Решение № 14727 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9759/2019 г.

Решение № 14727 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9759/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е във връзка с искане, подадено от "Водоснабдяване и канализация" /"ВиК"/ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С. Загора, ул. "Х. Б." № ..., представлявано от управителя Р. Р. чрез адвокат З. Д. от Адвокатска колегия – С. З., за отмяна на влязло в сила решение № 7948 от 28.05.2019 г., постановено по адм. дело № 4924/2018 г. на Върховен административен съд, трето отделение, с което е оставено в сила решение № 403 от 21.02.2018 г., постановено по адм. дело № 3589/2017 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата на "ВиК" ЕООД срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 89/07.11.2017 г. на директора на Басейнова дирекция за управление на водите "Източнобеломорски район", гр. П., с който са установени такси за водовземане от подземни води 1. по разрешително № 31519943/09.01.2008 г., за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2016 г., в размер на 30 050, 00 лв. и лихва за забава в размер на 12 715, 03 лв.; 2. по разрешително № 31510238/14.06.2010 г., за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2011 г. в размер на 12 600 лв. и лихва за забава в размер на 8 133, 42 лв.; 3. по разрешително № 31510393/28.11.2012 г., за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2016 г. в размер на 38 147, 90 лв. и лихва за забава в размер на 12 003, 14 лв.

Според молителя са налице основания за отмяна по реда на чл. 239, т. 4 от АПК.

Ответникът – директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" - град П., не изразява становище по искането за отмяна.

Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия, намира за установено следното:

Искането за отмяна е подадено от надлежна страна, в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, е неоснователно по следните съображения:

Производството по адм. дело № 4924/2018 г. по описа на Върховния административен съд е образувано във връзка с подадена касационна жалба на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, против решение № 403 от 21.02.2018 г., постановено по адм. дело № 3589/2017 г. на Административен съд - П.

С решението, чиято отмяна се претендира, Върховния административен съд е оставил в сила решение № 403 от 21.02.2018 г., постановено по адм. дело № 3589/2017 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата на "ВиК" ЕООД срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 89/07.11.2017 г. на директора на Басейнова дирекция за управление на водите "Източнобеломорски район", гр. П., с който са установени такси за водовземане от подземни води 1. по разрешително № 31519943/09.01.2008 г., за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2016 г., в размер на 30 050, 00 лв. и лихва за забава в размер на 12 715, 03 лв.; 2. по разрешително № 31510238/14.06.2010 г., за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2011 г. в размер на 12 600 лв. и лихва за забава в размер на 8 133, 42 лв.; 3. по разрешително № 31510393/28.11.2012 г., за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2016 г. в размер на 38 147, 90 лв. и лихва за забава в размер на 12 003, 14 лв.

По отношение на посоченото от молителя правно основание, а именно чл. 239, т. 4 от АПК следва да се отбележи, че тази разпоредба предвижда отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато се установи, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. Смисълът на разпоредбата е да препятства съществуването на две решения с различно съдържание по съдебен спор, който вече е разрешен от съда със сила на пресъдено нещо. Това е така, тъй като отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. Според т. 4 на чл. 239 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска.

За да е налице соченото основание за отмяна - т. 4 на чл. 239 от АПК е необходимо по две отделни административни дела, между същите страни и с един и същ предмет - обжалвания административен акт, да са постановени противоречиви, влезли в сила съдебни решения.

По въпроса дали нормата на чл. 239, т. 4 от АПК може да намери приложение при противоречиви влезли в сила съдебни решения е постановено Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на ОСК на ВАС по т. д. № 4/2010 г. Според него разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. А в мотивите към тълкувателното решение е посочено "за да е налице такова тъждество /между съдебните актове - б. а./, е необходимо изцяло, пълно покриване между правото, вече със силата на пресъдено нещо по първото дело, и правото, предмет на разглеждане от второто дело, както с оглед белезите, които индивидуализират това право - правопораждащ факт, съдържание и субекти, основание и с оглед времето, за което се претендира. Тълкувателните решения са задължителни за съдилищата според чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт.

В разглежданата хипотеза посочените изисквания не са налице. В искането си настоящият молител се позовава на противоречие между постановеното от Върховен административен съд решение по адм. дело № 4924/2018 г. и други 5 /пет/ на брой решения на Върховния административен съд по сходни казуси, а именно, решение № 2437/19.02.2019 г., постановено по адм. дело № 6690/2018 г. по описа на Върховен административен съд, решение № 3570/12.03.2019 г., постановено по адм. дело № 9658/2018 г. по описа на Върховния административен съд, решение № 4188/20.03.2019 г., постановено по адм. дело № 4023/2018 г. по описа на Върховния административен съд, решение № 4680/28.03.2019 г., постановено по адм. дело № 4040/2018 г. по описа на Върховния административен съд и решение № 4853/02.04.2019 г., постановено по адм. дело № 7938/2018 г. по описа на Върховния административен съд.

С оглед на така цитираните противопоставими, според искателя съдебни решения, настоящия състав следва да посочи следното:

Видно от решение № 2437/19.02.2019 г., постановено по адм. дело № 6690/2018 г. по описа на Върховния административен съд е, че предмет на оспорване пред първоинстанционния административен съд е бил Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 87/06.11.2017 г. издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", с който на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. С. Загора са установени дължими такси за водовземане от подземни води по разрешително № 301072/20.10.2005 г., продължено с решение № РР-923/14.04.2010 г. за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2011 г. в общ размер 4 830 лева и лихви в общ размер на 3 084. 71 лева.

Видно от решение № 3570/12.03.2019 г., постановено по адм. дело № 9658/2018 г. по описа на Върховния административен съд е, че предмет на оспорване пред първоинстанционния административен съд е бил Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 1/13.02.2018 г. издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", с който на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. С. Загора са установени дължими такси за водовземане от подземни води по разрешително № 301072/20.10.2005 г., продължено с решение № PP-923/14.04.2010 г. за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2011 г. в общ размер 280 858, 48 лв. - главница и лихви в общ размер на 248 836, 82 лева.

Видно от решение № 4188/20.03.2019 г., постановено по адм. дело № 4023/2018 г. по описа на Върховния административен съд е, че предмет на оспорване пред първоинстанционния административен съд е бил Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 90/08.11.2017 г. издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", с който на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. С. Загора са по основание и размер задължения на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - такса за водовземане от подземни води, както следва:

• по разрешително № 301723/15.12.2006 г., за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2011 г., в размер на 8 136,00 лв. и лихва за забава в размер на 5 211, 44 лв.

• по разрешително № 31510200/11.11.2009 г., за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2011 г., в размер на 5 160,00 лв. и лихва за забава в размер на 3 279, 63 лв.

• по разрешително № 31510251/06.10.2010 г., за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2011 г., в размер на 3 614,00 лв. и лихва за забава в размер на 2 278, 93 лв.

Видно от решение № 4680/28.03.2019 г., постановено по адм. дело № 4040/2018 г. по описа на Върховния административен съд е, че предмет на оспорване пред първоинстанционния административен съд е бил Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 88/06.11.2017 г. издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", с което са установени по основание и размер задължения на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - такса за водовземане на подземни води, както следва:

• по разрешително № 31510212/19.12.2009 г., за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2011 г., в размер на 5 774, 00 лв. и лихва за забава в размер на 3 651, 15 лв.

• по разрешително № 31510322/28.11.2011 г., за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г., в размер на 2 400 лв. и лихва за забава в размер на 1 368, 54 лв.

Видно от решение № 4853/02.04.2019 г., постановено по адм. дело № 7938/2018 г. по описа на Върховния административен съд е, че предмет на оспорване пред първоинстанционния административен съд е бил Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 80/03.10.2018 г. издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", с което са установени по основание и размер задължения на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - такса за водовземане на подземни води за периода 01.01.2010 г., - 31.12.2011 г., в размер на 1 442 098, 24 лв. - главница и лихва в размер на 560 403, 90 лв.

Решението, чиято отмяна искателя претендира касае жалба на "ВиК" ЕООД срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 89/07.11.2017 г. на директора на Басейнова дирекция за управление на водите "Източнобеломорски район", гр. П., с който са установени такси за водовземане от подземни води по посочените по-горе разрешителни.

Изложеното обосновава извода, че предмет на жалбите по шестте дела, са различни административни актове, а при липсата на идентичност между административните актове предмет на съдебния контрол, липсва основание за отмяна по реда на чл. 239, т. 4 от АПК на влязлото в сила решение.

Несъгласието на подателя на искането за отмяна "Водоснабдяване и канализация" ЕООД с постановеното с влязлото в сила решение № 7948 от 28.05.2019 г., постановено от Върховния административен съд, трето отделение по адм. дело № 4924/2018 г., не е основание за отмяна по чл. 239, т. 4 от АПК.

Ето защо при липсата на постановено друго влязло в сила решение, което да противоречи на решението, чиято отмяна се иска, не е налице хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК, поради което искането за отмяна е неоснователно и следва да се отхвърли.

По изложените съображения и на основание чл. 244 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия,