Решение № 7771 от 11.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1398/2025 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (Д ОДОП) Пловдив при Централното управление на Националната агенция по приходите (ЦУ на НАП) срещу Решение 3897 от 27.09.2024 г., постановено по адм. д. 830 по описа на Административен съд - Хасково (АС - Хасково) за 2022 г., поправено с Решение 10 от 02.01.2025 г., постановено по същото дело. С него е отменен Ревизионен акт Р-16001621004863-091-001 от 28.04.2022 г. (РА), издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) Пловдив, потвърден с Решение 348 от 02.08.2022 г., издадено от директора на Д ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на И. Д. М., с едноличен търговец (ЕТ) «Опонент И. М.» допълнително са установени следните задължения: за годишен и авансов данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) на ЕТ за период 2014 г. - главница в размер на 2829,68 лв., ведно с лихви в размер на 2008,91 лв.; за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за период 2015 г. - главница в размер на 3356,27 лв., ведно с лихви в размер на 2041,02 лв.; за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за период 2016 г. главница в размер на 5019,12 лв., ведно с лихви в размер на 2543,22 лв.; за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за период 2017 г. - главница в размер на 3702,06 лв., ведно с лихви в размер на 1500,48 лв.; за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за период 2018 г. - главница в размер на 479,88 лв., ведно с лихви в размер на 145,84 лв.; за вноски за ДОО за период 2014 г. главница в размер на 3628,34 лв., ведно с лихви в размер на 2575,92 лв.; за вноски за ДОО за период 2015 г. - главница в размер на 4470,49 лв., ведно с лихви в размер на 2718,61 лв.; за вноски за ДОО за период 2016 г. - главница в размер на 2894,10 лв., ведно с лихви в размер на 1466,46 лв.; за вноски за ДОО за период 2017 г. - главница в размер на 3977,15 лв., ведно с лихви в размер на 1611,98 лв.; за вноски за ЗО за период 2014 г. - главница в размер на 1630,71 лв., ведно с лихви в размер на 1157,71 лв.; за вноски за ЗО за период 2015 г. - главница в размер на 2009,21 лв., ведно с лихви в размер на 1221,85 лв.; за ДДС - главница в размер на 41039,11 лв., ведно с лихви в размер на 21948,53 лв. или общо задължения в размер на главница 75036,12 лв., ведно с лихви в размер на 40940,53 лв. и изменен в частта, с която допълнително са установени следните задължения: за вноски за ЗО за период 2016 г. от главница в размер на 1703,92 лв. и от лихва в размер на 863,39 лв. на главница в размер на 1300,72 лв. и лихва в размер на 658,72 лв.; за вноски за ЗО за период 2017 г. от главница в размер на 2134,00 лв. и от лихва в размер на 864,93 лв. на главница в размер на 1692,40 лв. и лихва в размер на 685,48 лв., или допълнително установените задължения за вноски за ЗО за посочените периоди и лихвите към тях са изменени от главница общо в размер на 3837,92 лв. на главница в размер на 2993,12 лв. и от лихви общо в размер на 1728,32 лв. на лихви в общ размер на 1344,20 лв. Наред с това, НАП е осъдена да заплати на М. сума в размер на 1108,00 лв. за сторените по делото разноски. В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон и поради необосноваността на съдебния акт. Поддържа се становище, че първоинстанционният съд неправилно приел, че заключението на органите по приходите за извършени от ревизираното лице сделки по занятие, както и за реализирани и недекларирани доходи от същите, е направено единствено и само въз основа на информация, предоставена от трето, неучастващо в производството лице в обобщен табличен вид, без при това да са изведени самостоятелни констатации на описаните в справката факти и обстоятелства. Твърди се, че по делото са приобщени достатъчно доказателства - файлове с РКО и електронни изявления, обяснения на лицето и специалните знания на вещото лице, изготвило заключението на приетата съдебно-техническа компютърна експертиза (СТКЕ) и на това, изготвило заключението на съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ). В този смисъл било установено, че М. е извършвал търговска дейност и е получавал парични средства, представляващи приходи от тази дейност недекларирани. В противовес на възприетото от съда становище, касационният жалбоподател аргументира теза, че събраните при проверката данни от технически носител представената от Еконт информация, се обхваща от хипотезата на чл. 54 ДОПК, доколкото се касае за данни, получени на технически носители по електронен път по установения нормативен ред за събиране на информация от контрагент на ревизирания субект. Прави се позоваване също така на заключението на СТКЕ и разпита на вещото лице, за да се мотивира становище относно автентичността на представената от Еконт информация в облачното пространство и снета от приходните органи посредством контролни числа. Неправилно също така съдът е интерпретирал последиците на невъзможността да бъдат представени от Еконт оригинали на документи. Предвид изложеното, касационният жалбоподател твърди, че съдът изцяло е пренебрегнал заключенията на СТКЕ и ССЕ във втората й част при обсъждане на доказателствата, а те потвърждават, че предоставената информация от страна на Еконт подробно отразява всяка една извършена продажба. В допълнение сочи, че без основание съдът е отхвърлил и представените в оригинал РКО и разписки за изплащане на парични преводи по пратки. Оспорва и изводите на съда по отношение приложението на чл. 109 ДОПК, като обръща внимание, че спорното ревизионно производство е повторно. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на жалбата срещу спорния РА, потвърден и изменен от директора на Д ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение и разноски за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Преди съдебното заседание представя подробни писмени бележки по съществото на спора, с които претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение, разноските за внесената държавна такса за касационното производство, както и за внесените депозити за съдебни експертизи. Прави бланкетно възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от другата страна. Ответникът И. Д. М., с ЕТ «Опонент И. М.» оспорва касационната жалба в представен по делото, чрез адв. В. Илиева, писмен отговор. Възразява срещу доводите на касационния жалбоподател, свързани с обясненията, дадени от М. в хода на ревизионното производство. Обръща внимание на обяснението, че пратките били изпращани от М. в качеството му на управител и за сметка на Парайба ЕООД и на Осаризаваит ЕООД. Акцентира, че в системата за управление Контеса Мария било налице съвпадение на имена, както и във връзка с лицето, на чието име е регистриран [тел. номер]. Излага подробни аргументи, свързани с представените по делото фотоснимки на документи, а не преписи от документи. В този смисъл твърди, че са представени файлове на снимки на документи, които не представляват електронен документ, а таблиците не съставляват счетоводен документ. Като съществен определя въпроса, че ревизионното производство е второ по ред за същите задължения и периоди, като указанията, дадени от директора на Д ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП за изискване, приобщаване и преценка на първичните счетоводни документи, послужили като основание за изготвяне на екселските таблици, не били изпълнени. Не били извършени насрещни проверки на контрагентите на куриерското дружество. Оспорва твърдението, направено в касационната жалба, че съдът не обсъдил представените в оригинал разходни ордери и разписки за изплащане на парични преводи по пратки. Изразява становище, че съдът не взел предвид липсата на основание по чл. 122, ал. 1 ДОПК, което да е подкрепено с доказателства. Моли оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касационната жалба не се явява и не се представлява. Преди съдебното заседание представя молба по хода на делото и списък на разноските, които претендира да бъдат присъдени. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът е приел, че РА е издаден от компетентните органи по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК и в кръга на определените им правомощия, в предвидената писмена форма и има необходимото съдържание - фактически и правни основания за издаване. Съдът възприел съображенията на приходната администрация за наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК (данни за укрити доходи) за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 чл. 124а ДОПК, но направил извод, че в хода на ревизионното производство са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, дали му основание да отмени РА. За да достигне този извод, съдът намерил за основателно оплакването на М. за образуване на ревизионното производство в нарушение на чл. 109, ал. 1 ДОПК за данъчен период 2014 г. - относно годишния авансов данък по ЗДДФЛ. Мотивирал се, че доколкото данъчната декларация с данни за задълженията на лицето по ЗДДФЛ за 2014 г. е следвало да бъде подадена до 30.04.2015 г., срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК е започнал да тече на 01.01.2016 г. и е изтекъл на 31.12.2020 г. Съобразил, че видно от съдържанието на Ревизионен доклад Р-16002620007401-092-001 от 16.04.2021 г., ревизията е започнала по възлагане със ЗВР Р-16002620007401-020-001 от 02.12.2020 г., връчена на 16.04.2021 г., предвид което задълженията за годишен авансов данък по ЗДДФЛ за 2014 г. са определени в нарушение на чл. 109, ал. 1 ДОПК. Съдът не възприел становището на администрацията, че с издаването на ЗВР Р-16002620007401-020-001 на 02.12.2020 г. срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК е спазен, тъй като образуването на ревизионното производство е свързано не с датата на издаване на заповедта за възлагане на ревизия, а с дата на връчването й. По тези причини приел, че то е било образувано не на 02.12.2020 г., когато е издадена посочената ЗВР, а на 16.04.2021 г., когато тя е била връчена на проверяваното лице. На следващо място съдът мотивирал извод, че основанието по чл. 122, ал. 1 ДОПК не е подкрепено със събраните в хода на ревизията доказателства, които обосновават определяне на задължения в размерите по РА. Не бил извършен в пълнота и анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 ДОПК за определяне на данъчната основа по възможно най-достоверния и обективен начин, а и съобразно относимите критерии по посочената разпоредба, респективно за дължимост на данъци и ЗОВ в установените с РА размери. За да приеме това, съдът съобразил, че по делото не били представени първичните документи, въз основа на които бил направен извод, че М. е получил суми по наложени платежи и пощенски парични преводи за извършени от него продажби чрез куриер в описаните в РД размери. В тази връзка се позовал на това, че формирането на извода за обема на извършените доставки и размера на получените от него доходи в посочените в РА размери е направен въз основа на представените в хода на ревизионното производство справки във вид на таблици, съдържащи данни за извършени куриерски услуги за процесните периоди (част от които касаещи М., а други трети лица), а така също и въз основа на файлове със снимки на документи, установяващи изплащания с адресат това лице. Според съда тези данни не били достатъчни, тъй като представените на CD таблици (съдържащи данни за размера на дохода) сами по себе си не представляват документи, които могат да удостоверят изпратени от М. стоки чрез съответния куриер или получени само от него суми по наложени платежи и пощенски парични преводи. Таблиците съдът дисквалифицирал като счетоводен документ, доколкото приел, че съдържат вторична, обобщена в табличен вид информация, изготвена от трети неучастващи в спора страни, която отказал да кредитира без представяне на документите, послужили за съставянето й. По тази причина изложил съображения, че направените от органите по приходите изводи въз основа на представените таблици се явяват неверни, тъй като не почиват на първични счетоводни документи. Приел, че представените в допълнение на събрания в хода на ревизията доказателствен материал, електронни изявления, също не доказват получени доходи от М. в посочения размер, като отчел и това, че в случая те са само за суми по сделки от 2018 г. Същия извод съдът възприел и по отношение на представените оригинали на наложени платежи и пощенски парични преводи, които според него също не установяват получаването на доходи за 2014 г. 2018 г. в размер на описаните в РА. Съдът изрично аргументирал становището си, че представените снимки на технически носители от Еконт не представляват електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО. Приел, че наличните по делото копия на наложени платежи и пощенски парични преводи не са изготвени като електронен документ, подписан от получателя на сумите с електронен подпис. Взел предвид и това, че в хода на съдебното производство, въпреки указанията на съда, нито ответникът, нито третото за процеса лице Еконт са представили всички оригинали на документите на хартиен носител - всички РКО, товарителници и разписки, по силата на които да се приеме, че М. е получавал суми от наложените платежи и пощенските парични преводи през ревизираните периоди, а само на много малка част от някои документи. Въз основа на това положение съдът направил извод, че непредставянето на всички оригинални писмени документи от обсъждания вид или други доказателства, свързани с тях, възпрепятства ревизираното лице да реализира защитата си, а и съда - да извърши преценка на доказателствата поради непредставянето им в годен за това вид, което от своя страна има за последица несъобразяването им при формиране на фактическите и правни изводи при решаване на спора. Почерпил аргументи за това становище от постановени решения в този смисъл от Върховния административен съд по сходни спорове. В допълнение изложил съображения за необоснованост на изводите на приходната администрация относно възприетите в РА размери на приходите от търговска дейност, респективно относно размерите на установените с РА задължения. За този извод съдът се мотивирал с установеното, че данните по делото не сочат като получател на сумите по наложените платежи и пощенските парични преводи единствено М.. Съобразил съдържащите се в табличен вид данни, предоставени от НАП, от които приел, че се установява, че голяма част от сумите са били получавани не от М., а от други лица, които не са били упълномощени да получават парични средства от Еконт. Относно лицето Ч. било безспорно установено, че е получило сумите по множество наложени платежи и пощенски парични преводи стотици пъти, с оглед което стойността им може да се определи като значителна. Въпреки данните, че това лице е работило в част от ревизирания период при ЕТ, съдът взел предвид липсата на доказателства за предаване на парите на М. или за неговото упълномощаване да приема парични средства от куриерското дружество от негово име. Обратното, според тезата на съда, би означавало задълженията по РА да се основават на предположения, както е в казуса. В тази връзка съдът съобразил и това, че в представените таблици за получени суми по изпратени с куриер пратки са отразени имената Д. М. и В. К., за които лица също няма доказателства за упълномощаване от М. и предаване на това лице на сумите, които са получили по наложените платежи и пощенски парични преводи от продажби чрез куриер на стоки от страна на М.. Отчел, че по делото са представени пълномощни за извършване на такива действия от името на М. единствено от лицата Г. М. и В. К.. Относно представените по делото електронни изявления, относими към 2018 г. съдът приел, че не установяват приходи от дейността в размерите по РА. Съобразил и изявлението, изходящо от Еконт, че проверката е извършена въз основа на информацията в базата данни на това куриерско дружество и е възможно да има съвпадение с други лица със същите имена, поради което не може да се твърди със сигурност, че зад всяка позиция от справката стои пратка от или за проверяваното лице М.. Като съобразил всичко това, съдът направил извод за основателност на оплакването за неизпълнение от страна на приходната администрация на задължителните указания, дадени в Решение 436 от 12.08.2021 г., издадено от директора на Д «ОДОП» Пловдив при ЦУ на НАП, тъй като при повторната ревизия ревизиращият екип не проявил адекватна процесуална активност за доказване получаването на всички описани в РА суми по наложени платежи и парични пощенски преводи именно от М. за изпращани от него пратки със стоки по куриери на Еконт. В допълнение съдът посочил, че представените като част от ревизионната преписка копия на фактури за продажби от страна на М., действал като ЕТ също не доказват получаване на суми в посочените в РД размери по години. Приел, че това не е достатъчно да докаже реалния размер на получените от лицето суми от дейността, вкл. при липсата на установявания във връзка с подадените от него данъчни декларации по ЗДДФЛ. В заключение посочил, че липсата на безспорни доказателства за получаване на суми от осъществявана чрез Еконт от страна на М. търговия в размери: за 2014 г. 74423,00 лв., за 2015 г. 80268,00 лв., за 2016 г. 83205,60 лв., за 2017 г. 73089,90 лв. и за 2018 г. 17152,00 лв., води до извод за неправилно определяне на задълженията по РА в описаните в него размери, което е основание утежняващият акт да се приеме за необоснован и незаконосъобразен. По тези мотиви съдът го отменил. Решението е валидно, допустимо и правилно. Спорът по делото се свежда до правилността на изводите на първоинстанционния съд относно възприетите от органите по приходите факти и обстоятелства, че ревизираното лице е доставяло стоки до клиенти чрез Еконт, които са му заплащали доставките с наложен платеж или пощенски паричен превод. Констатациите в тази връзка в РА са, че платените на М. суми по доставките представляват укрити доходи, поради което ревизията е извършена по особения ред при наличие на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Неоснователно е оплакването срещу извода на първоинстанционния съд, че приходната администрация изградила изводите си относно извършени от ревизираното лице сделки по занятие и реализирани, но недекларирани доходи от това, единствено въз основа на информация, предоставена от трето неучастващо в производството лице в обобщен табличен вид. Съдът е извършил коректен анализ и оценка на доказателствената съвкупност, като обосновано на нея е направил фактически изводи, които са му дали основание да приеме, че изводите на органите по приходите са неправилни, доколкото не са основани на първични счетоводни документи, а на производни такива таблици и снимки на документи. Този подход към определяне на основата за облагане и дължимите данъци е бил основателно разкритикуван още в Решение 436 от 12.08.2021 г., издадено от директора на Д ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с което бил отменен предходният РА, издаден на М. за същите ревизирани периоди и задължения. По тази причина в посоченото решение са били дадени задължителни указания по реда на чл. 155, ал. 4 ДОПК, за които настоящият ответник по касация основателно е възразил в първоинстанционната си жалба срещу спорния РА, че не са били изпълнени при провеждане на второто ревизионно производство. В решението на решаващия орган изрично е било указано в хода на новата ревизия отново да се изискат от Еконт товарителниците за изпратените пратки от ревизираното лице, документите за изплатени суми от наложен платеж и пощенски парични преводи. Впрочем, предвид липсата им, в това решение е отречено РА да се ползва от презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК. При това, с позоваване на актуална съдебна практика на Върховния административен съд, е разяснено, че копия на товарителници и документи за плащане на оптичен електронен носител не представляват електронни документи, предвид което е указано да се изискат оригиналите. Въпреки това към ревизионната преписка не са приобщени оригинали на всички документи от Еконт, не е приобщена нито една товарителница за изпратена от М. стока в този вид. Органите по приходите не са зачели тези доказателствени липси, респективно последиците от неприобщаване към преписката на обсъжданите документи в оригинал, вкл. предвид дадените от решаващия орган задължителни указания. Така също без основание са пренебрегнали изрично заявеното от Еконт в писмото от 17.09.2020 г. и в писмото от 08.02.2022 г., че е възможно да има съвпадение с други лица, които притежават същите имена, поради което не може да твърдят със сигурност, че зад всяка позиция от справката стои пратка от/ за проверяваното лице М.. Не е обсъдена липсата на отчетни сделки от лицата, за които е прието, че са получавали сумите от името на М., нито липсата на пълномощни за други лица. И при повторното ревизионно производство също така не са събрани обяснения на лицата, за които е прието, че са извършили плащания към М. за изпратени стоки. В тази насока още с първоинстанционната си жалба съвсем основателно М. е възразил, че от страна на администрацията не са извършени проверки на третите лица, за които е прието, че са му плащали парични суми, като обосновано на данните е повдигнал въпроса също така относно това, че те не са установени по преписката и не е ясно дали въобще съществуват. Това поведение на приходната администрация в извънсъдебната фаза на производството се явява в нарушение на принципите по чл. 3 ДОПК за обективност и по чл. 5 ДОПК за служебно начало, въведени като гаранция за законосъобразното протичане на ревизионното производство и коректно установяване дължимостта на определените задължения. В представеното по делото пред първоинстанционния съд от ответника в това производство становище от 03.10.2022 г. е направено изричното изявление, че Д ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП не разполага с оригинали на представените от куриерското дружество документи, които са представени на оптичен носител и не е в състояние да осигури представянето им в оригинал. В резултат те не са приобщени по делото на хартиен носител. Тези документи не съставляват електронни документи, както твърди настоящият касационен жалбоподател в цитираното становище, а и в касационната жалба. Касае се за писмени доказателства, които следва да бъдат представени на хартиен носител в изпълнение на разпоредбата на чл. 183 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документи и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), респ. чл. 3, ал. 35 от Регламент (ЕС) 910/2014 г. дефинира електронния документ като всяко съдържание в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. В случая съдържащите се на електронен носител документи не представляват електронни документи. В тази връзка неоснователни са твърденията в касационната жалба за обратното, тъй като в тях се съдържат снимки на посочените документи, за които ответникът е отрекъл, че може да представи на хартиен носител. Оспорвания в тази насока са били нарочно и обстоятелствено заявени и с молба становище от М., представена по делото на 17.10.2022 г., в която наред с другото е оспорена истинността на всички представени по делото данни, документи и информация на оптичен носител. Куриерското дружество Еконт е било задължено да представи в оригинал, като трето неучастващо в делото лице, всички налични доказателства за извършени пратки и получени наложени платежи от М.. В резултат по делото са представени в оригинал документи, описани в протоколното определение на съда от 11.04.2023 г., за които обосновано на съдържанието им процесуалният представител на М. е обърнал внимание, че в нито един не фигурира ревизираното лице нито като имена, нито като подпис. В този смисъл доводът на касационния жалбоподател, че без основание съдът е отхвърлил и представените в оригинал РКО и разписки за изплащане на парични преводи по пратки е неоправдан. Касае се за пренебрежимо малък брой оригинали на документи, които са по-малко от процент спрямо общия брой документи. Това дава основание те да не се зачетат в контекста на изводите от проведената ревизия при съдебната проверка относно законосъобразността на РА. Обстоятелствата, които могат да се установят въз основа на тези документи са в рамките на статистическата грешка, като при това сумите по тях не установяват дохода, установен в РА. Непредставянето на оригиналите на обсъжданите документи, от които следват изводите, направени с РА, възпрепятства също така ревизираното лице да реализира защитата си в случая фактът на получаване на сумите е оспорен, като спорно е и извършването на продажби именно от това лице. Непредставянето на тези оригинали има за последица и несъобразяването на производните таблици и файлове при формиране на фактическите и правни изводи по делото. Обратно на поддържаното от касационния жалбоподател становище, те не са допустими доказателства и по смисъла на чл. 54 ДОПК оспорени са от М. и не е налице възможност за проверка на съдържанието и на авторството им. Данните от Еконт, дори подписани с електронен подпис, при липсата на оригинални първични документи и каквито и да било други доказателства, не доказват продажба на стоки, които не са отчетени, както и получаването на парични суми за тези продажби. Тъй като констатациите на органите по приходите не почиват на първични документи, съответно при липсата на такива документи по делото, направените от тях изводи са необосновани. Вярно е поддържаното от касационнния жалбоподател становище, че по делото са приобщени доказателства - файлове с РКО и електронни изявления, а и специалните знания на вещото лице, изготвило заключението на приетата СТКЕ и на това, изготвило ССЕ. Тези доказателства обаче не могат да засилят убеждаващо въздействие и да придадат доказателствена сила на представените по делото снимки на документи във вид на файлове. Получаването на посочените в документите от файловете суми от ответника по касация е подлежало на установяване посредством събирането на други доказателства, които в своята съвкупност да обосновават несъмнен извод за получаване на сумите по извършените продажби. Съдебните експертизи са средство за събиране и проверка на доказателствата и в този смисъл, предвид отбелязаната доказателствена липса, изводите, направени от вещите лица не могат да променят крайния правен извод по отношение законосъобразността на РА. Посоченото не се опровергава от заключението на СТКЕ и разпита на вещото лице във връзка с автентичността на представената от Еконт информация в облачното пространство и снета от приходните органи посредством контролни числа. Затова неоснователно касационният жалбоподател твърди, че заключенията на СТКЕ и ССЕ във втората й част били пренебрегнати от съда при обсъждане на доказателствата, а те потвърждавали, че предоставената информация от страна на Еконт подробно отразявала всяка една извършена продажба. В този смисъл, обратно на поддържаното от касационния жалбоподател становище, първоинстанционният съд правилно е интерпретирал последиците на невъзможността да бъдат представени от Еконт, и въобще приобщени по делото, оргиналите на обсъжданите документи, независимо от причината за това. Предвид всичко изложено и направения от настоящия съдебен състав извод по основателността на касационното оспорване, без практическо значение е правилността на направения извод на АС Хасково по отношение приложението на чл. 109 ДОПК, поради което съображения по този въпрос няма да се излагат. По изложените по-горе съображения, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила. Не са налице релевираните с касационната жалба основания за неговата отмяна. Правилно и в съответствие с практиката на Върховния административен съд по сходни казуси е направен извод за незаконосъобразност на РА относно всички определени с него задължения, определянето на които е предмет на проверка за законосъобразност пред съда. При липсата на първични доказателства за получени наложени платежи и пощенски парични преводи, събрани по надлежния процесуален ред, следва несъмнения извод, че обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК не е доказано. Поради това изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на РА съответства на доказателствата по делото и на материалния закон. Предвид изхода на спора, направеното искане от ответника по касация и представените доказателства (вж. л. 36 от настоящото дело), нему се следва присъждането на сторените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 9500,00 лв. съобразно представените доказателства и списъка за разноските. Същото не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на спора, както и при съобразяване на извършените процесуални действия от упълномощения от ответника по касация адвокат. При това е в размер, идентичен на претендираното от другата страна юрисконсултско възнаграждение, видно от списъка му на разноските, инкорпориран в представените по делото писмени бележки. В този смисъл възражението за неговата прекомерност е неоснователно. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение