Решение № 4648 от 28.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3198/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална здравна инспекция /РЗИ/ - гр. Велико Търново, подадена чрез процесуалния представител адв. Д. - Маноилова, срещу решение № 772 от 18.02.2026 г., постановено по адм. дело № 866/2025 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е отменена заповед № РД-15-04-9/15.10.2025 г. на директора на РЗИ – Велико Търново. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения в подкрепа на твърденията, включително относно законосъобразността на оспорения административен акт. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли първоинстанционната жалба и се присъдят разноски за две съдебни инстанции. Ответникът – Т. П. Т., редовно призован, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. За Върховната касационна прокуратура не се явява представител. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Т. Т. против заповед № РД-15-04-9/15.10.2025 г. на директора на РЗИ – Велико Търново, с която на основание чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е прекратено служебното му правоотношение за заеманата от него длъжност „инспектор“ в отдел „Профилактика на болестите и промоция на здравето“ към Дирекция „Обществено здраве“ в РЗИ – Велико Търново, считано от 16.10.2025 г. За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма, но в противоречие с материалния закон и целта на закона. Прието е от съда, че макар от представените писмени доказателства да се установяват предпоставките за приложение на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, то по делото се установява обаче, че прекратяването на служебното правоотношение на жалбоподателя се явява ответно действие по смисъла на чл. 33, ал. 1 от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения /ЗЗЛПСПОИН/. Административният съд приема за безспорно по делото, че жалбоподателят е лице по чл. 5 от ЗЗЛПСПОИН, което преди прекратяване на служебното му правоотношение е подало сигнал за извършени нарушения от органа по назначаването до Министерство на здравеопазването, поради което спрямо него не може да се предприемат ответни действия от органа, срещу когото е подаден сигнала. Според съда в случая прекратяването на служебното правоотношение е именно поради подадения от жалбоподателя сигнал и не е мотивирано от някаква друга необходимост, като в самия административен акт не са изложени доводи за причините, поради които държавния служител не отговаря на изискванията за длъжността или не може да изпълнява работата си или друга причина за прекратяване на правоотношението. Прието е от съда още, че съобразно чл. 33, ал. 4 от ЗЗЛПСПОИН предприетите от ответника действия по отстраняването от работа на служителя са недействителни по силата на закона, както и че разпоредбите на ЗЗЛПСПОИН се явяват специални спрямо ЗДСл, поради което и установеното неизпълнение на изискванията на специалния закон, представлява основание за отмяна на административен акт, който формално отговаря на изискванията на ЗДСл. Така постановеното решение е необосновано и е в противоречие с материалния закон. Законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в изискуемата от закона писмена форма, както и при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът е достигнал и до верен извод, че в конкретния случай са налице предпоставките за прекратяване на служебното правоотношение в хипотезата на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, доколкото по делото безспорно се установява, че жалбоподателят е назначен за първи път като държавен служител на 29.11.2024 г., а правоотношението му е прекратено на 15.10.2025 г., т. е. преди изтичане на една година от назначаването му. Необоснован и неправилен обаче е решаващият извод на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед във връзка с основания спорен по делото въпрос, свързан с твърдяната причина за прекратяване на служебното правоотношение – подаден сигнал от жалбоподателя до Министерство на здравеопазването срещу ръководството на РЗИ – Велико Търново, относно непрозрачни, противоречиви и дискриминационни действия, свързани с възлагане на проверка, издаване на предписание и последвали ограничения върху служебните му задължения. Действително, от приетите по делото доказателства безспорно се установява, че преди издаване на заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение от страна на държавния служител е бил подаден сигнал по реда на ЗЗЛПСПОИН на 02.10.2025 г. до Министерство на здравеопазването, поради и което още от този момент Т. е защитено лице по чл. 5 от ЗЗЛПСПОИН, според който защитата е от момента на подаване на сигнала или публичното оповестяване на информацията. С оглед на това, както и правилно приема съдът, в конкретния случай се явяват приложими специалните норми на чл. 33, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от ЗЗЛПСПОИН, регламентиращи забраната на всяка форма на ответни действия по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗЛПСПОИН спрямо лицата, посочени в чл. 5, включително и под формата на прилагане на някакво основание за прекратяване на правоотношението, по което лицето полага наемен труд, както и предвиждащи недействителност на така предприетите ответни действия във връзка с подадения сигнал. За да е налице обаче основание за приложимост на тези норми в конкретния случай следва да бъде установено по безспорен начин наличието на причинно-следствена връзка между подадения сигнал от лицето и издадената заповед за прекратяване на служебното му правоотношение. Именно и в тази връзка изрично законодателят е предвидил с разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗЗЛПСПОИН, че в случай на съдебен или административноправен процес, в който лице по чл. 5 твърди, че е било обект на ответни действия по чл. 33 и че тези действия са реакция на подаден сигнал или публично оповестяване на информация, лицето, което е предприело увреждащата мярка, следва да докаже, че предприетите ответни действия не са били свързани по никакъв начин с подадения сигнал или публичното оповестяване. В съответствие с цитираната разпоредба, за да се обоснове извод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед е следвало да се докаже по делото и обоснове от съда, че издателят на оспорената заповед, в качеството си на лице, предприело увреждащата мярка, е предприело ответното действие – прекратяване на служебното правотношение на Т., именно във връзка с подадения от него до Министерство на здравеопазването сигнал на 02.10.2025 г. В случая обаче наличието или отсъствието на тези обстоятелства фактически не е установено по делото, а представените доказателства в тази връзка от ответника – заповед № РД-04-39/06.11.2025 г. на министъра на здравеопазването, не е взето предвид. Тази заповед не е обсъдена от съдебния състав, както и не са изложени мотиви относно основното възражение на ответника за неузнаване за подадения сигнал преди издаване на оспорената заповед. По делото не е установено по безспорен начин, че предприето от органа по назначаване прекратяване на служебното правоотношение на служителя Т. е било свързано именно с подадения сигнал от този служител, което обстоятелство от своя страна е относимо към приложимостта на разпоредбата на чл. 40, ал. 2, изр. второ от ЗЗЛПСПОИН, съгласно която не се смята, че ответното действие е извършено като реакция на подаден от лицето сигнал или публично оповестена информация, когато от преценката на всички обстоятелства може да се направи обоснован извод, че е налице правно основание за прилагането на мярката. Такава преценка, дори и на представените от ответника доказателства – заповедта за извършване на извънпланова проверка и карти за оценяване за изпълнението на служебните задължения, съдебният състав не е извършил, като в мотивите на решението си единствено е цитирал нормата на чл. 40, ал. 2 от ЗЗЛПСПОИН. В тази връзка следва да се има предвид също така, че съдът не само не излага каквито и да било съображения за материалната незаконосъобразност на оспорената заповед при съобразяване на разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗЗЛПСПОИН, но и не указва на ответника, в изпълнение на принципа на служебното начало и задълженията си по чл. 171, ал. 5 от АПК, във връзка с чл. 9, ал. 3 и 4 от АПК, че в негова тежест е да представи доказателства, че издаването на заповедта не представлява форма на ответно действие във връзка с подадения от служителя сигнал. В този смисъл компетентен да извърши преценката за наличието на причинно-следствената връзка между подаването на сигнала и съответното ответно действие, което жалбоподателят твърди, че е предприето спрямо него, е бил именно административният съд. Поради това и след като релевантните за спора факти и обстоятелства не са изяснени и установени, а представените от ответника доказателства не са обсъдени, изводът на административния съд за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение се явява необоснован и в противоречие с материалния закон. Предвид гореизложеното следва да се приеме, че при постановяване на съдебното решение са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебният акт е неправилен поради противоречие с материалния закон и необоснованост и следва да бъде отменен. С оглед липсата на фактически установявания, както и на мотиви относно релевантните за спора факти и обстоятелства делото следва да бъде върнато на Административен съд – Велико Търново за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да се съобрази с изложеното по-горе и да установи релевантните за спора факти, като обсъди в съвкупност представените доказателства и да се произнесе относно законосъобразността на оспорения административен акт, като изложи мотиви в подкрепа на направеното заключение. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство. Въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,