Решение № 360 от 28.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5574/2007 г.

Решение № 360 от 28.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5574/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Зоя Атанасова Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /Д.в. бр. 59/2007 г./, вр. чл. 281а, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по подадена касационна жалба от Е. Д. П., чрез адв.пълномощника А. Ж. срещу въззивно решение на Софийски градски съд от 07.11.2005 г. по гр. дело № 3941/2004 г., с което е отменено решение от 31.05.2004 г. по гр. дело № 21917/2003 г. на Софийски районен съд и вместо отменената част е обявен за окончателен на осн.чл. 19, ал. 3 от ЗЗД сключения на 03.11.2001 г. между Л в качеството му на продавач и Н. Н. М. в качеството й на купувач предварителен договор за покупко-продажба на дела на Л. С. Ш. /5/6 ид.ч./ от недвижимия имот - апартамент, находящ се на втория етаж на югоизточната страна на сградата на ул. "Д-р Петър Берон" № 2- а, състоящ се от стая, хол, кухня, баня-клозет, входно антре и балкон със застроена площ 54.10 кв. м.при съседи по нотариален акт - изток- Х. Д., юг- ул."Д-р Петър Берон", запад - Р. И., заедно с избено помещение № 4 от 12.20 кв. м., заедно с таванско помещение № 1 от 15.50 кв. м., при съседи, посочени в решението, заедно с 53/350 ид.части от общите части на сградата и от дворното място на кооперация "Благоденствие", находящо се в гр. С., с пространство от 295 кв. м., представляващо УПИ/парцел/ XIII от кв.431 по плана на гр. С., местността "Центъра, срещу цена от 37 000 лв., получена от Л. С. Ш. на 03.11.2001 г. при подписване на договора по иска, предявен от Н. Н. М. против Е. Д. П. и Л. Г. П. И., както и в частта му, с която е осъдена Е. Д. П. и Л. Г. П. И. да заплатят на Н. Н. М. на осн.чл. 64, ал. 1 от ГПК (отм.) разноски за съдебното производство в размер на 833.93 лв. Жалбоподателката навежда доводи за постановяване на решението в нарушение на разпоредбите на чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.) - нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Жалбоподателката мотивира твърдения за неправилностна преценката на въззивния съд, че в тежест на последната е доказването на съдържанието на предварителния договор и достоверната дата на сключване, поради наличие на поправки, добавки и заличавания. Според жалбоподателката предварителния договор е частен бланкетен документ, който не носи подписа й и с оглед на това в тежест на ищцата Н е доказване верността на съдържанието на предварителния договор и достоверната му дата. Допуснато било нарушение на процесуалните правила и от първоинстанционния съд при разглеждане на делото от който жалбоподателката оспорила съдържанието на предварителниядоговор с твърдения за поправки в текста, като съдът неправилно оставил без уважение доказателственото й искане за назначаване на съдебнографическа експертиза. Жалбоподателката твърди, че въззивният съд нарушил процесуалните правила, като отказал да спре производството по делото до приключване напроизводството по приемане на наследството по опис от същата, което имало преюдициален характер. Излага доводи за наличие на поправки и наслагвания в предварителния договор, подробно описани в касационната жалба, както и че не е посочено каква идеална част от съсобствеността върху недвижимия имот ще се продаде, с оглед на което не била спазена предписаната от закона форма за предварителен договор. Жалбоподателката твърди, че от съдържанието на клаузите на предварителния договор се налага извода за липса на воля у продавача за сключване на предварителен договор за продажба на притежавания дял от собствеността от процесния апартамент. Според жалбоподателката липсата на конкретно определен срок за сключване на окончателен договор води донищожност на сключения предварителен договор. Ответницата по касация Н. Н. М. е изразила становище, чрез адв.пълномощника В. Б. за неоснователност на касационната жалба. Според доводите на ответницата по касация М. сключеният на 03.11.2001 г. предварителен договор за продажба на недвижим имот между нея, като купувач и Л. Ш. е валиден - същия съдържа уговорки по всички съществени елементи на окончателния договор за продажба на недвижим имот, които са обективирани в писмена форма, че договорът е подписан от продавача, който е собственик на 5/6 идеални части от процесния апартамент. Ответницата по касация излага доводи, че волята на продавача Ш. по предварителния договор е за продажба на 5/6 идеални части от процесния апартамент и че непосочване на конкретно определен срок за сключването на окончателния договор не налага извода за нищожност на предварителния договор. Ответницата по касация Л. П. не е изразила становище по касационната жалба. Върховният касационен съд в състав на трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска и с оглед изложените отменителни основания съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.) намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че на 03.11.2001 г. е сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот, съобразно който Л. С. Ш. поел задължението да продаде дела си от недвижим имот, находящ се в гр. С., ул."Петър Берон" № 2-а, апартамент 6 на ответницата по касация Н. М., която поела задължението да го закупи при цена 37 000 лв., изплатена при подписване на договора, а продавачът запазил правото си да обитава имота до края на живота си. Според договора страните постигнали съгласие сключването на окончателния договор за продажба да стане по взаимно тяхно решение. Установено е по делото при оспорена истинност на предварителния договор от касаторката по реда на чл. 154 от ГПК (отм.) - автентичност на подписа на продавача и изслушана съдебнографическа експертиза, че подписа на продавач е на Л. Ш. С оглед на това е прието, че изявленията, отразени в предварителния договор изхождат от страните по него. Прието е от съда, че продавачът по предварителния договор Л. Ш. е собственик на 5/6 идеални части от процесния апартамент на основание наследствено правоприемство. Към 1964 г. обещателят и съпругата му М. М. Ш. придобили процесния апартамент като членове на ЖСК/н.акт № 1* дело № 3368/1961 г./. С н.акт № 1* дело № 1575/1991 г. Любомир Ш. и съпругата му М. Ш. дарили процесния апартамент на своята дъщеря К. Ш., която починала на 08.04.1999 г. Наследници по закон на К. Ш. са родителите й - Л. и М. Ш., които придобили по 1/2 идеална част от процесния имот на основание наследствено правоприемство. След смъртта на М. Ш. -починала на 24.08.1999 г. наследници по закон останали продавача по договора Л. Ш. и племенниците й - дъщери на починала нейна сестра Е. Н. М.-ищца и В. Н. К. Продавача по предварителния договор Л. Ш. починал на 12.12.2002 г. и оставил наследници по закон - жалбоподателката Е. Д. П. - дъщеря на починала негова сестра през 1987 г. Надежда С. Ш. и ответницата по касация Л. Г. П. И. - дъщеря на починала негова сестра през 1995 г. Мария С. Т. Възоснова на наследствено правоприемство след смъртта на своята дъщеря и на съпругата си М. Ш. продавача по предварителния договор Л. Ш. на осн. чл. 6 и чл. 9, ал. 2, изр. първо, пр. 2-ро от ЗН придобил 5/6 идеални части от процесния апартамент. Като е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели в съвкупност с приложените по делото писмени доказателства съдът е установил, че ответницата по касация-купувач по договора Н. М. е заплатила на продавача/обещателя/ при сключването му уговорената цена от 37 000 лв. С оглед на така установените по делото факти съдът е направил извода, че сключеният предварителен договор от 03.11.2001 г. между ответницата покасация Н. М. и Л. Ш. отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД - сключен е в писмена форма, тъй като за действителността на окончателния договор за продажба на недвижимия имот е необходима нотариална форма. Съдът е взел предвид формалната доказателствена сила на предварителния договор като частен писмен диспозитивен документ и правилно е приел, че същият удостоверява изявления на страните по договора. Сключеният между страните предварителен договор съдържа всички съществени условия на договор за продажба на недвижим имот - уговорка относно продажба на 5/6 идеални части от процесния апартамент и цената - 37 000 лв. Правилен е извода на въззивния съд, че непосочването в предварителния договор за продажба на недвижим имот на конкретния обем права на продавача Л. Шумков не се отразява на валидността му. Съдът е взел предвид всички клаузи на предварителния договор, тълкувал е волята на страните при спазване разпоредбите на чл. 20 от ЗЗД и е приел, че волята на обещателя е да продаде целия обем права върху имота, които са 5/6 идеални части. Възоснова на сключения предварителен договор за продажба на недвижим имот страните са постигнали съгласие за цената на процесния имот - 37 000 лв., която е била изплатена в момента на сключването - факт, който е удостоверен в договора. Правилен е извода на съда за неоснователност на възражението на жалбоподателката за симулативност на изявлението на продавача за получаване на цената от 37 000 лв. по предварителния договор. В тази насока съдът е взел предвид показанията на разпитаните по делото свидетели. С оглед на тези съображения съдът е приел, че сключения предварителен договор за продажба на 5/6 идеални части от процесния апартамент е валиден и от него произтича задължение за всяка от страните да сключи окончателен договор за продажба при цена от 37 000 лв. Липсата в предварителния договор на конкретно определен срок за сключване на окончателния договор не рефлектира върху валидността му. Според въззивния съд уговорената клауза от страните сключването на окончателния договор да стане по взаимно тяхно съгласие налага извода за изразена воля от тях при непостигане на съгласие за момента на сключване на окончателния договор всяка от страните да поиска сключването на окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Като е взел предвид посочените съображения въззивният съд е приел, че ответницата по касация и Л. Шумков са сключили валиден предварителен договор за покупко-продажба на притежаваните 5/6 идеални части от съсобствеността върху процесния апартамент, като ответницата по касация Н. М. е изпълнила задължението си и е изплатила цената от 37 000 лв., съответно обещателя е собственик на 5/6 идеални части от недвижимия имот. След смъртта на обещателя Шумков задължението за прехвърляне собствеността е преминало към наследниците по закон - жалбоподателката Е. П. и Л. П. И., които не са изпълнили задължението да сключат окончателен договор. С оглед на тези доводи съдът е направил и крайния извод за основателност на предявения иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Решението на съда е валидно и процесуално допустимо. При извършената служебна проверка настоящата инстанция не констатира наличието на пороци, налагащи извода за нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Последното е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. Предявеният иск е с пр.осн.чл. 19, ал. 3 от ЗЗД - за обявяване на сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот за окончателен. За да се обяви за окончателен на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД един предварителен договор за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот следва да се установи наличието на следните предпоставки - 1. предварителния договор да е сключен в писмена форма, 2. да съдържа всички съществени елементи на договор за продажба на недвижим имот и 3. прехвърлителят да е собственик на недвижимия имот към момента на обявяване на предварителния договор за окончателен. В настоящият случай от събраните по делото доказателства е установено кумулативното наличие на всички посочени предпоставки. Поради това правилно въззивният съд е уважил предявения иск за обявяване на сключения предварителен договор за продажба на 5/6 идеални части от недвижим имот от 03.11.2001 г. между ответницата по касация-купувач Н. М. и Л. Шумков - продавач за окончателен. Неоснователни са доводите на касаторката Ефросима П. за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд, който неправилно приел, че в тежест на касаторката е да докаже верността на съдържанието и достоверната дата на предварителния договор, тъй като договорът съдържал поправки, прибавки и заличавания. Като частен бланкетен документ, който не е подписан от касаторката тежестта за доказване на съдържанието и достоверната му дата следвало да е на ищцата. В хода на разглеждане на делото пред първата инстанция касаторката е оспорила истинността на предварителния договор в срока по чл. 154 от ГПК - само автентичността на подписа на продавача. При постановена от съда проверка на истинността на документа и изслушана съдебнографическа експертиза е установено, че подписът за продавач на предварителния договор е на обещателя Л. Шумков. Пред въззивната инстанция касаторката не е направила допустими и относими доказателствени искания в подкрепа на възражението за извършено добавяне и поправки на клаузите на предварителния договор след подписването му от обещателя, поради което въззивният съд правилно е приел същото за неоснователно. Не следва да се разглежда възражението на касаторката за липса на достоверна дата на сключения предварителен договор спрямо същата, тъй като е направено с касационната жалба, а пред въззивната инстанция касаторката е изразила становище, че не оспорва наличието на сключен предварителен договор. Мотивирала е възражение за неспазване на надлежната форма, както и за неплащане на уговорената цена /с.з. на 12.05.2005 г. пред СГС -л.18/, които въззивният съд е обсъдил и съответно е оставил без уважение. С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че въззивният съд не е допуснал процесуални нарушения при постановяване на обжалваното решение. Същият се е произнесъл с мотивирано определение по направените доказателствени искания от касаторката, съответно е формирал свои фактически и правни изводи в обжалваното решение, като е обсъдил всички събрани доказателства по делото и доводите на страните. Не следва да се обсъждат доводите на касаторката за извършените поправки и наслагвания на конкретни клаузи в предварителния договор, от което се извежда извода за допуснати съществени нарушения на процесуални правила от въззивния съд, който не ги взел предвид. Тези доводи по същество представляват оспорване съдържанието на предварителния договор като частен писмен диспозитивен документ, което е направено извънустановения процесуален срок и то с касационната жалба. Неоснователни са и оплакванията в касационната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение от въззивния съд, поради постановения отказ да спре производството по делото до приключване на производството по приемане на наследството, оставено от Л. Шумков по опис от касаторката, тъй като това производство не е преюдициално за спора по настоящото дело. Неоснователни са доводите на касаторката за допуснати нарушения на материалния закон, тъй като тълкувайки клаузите на предварителния договор съдът неправилно приел, че обещателят е изразил воля да поеме задължение да продаде 5/6 идеални части от процесния апартамент на ответницата по касация. при цена 37 000 лв. Според касаторката непосочването на конкретния обем права, които обещателят Шумков се е задължил да продаде и непосочването на конкретно определен срок за сключване на предварителния договор води до извода за нищожност на същия. По делото е установено, че в предварителния договор страните използвали израза " да продаде дела си от..." Така формулирана волята на обещателя и тълкуването на останалите клаузи от предварителниядоговор налагат извода, че волята на продавача е да прехвърли целия обем права върху имота, а те са 5/6 идеални части, като собствеността в този обем е придобита на основание наследствено правоприемство. Липсата на уговорен срок за сключване на окончателен договор като конкретно определен период от време в предварителния договор не налага извода за нищожност на същия. Установено е по делото, че страните по предварителния договор постигнали съгласие сключването на окончателния договор да се извърши по взаимно съгласие на същите, което означава във всеки последващ момент - след 03.11.2001 г. При липса на такова съгласие за всяка от страните остава правото да предяви иск за обявяване на предварителния договор за окончателен на осн.чл. 19, ал.3 от ЗЗД. Като взема предвид изложените съображения настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е обосновано и е постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение