Решение № 14603 от 6.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10252/2013 г.

Решение № 14603 от 6.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10252/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на министъра на здравеопазването, представляван от юрк. Цветкова, против решение № 8468/13.06.13 г., постановено от тричленен състав на V- то отделение на Върховния административен съд в производството по адм. д. № 63/13 г. по описа на същия съд с молба за отмяната му като неправилно. Ответницата Даниела Петрова Стойчева, чрез процесуалния си представител, адв. Велкова, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното с нея решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира касационната жалба, подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, процесуално допустима и като я разгледа по същество, констатира: Първоинстанционното производство е образувано по повод оспорване на Даниела Петрова Стойчева срещу Заповед № РД-15-942/10.10.12 г., с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител/ЗДС/ министърът на здравеопазването е прекратил служебното й правоотношение поради съкращаване на длъжността "главен експерт" в Звено "Пресцентър и връзки с обществеността". С постановеното по делото решение оспорването е уважено с отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Първоистнацинният тричленен състав на Върховния административен съд, въз основа доказателствата по делото, вкл. писмено заключение на съдебно-икономическа експертиза, включено в материалите по делото в унисон с разпоредбите на Раздел V-ти Глава ХIV -та от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, приложими на основание препращащата норма на чл. 144 АПК, е приел, че не е налице съкращаване на заеманата от оспорващата длъжност, тъй като при осъществената по силата на изменение на Устройствения на министерството на здравеопазването структурна промяна -закриване на Звено "Пресцентър и връзки с обществеността" и създаване нова Дирекция " Пресцентър, връзки с обществеността и протокол" длъжностното разписание на дирекцията предвижда пет щатни бройки за длъжността "главен експерт" при запазване функциите, изпълнявани от оспорващата на същата длъжност в закритото Звено "Пресцентър и връзки с обществеността". Касационните оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК, са неоснователни. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията длъжност в администрацията представлява нормативно определена позиция, заемана по служебно или по трудово правоотношение въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. За да е налице основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДС от обективна страна следва да е установено, че въз основа на преструктуриране на съответната администрация конкретна длъжност престава да съществува, или че с новото длъжностно разписание е намален броя на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. Данните по делото с категоричност сочат, че посоченият обективен критерий не е налице. С изменението на Устройствения правилник на Министерството на здравеопазването, прието с ПМС № 195/28.08.12 г. /ДВ бр. 68/04.09.12 г. / Звено " Пресцентър и връзки с обществеността", в което ответницата по касационната жалба е заемала длъжността "главен експерт", назначена на една от определените с длъжностното разписание 5 щатни бройки, е закрито . Закрит е и Отдел "Протокол" с една щатна бройка за длъжноста "главен експерт" към Дирекция "Международни дейности и протокол", преименувана в Дирекция "Международни дейности, програми и проекти" като на мястото на закритите структури е създадена Дирекция "Пресцентър, връзки с обществеността и протокол" с 9 щатни бройки, 7 от които за длъжността "главен експерт", 1 за длъжността "държавен експерт" и 1 за "директор", от което следва, че длъжността като нормативно определена позиция е запазена, нещо повече, щатните бройки са увеличени с една. Писмените доказателства по делото обосновават извода, че конкретните функции, задължения и изисквания по длъжностната характеристика за длъжността "главен експерт" в новосъздадената дирекция са в голямата си част идентични с функциите, задълженията и изискванията към длъжноста "главен експерт" в закритото Звено "Пресцентър и връзки с обществеността". Ето защо, изводът относно липсата на предпоставкитте по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДС за прекратяване служебното правоотношение с оспорващата, се явява в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон. Доводът за наличие на очевидна фактическа грешка в длъжностното разписание от 08.10.12 г. е неоснователен. Очевидната фактическа грешка представлява несъответствие между действителната воля на административния орган и начина, по който тя е изразена. Поправянето на такава грешка предполага обосноваване на несъответствието и утвърждаване на вече формираната воля. Одобреното ново щатно разписание, в сила от 06.12.12 г., предвиждащо отново 9 щатни бройки в Дирекция " Пресцентър, връзки с обществеността и протокол" за длъжности: "директор" 1 бройка, "държавен експерт" 1 бройка, "главен експерт" 5 бройки и "старши експерт" 2 бройки показва нова стуктура на дирекцията чрез закриване на 2 бройки "главен експерт" и създаване на две такива за нова длъжност "старши експерт", с което не утвърджава неточно формулираната към 08.10.12 г. действителна воля на административния орган, а воля за нова структура на длъжностите в дирекцията. Оплакването за неправилност на решението в частта му относно разноските е неоснователно. Съгласно чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/ адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, чийто размер се определя с договор с клиента, трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от определения с Наредба № 1 от 09.07.04 г. на Висшия адвокатски съвет. Договореното и изплатено по Договора за правна защита и съдействие от 05.12.12 г. адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв е в обичайния за подобен род казуси размер, предвид което тричленният състав обосновано е присъдил адвокатското възнаграждение изцяло. По така изложените съображения Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, намира обжалваното решение правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК