формираната от Върховния административен съд практика, поради което е излишно подробни мотиви в тази насока да бъдат развивани и в настоящото решение /за справка - решения 3655/05.04.2023 г. по адм. дело 7192/2022 г., 2966/21.03.2023 г. по адм. дело 10521/2022 г., 9637/31.10.2022 г. по адм. дело 3921/2022 г., 7071/13.07.2022 г. по адм. дело 3199/2022 г., 5872/21.05.2020 г. по адм. дело 11174/2019 г., 2709/19.02.2020 г. по адм. дело 9703/2018 г. и др./. След като фактическите констатации на административния орган, послужили му като основание за издаване на атакувания акт за налагане на финансова корекция, не са оспорени от ЕТ"Пирин Еко Д. Ч." и се установяват от доказателствата по делото, включително от неоспорената и приета съдебно-счетоводна експертиза, то съответни на чл. 27, ал. 6 и ал. 9 ЗППЗ и чл. 46, ал. 1 от Наредба 29/11.08.2022 г. са изводите на административния съд за наличие на материалноправните предпоставки за цялостно възстановяване на предоставената финансова помощ, а оттам и за законосъобразността на акта, с който на касатора е наложена финансова корекция в размер на 358 652.71 лв. Още повече, като се отчете императивната разпоредба на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП, в съответствие с която ДФЗ в качеството му на разплащателната агенция е длъжен да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет. Безспорно установеното по делото непостигане на заложените в одобрения бизнес план финансови параметри за финансовите 2016 г., 2017 г. и 2018 г. и заложените параметри за устойчива заетост представлява неизпълнение на задължението на ЕТ "Пирин Еко Д. Ч." по т. 4. 12, т. 4. 18 и т. 8.1 от договор за БФП и чл. 16, ал. 1 и ал. 2 Наредба 29/11.08.2008 г., неизменно влечащо след себе си задължението за фонда да пристъпи към събирането на недължимо получената от това дружество финансова помощ. След като не е достигнал застъпеното в одобрения бизнес план равнище на прихода за проверяваните три финансови години и не доказва наличието на трудова заетост, за които му е отпуснато финансиране, касаторът не е изпълнил две от задълженията, даващи му правото да получи финансовата помощ, предвидена за процесната мярка 312 от ПРСР, поради което и законосъобразно получената от него помощ е отменена от изпълнителния директор чрез налагането на финансова корекция при условията на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП. Като е постановил решението си в този смисъл административният съд е постановил правилен съдебен акт, което налага оставянето му в сила. Неоснователно е изложеното в касационната жалба възражение, че изтичането на мониторинговия период преклудира възможността на ДФЗ да извършва проверки за изпълнение на договор за предоставяне на БФП. Настоящият съдебен състав приема, че мониторинговият период обхваща времето, през което ползвателят на помощта е длъжен да изпълнява инвестицията, за която му е предоставена финансовата помощ, както и всички, поети по силата на договора за отпускане на БФП задължения, в това число съгласно одобрения бизнес план, а не времето, през което органът има правото да извършва проверки. Посоченото съответства и на § 64 от Преамбюла на Регламент /ЕС/ 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета/Регламент /ЕС/ 1303/2013/, според който за да се гарантира ефективност, справедливост и устойчиво въздействие на интервенцията на европейските структурни и инвестиционни фондове следва да се предвидят разпоредби, които да гарантират дългосрочността на инвестициите в предприятия и инфраструктура, и предотвратяване използването на европейските структурни и инвестиционни фондове за неправомерни облаги, като периодът от пет години е подходящ като минимален период, който да бъде прилаган, въпреки че в съответствие с принципа на пропорционалност е възможно един по-кратък период от три години да може да бъде обоснован, когато помощта се отнася за запазване на инвестициите или работните места, създадени от малки и средни предприятия. Наред с това, според чл. 4, § 5 от същия регламент уредбата за изпълнението и използването на европейските структурни и инвестиционни фондове, и по-специално финансовите и административните ресурси, необходими за тяхната подготовка и изпълнение във връзка с мониторинга, отчитането, оценяването, управлението и контрола, спазват принципа на пропорционалност, като отчитат равнището на разпределената подкрепа и общата цел за намаляване на административната тежест за органите, участващи в управлението и контрола на програмите. Цитираното нормативно изброяване сочи, че понятието "мониторинг" не е еднозначно с понятието "контрол", включително предвид съпоставянето на различните езикови версии на приложимите европейски регламенти, в които то е употребено /"monitoring" - английски език, "suivi" - френски език, "seguimiento" - испански език, "sorveglianza" - италиански език, "begleitung" - немски език и др. /, сред които са Регламент /ЕС/ 1303/2013, както и новият Регламент /ЕС/ 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета от 02.12.2021 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент/ЕС/ 1306/2013, в сила от 01.01.2023 г. /Регламент /ЕС/ 2021/2116/, съгласно които значението на понятието "мониторинг", по необходимост възприето и от българския законодател, е на проследяване, наблюдение, съпровождане при изпълнението на договора. Предвид изложеното, мониторинговия период, разглеждан от настоящия съдебен състав, като проследяващ изпълнението на инвестицията период, през който ползвателят на помощта е длъжен да изпълнява договорните си задължения, е без значение относно упражняването във времето на правомощието на административния орган да извършва проверки за изпълнението на договор за отпускане на БФП, за което липсва съмнение, че не се преклудира с изтичането на периода на мониторинг. В нито един от приложимите в разглежданата материя европейски и национални нормативни актове, не е въведен краен срок или каквото и да било друго времево ограничение относно извършваните от съответния компетентен орган на проверки относно изпълнението на сключените договори за предоставяне на БФП по линия на европейските фондове и в частност на ЕЗФРСР, още по-малко - такова, произтичащо от изтичането на периода на мониторинг. Следователно, ответният адм. орган винаги има правото, а с оглед разпоредбата на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП - и задължението, да извърши необходимите проверки за да установи точното изпълнение в рамките на периода на мониторинг на поетите по силата на договорите за БФП задължения от страна на ползвателите, а в случай, че констатира нарушения - и да наложи съответните финансови корекции. Въз основа на данните по делото е видно, че констатираните от органа нарушения /неспазване на показателите за устойчива заетост, съответно - недостигане на приходните показатели от бизнес плана за три последователни финансови години/, са извършени от ползвателя на помощта в рамките на мониторинговия период 09.10.2019 г., то според настоящия състав процесната финансова корекция е законосъобразно наложена. По изложените съображения настоящият състав приема, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, неоснователно е искането на касатора за присъждане на разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,