Решение № 6134 от 9.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4273/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. С решение 1840 от 28.02.2025 г. по адм. д. 197/2025 г. Административен съд Хасково (АС-Хасково) е отхвърлил жалбата на М. А. И., гражданин на Сирия, против решене 13363/19.12.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от М. А. И., гражданин на Сирия, чрез адв. Т. Лютфиева от САК. В жалбата са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се поддържа, че съдебният акт е постановен при неизяснена фактическа обстановка и поради това е необосновано. Излагат се доводи, че са налице обстоятелствата по чл. 9, ал. 1, т. 3 от Закона за убежище на бежанците (ЗУБ). Сочи, че не е кредитирана позицията на ВКБООН за спиране на издаване на откази за международна закрила и принудителни връщания спрямо сирийски граждани. Иска се отмяна на решението. В проведено открито съдебно заседание пред настоящата инстанция, касаторът се явява лично и се представлява от адв. Т. Лютфиева, която поддържа жалбата. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, се представлява от процесуалният си представител гл. юрк. Хичовски, който оспорва основателността на жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени изложените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е било решение 13363/19.12.2024 г. на председателя на ДАБ при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, във връзка с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ на лицето М. А. И. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното решение АС-Хасково е отхвърлил жалбата против административния акт. Решаващият съд е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според решаващия съд, решение 13363/19.12.2024 г. на председателя на ДАБ при Министерски съвет е издадено и в съответствие с материалния закон. При постановяване на обжалвания съдебен акт, АС-Хасково, е извършил подробен анализ на събраните доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка по спора. След изложение на относимата към процесния случай правна рамка и въз основа на доказателствата по делото, административният съд е обосновал извод, че не са налице изискуемите предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на М. А. И.. Първоинстанционният съд е извел извод, че не са налице предпоставки и за предоставяне на хуманитарен статут, доколкото не се доказва реална опасност от тежки посегателства спрямо М. А. И. визирани в нормата на чл. 9 ЗУБ. По отношение на предпоставките обуславящи предоставяне на хуманитарен статут на чуждият гражданин, административния съд е направил извод, че от бежанската история на лицето и данните по делото, не се доказва наличието им в случая. Наред с това в съдебния акт е прието, че не е нарушена и забраната по чл. 4, ал. 3 ЗУБ, и при връщане в Сирия на М. А. И. няма да бъдат застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение. Прието е също така, че личната бежанска история на лицето, както и ситуацията в Сирия не обуславят извод за възпрепятстване на връщането на лицето в страната му по произход, при спазване на разпоредбата на чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно уредбата на чл. 8 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Според чл. 8, ал. 4 ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Обосновани на доказателствата по делото са възприетите от съда изводи за липса на фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на М. А. И.. От доказателствата по делото не се установяват данни, а и липсват твърдения, въз основа на които да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността на чужденеца към определена социална група. Самият жалбоподател в проведеното интервю на 18.11.2024 г. заявява, че нямал проблеми заради религията си, не членувал в политически партии или организации. В случая М. А. И. не е направил относими твърдения, изпълващи хипотезата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Правилно АС-Хасково акцентира на бежанската му история, от която става ясно, че жалбоподателят доброволно е напуснал Сирия, за да се засели другаде, от желание за промяна и причини от личен характер, което го прави мигрант, а не бежанец, съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации. Обоснован е изводът на решаващия съд, че от събраните доказателства не се доказва наличие на опасност за сигурността или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Правилно е прието от АС-Хасково, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Чуждият гражданин не е заявил твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, съгласно предпоставките уредени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Неоснователен е касационният довод, че не е кредитирана позицията на ВКБООН за спиране на издаване на откази за международна закрила и принудителни връщания спрямо сирийски граждани. Решаващият съд, с много подробни мотиви и задълбочен анализ, е изяснил фактическата обстановка и е установил, че липсват каквито и да било доказателства, които да обосновават наличие на притеснения относно дискриминационно и опасно отношение към лицето по повод негова политическа, религиозна, полова принадлежност или други причини, които създават у него основателен страх от преследване. Първоинстанционният съд изрично е изложил доводи, че дори да се възприеме позицията на ВКБООН, касаеща действията на държавите спрямо сирийските бежанци, игнорирайки събитията от началото на месец декември 2024 г., с оглед бежанската история на жалбоподателя и липсата на конкретни факти и обстоятелства, които да могат да бъдат приети за основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ и на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ, подкрепени с допустими, необходими и относими доказателства, се формира извод, че с твърденията си в случая молителят цели получаването на международна закрила единствено по лични причини. Твърденията за необоснованост на съдебния акт са неоснователни. Правилно АС-Хасково приема, че от данните относно актуалното положение в Сирия следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От тях се установява, че не е налице въоръжен конфликт съпроводен със степен на безогледно насилие, който би довел до реална опасност от тежки и лични заплахи за чужденеца. В случая общата обстановка по сигурността е сравнително стабилна, като е налице надежда за възстановяване на политическите институции и внедряването на нова политическа култура. Тези обстоятелства се потвърждават и от приетата като доказателство в касационното производство справка относно актуалното положение в страната. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ транспонира съдържанието на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета от 13 декември 2011 г. С изключение на позоваването на държавата на произход на молителя, член 15, буква б) от Директива 2011/95 съответства по същество на член 3 от ЕКПЧ, който е част от общите принципи на правото на Съюза и се съдържа като самостоятелен принцип в член 19, параграф 2 от Хартата на ЕС. Съгласно установената съдебна практика на Съда на ЕС, съдебната практика на Европейския съд по правата на човека относно тълкуването на ЕКПЧ следва да се взема предвид при тълкуването на обхвата на член 15, буква б) в общностния правен ред. Съдебната практика дава насоки относно тълкуването на термините "изтезания" и "нечовешко или унизително отношение или наказание". Въпреки това, следва да се има предвид, че докато чл. 3 ЕКПЧ не придава значение на това от кого или какво би могло да произтече съответното нечовешко или унизително отношение или наказание или изтезание, Директивата изисква те да са резултат от действия на субекти на тежки посегателства по смисъла на чл. 6 от нея. Затова когато се преценява необходимостта от предоставяне на субсидиарна закрила следва да се изхожда от това налице ли са субекти на тежки посегателства, които биха могли да причинят съответното отношение, наказание или изтезание в страната на произход по отношение на конкретния кандидат за закрила. Текстът на чл. 3 ЕКПЧ се има предвид при преценката на принципа за забрана за връщане. В конкретния случай, както се посочи по-горе, жалбоподателят не посочва данни, въз основа на които да се направи извод за реална опасност за него от смъртно наказание или екзекуция или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание в страната на произход. Значението на понятието въоръжен вътрешен конфликт е пояснено от Съда на ЕС в решението по делото Diakitе - решение от 30 януари 2014 г., дело C-285/12. В точка 35 Съдът потвърждава, че, член 15, буква в) от Директивата се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като "въоръжен конфликт, който няма международен характер" по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждането на чл. 15, б. в) от Директива 2011/95 в действие. По отношение на общия риск за цивилни лица, чл. 15, б. в) се привежда в действие единствено ако въоръженият конфликт се характеризира с безогледно насилие на такова високо ниво, че самите цивилни лица са изложени на реална опасност от тежки посегателства. Поради това в точка 30 от решението по делото Diakitе СЕС отбелязва, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт може да доведе до предоставяне на субсидиарна закрила само когато сблъсъците между редовните въоръжени сили на дадена държава и една или повече въоръжени групи или между две или повече въоръжени групи бъдат приети, по изключение, за пораждащи тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила, по смисъла на чл. 15, б. в) от Директивата, тъй като степента на безогледно насилие, която ги характеризира, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи (вж. в този смисъл и делото Elgafaji, СЕС (голям състав), решение от 17 февруари 2009 г., Дело C-465/07. Предвид всичко изложено, настоящият касационен състав намира за правилна преценката на административния орган и на първоинстанционния съд, че по отношение на М. А. И. не са на лице предпоставките за приложение на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Въз основа на изложеното, като е приел решение 13363/19.12.2024 г. на председателя на ДАБ при Министерски съвет за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, АС-Хасково е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение