Решение № 2939 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13173/2018 г.

Решение № 2939 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13173/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от М. Русева и Й. Русев – и двамата от [населено място] чрез адв. Н. Хаджигенов в качеството им на наследници на П. Русев- срещу решение № 338 от 31.07.2018 г., постановено по адм. д. № 375/2017 г. по описа на АС-Велико Търново в отхвърлителния му диспозитив. Касаторите твърдят неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Молят съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявените от наследодателя им П. Русев обективно съединени искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Редовно призовани за съдебно заседание, касационните жалбоподатели, М. Русева и Й. Русев – и двамата от [населено място], , не се явяват, не се представляват и не депозират писмено становище по съществото на спора. Ответникът, ОД на МВР – гр. Велико Търново, редовно призован, не изпраща представител и не депозира писмени бележки по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебното решение в атакуваната му част е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения: Производството пред АС- Велико Търново е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявени от П. Русев от [населено място] срещу ОД на МВР – гр. Велико Търново. Претенциите са за обезщетение в размер, както следва: 1. на 50 000 лв за претърпени от ищеца неимуществени вреди – негативни емоции за периода на престоя му в полицейското управление: 23.10.2015 г. – 24.10.2015 г., претърпени от него в резултат на отменената като незаконосъобразна по съдебен ред Заповед за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР; 2. на 100 000 лв за претърпени от ищеца неимуществени вреди, резултат от нанесения му тежък побой от служители на ответника на датата на издаване на заповедта за задържане по чл. 72 от ЗМВР, като исковият период за тази претенция е определен, както следва: от датата на упражнените спрямо ищеца незаконосъобразни действия – 23.10.2015 г. до датата на предявяване на настоящата искова молба, доколкото лечението на ищеца продължава; 3. на 100 000 лв за претърпени от ищеца неимуществени вреди, причинени му от служителите на ответника по повод издадената по-горе заповед за задържане и нанесения му побой, изразяващи се в уронване престижа му и унищожаване репутацията му на уважаван преподавател пред студентите, на учен – пред академичната общност и обществото, възпрепятстване хабилитацията му и забавяне издаване на книгата му за срок от 2 години. При висящността на така предявените искове и след образуване на адм. д. № 375/2017 г. по описа на АС- Велико Търново ищецът е починал, видно от Препис – извлечение от акт за смърт № 0871/22.10.2017 г. на община – Велико Търново /л. 53 по първоинстанционното дело/. Настоящите касационни жалбоподатели са конституирани в качеството им на наследници на ищеца по вече предявените от него искове при условията на чл. 120 от ГПК. Със съдебно решение № 470 от 12.11.2015 г, постановено по адм. д. № 779/2015 г. по описа на АС- Велико Търново, оставено в сила с решение № 3311/17.03.2017 г. по адм. д. № 185/2016 г. по описа на ВАС, пето отделение, е отменена като незаконосъобразна Заповед за задържане на лицето П. Русев рег. № 1739 зз-249 от 23.10.2015 г., издадена от полицейски орган, група ОРР, сектор "Охранителна полиция" в РУ-Велико Търново при ОД на МВР- Велико Търново. С обжалваното в настоящото съдебно производство съдебно решение АС- Велико Търново е осъдил ОД на МВР – гр. Велико Търново да заплати на М. Русева и Й. Русев като наследници на П. Русев сумата от 2000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, произтекли от незаконосъобразното задържане та П. Русев под стража, разпоредено с отменената като незаконосъобразна Заповед за задържане № 1739 зз-249/23.10.2015 г. и е отхвърлил същата претенция над тази сума до пълния й предявен размер от 50 000 лв. Със същото съдебно решение административният съд е отхвърлил изцяло исковата претенция на законните наследници на ищеца за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв, претърпени от незаконосъобразни фактически действия на ответника, изразяващи се в нанесен на П. Русев тежък побой на 23.10.2015 г., както и исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000, претърпени от незаконосъобразните фактически действия на служители на ответника, довели до уронване престижа на П. Русев, унищожаване репутацията му като преподавател пред студентите, на учен пред академичната общност и обществото, възпрепятстване на хабилитацията му и отлагане издаването на книга за срок повече от 2 години. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че предявените по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ искове са допустими като насочени срещу надлежен ответник по смисъла на чл. 205 от АПК, както и поради обстоятелството, че към датата на предявяването им е налице отменен административен акт, от който се претендират вредите и се твърди наличието на незаконосъобразни фактически действие, подлежащи на установяване в рамките на това производство по см. на чл. 204, ал. 4 от АПК. Съдът е приел за основателен само първия от трите, обективно съединени искове, предявени от П. Русев – този за претърпени от него неимуществени вреди, резултат от неоснователното му задържане за срок от 24 часа в резултат на отменената като незаконосъобразна по съдебен ред Заповед за задържане по чл. 72/ЗМВР. След съобразяване с обстоятелството, че по отношение този иск са налице всички, кумулативно изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ- незаконосъобразен административен акт, реално претърпени вреди и наличие на причинно следствена връзка между вредите и незаконосъобразния акт, АС-Велико Търново, съобразявайки се с характера, интензитета на вредите и срока на търпенето им, е определил по реда на чл. 52 от ЗЗД дължимо обезщетение в размер на общо 2000 лв за двамата процесуални правоприемници на първоначалния ищец. Съдебното решение в осъдителния му диспозитив не е обжалвано, поради което е влязло в сила. За да отхвърли изцяло втория от обективно съединените искове – този в размер на 100 000 лв неимуществени вреди, претърпени от незаконосъобразните фактически действия на служители на ответника по нанасяне на тежък побой на П. Русев при задържането му, съдът е приел, че по делото не се доказва наличието на първия елемент от сложния фактически състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ- не се доказва незаконосъобразно фактическо действие на служителите на ответника, изразяващи се в нанасяне на твърдения от Русев побой на 23.10.2015 г. Съдът е кредитирал писмените обяснения на съседите на Русев, подали сигнала до РПУ-В. Търново и показанията на разпитаните по делото свидетели М. Николов / полицаят, участвал в задържането на Русев /и д-р А. Панайотова/ осъществила преглед на Русев в "Спешна помощ" в деня на задържането му и в присъствието на довелите го полицаи/, въз основа на които е приел, че констатираните по лицето и главата на Русев рани и хематоми са резултат от падането му по стълбите на жилищния блок при задържането му поради прекомерна употреба на алкохол. АС-Велико Търново е отхвърлил и третия от обективно съединените искове за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв, обосновавайки се с недоказаност на твърдяното накърняване авторитета на П. Русев като учен и преподавател, ненастъпване за него на реална вреда от забавяне на хабилитацията му и издаването на книга, както и липсата на пряка и непосредствена причинна връзка между евентуалните вреди и отменената като незаконосъобразна заповед за задържане. Съдебното решение е частично неправилно в отхвърлителния му диспозитив по отношение втория от обективно съединените искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ- този за претърпени неимуществени вреди –болки и страдания, унижение и влошено здравословно състояние, резултат от претърпения при задържането на П. Русев физически побой, нанесен му от служителите на ответника. Неправилно и необосновано административният съд е приел, че посочените в прегледа на св. А. Панайотова и установени след освобождаването му от ареста травми и контузии /съдебномедицинско удостоверение _ 203/23.10.2015 г./ се дължат на падане на Русев по стълбите и удари в стената на стълбището. Неправилно и недопустимо съдът се е позовал на писмените обяснения на К. Кирилова и Д. Райнова, събрани в административното производство по издаване на заповедта за задържане. Същите съставляват годно доказателствено средство по смисъла на чл. 39 от АПК само в административното производство по издаване на заповедта за задържане, но не са годно доказателствено средство в исковото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Отделно от гореизложеното, в същите обяснения не се съдържат данни двете съседки да са били очевидци на падания на Русев по стълбите, довели до контузиите му. Неправилно съдът е кредитирал изцяло показанията на св. Николов, който е заинтересувано лице по см. на чл. 172 от ГПК. Св. Панайотова също не е била очевидка на начина на получаване на травмите от Русев, а само препредава това, с което той, в присъствието на двама полицаи и при предстоящо задържане в ареста за 24 часа, е обяснил за травмите си – падане. Базирайки се както на съдебномедицинското удостоверение от 23.10.2015 г. и приложения към това освидетелстване снимков материал, така и на показанията на св. З. Ангелов, така и на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, настоящата касационна инстанция приема, че спрямо П. Русев са били извършени твърдените от него незаконосъобразни фактически действия, изразяващи се в нанасяне на физически побой, излизащ извън допустимите форми за употреба на физическа сила при задържане /водещи техники и похвати/. Предвид гореизложеното предявеният иск се явява основателен и доказан за сумата от общо 4000 лв- т. е. по 2000 лв за всеки от двамата процесуални правоприемници на ищеца, който размер съответства на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и е съобразен с обективните критерии за вид, характер, интензитет и времетраене на вредите. С оглед гореизложеното съдебното решение следва да бъде отменено в частта му, в която искът на М. Русева и Й. Русев за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания, резултат от незаконосъобразните фактически бездействия на полицейски служители на ответника по нанасяне на физически побой на П. Русев на 23.10.2015 г., е отхвърлен за сумата до 4000 лв и, вместо него, ВАС следва да постанови друго по съществото на спора, с което да осъди ОД на МВР – гр. Велико Търново да заплати на М. Русева и Й. Русев сумата от общо 4000 лв, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконосъобразните фактически действия на служители на ответника извършване физически побой на наследодателя на ищците П. Русев на 23.10.2015 г. Касационната жалба срещу другите части на отхвърлителния диспозитив на обжалваното решение е неоснователна, а съдебното решение в тези части като правилно следва да бъде оставено в сила. В оставените в сила части на съдебното решение настоящата касационна инстанция споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС-Велико Търново, които не намира за необходимо да приповтаря и към които препраща с оглед правомощието си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Предвид изхода от спора и обстоятелството, че ответникът по касация не е претендирал присъждане на съдебни разноски за настоящата инстанция, то съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение