Решение № 52 от 3.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14105/2016 г.

Решение № 52 от 3.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14105/2016 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. П. П., С. П. С. и Д. П. С. (конституирани като касационни жалбоподатели вместо починалия след подаване на жалбата П. С. П.) срещу решение № 85/28.11.2016 г., постановено по адм. дело № 96/2016 г. по описа на Административен съд - С. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и се претендира отмяната му. Ответниците - кметът на община С., Д. Й. Ц.-Милушева, П. П. Т., И. П. П., П. Т. П., Л. О. Х., М. О. С., О. М. О., Н. М. О., П. Н. М., О. С. С., М. В. М., Р. Т. Н., Н. И. М., Д. Н. Р., Е. Н. Р., Р. Й. Ц., община С., Н. С. Д., С. С. М., В. С. М., Е. Й. П. и М. К. П. не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като обсъди доводите в жалбата и данните по делото, приема следното: Въпросът с допустимостта на касационната жалба е разрешен с влязло в сила определение по адм. дело № 7142/2017 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, с което в резултат на законодателна промяна е отменено определение № 14328 от 28.12.2016 г. по адм. дело № 14105/2016 г. и делото е върнато на настоящия състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на С. П. П. за прогласяване на нищожност на заповед № 2059/23.12.2011 г. на кмета на община С., с която е одобрено изменение на ПУП - ПР на УПИ XV - 2352, 2353, 2354, 2355 и 2356, кв. 29 по плана на ЦГЧ на гр. С. За да постанови този резултат, Административен съд - С. е приел, че оспорената заповед не страда от тежки пороци до степен, водещи до нейната нищожност. Достигнал е до извод, че актът е издаден от компетентен орган, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и при наличие на посоченото в него правно основание. Обжалваното решение е правилно. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и становищата на страните. Крайният правен извод за липса на допуснати особено съществени нарушения в административния акт, които да обуславят неговата нищожност, се споделя от настоящия състав. С оспорената заповед № 2059/23.12.2011 г. на кмета на община С., на основание чл. 44, ал. 1, т. 13 ЗМСМА, чл. 129, ал. 2, § 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ и чл. 19, ал. 5 ЗУТ, е одобрено изменение на ПУП-ПР на УПИ XV - 2352, 2353, 2354, 2355 и 2356, кв. 29 по плана на ЦГЧ на гр. С., като: 1. УПИ XV се разделя на два нови УПИ: XVII - 2355 и XV - 2352, 2353, 2354 и 2356 по границите на поземлени имоти № № 66425.500.2352, 66425.500.2353, 66425.500.2354, 66425.500.2356 съгласно одобрената кадастрална карта на гр. С. по зелено защрихованите линии и надписи съгласно изготвения проект и 2. Изменя се вътрешната регулационна граница между УПИ XV - 2352, 2353, 2354 и 2356 и УПИ I за ОЖС по съществуващите имотни граници на ПИ № № 66425.500.2352 и 66425.500.2353 съгласно одобрената и влязла в сила кадастрална карта на гр. С. по зелено защрихованите линии и надписи на изготвения проект. С влязло в сила определение по адм. дело № 20/2012 г. жалбата на С. П. П. и П. С. П. срещу заповед № 2059/23.12.2011 г. е оставена без разглеждане на основание чл. 158, ал. 3 АПК и производството по делото е прекратено. По отправеното в първоинстанционното производство искане за обявяване на нищожност на същата заповед, правилно съдът е счел жалбата за допустима на основание чл. 149, ал. 5 АПК. Законосъобразно в обжалваното решение е прието, че заповедта е валиден акт, като издадена при наличието на териториална и материална компетентност на кмета на община С. да постановява индивидуални административни актове за одобряване изменение на план за регулация по ЗУТ. Друг е въпросът дали в случая е налице основанието по § 8, ал. 2, т. 3 ДР ЗУТ или това по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Двете правни основания са посочени както в даденото със заповед № 1381/13.09.2011 г. съгласно чл. 135, ал. 3 ЗУТ разрешение, така и в обяснителната записка към проекта за изменение на плана за регулация за процесния УПИ. В оспорената заповед административният орган е изложил като фактически констатации следните обстоятелства: неприложен дворищнорегулационен план, одобрен със заповед № 439/27.06.1995 г. на кмета на община С. и влезли в сила кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. С., одобрени със заповед № РД-18-66/2008 г. на изпълнителния директор на АГКК. Като правно основание в оспорената заповед е посочена разпоредбата на § 8, ал. 2, т. 3 ДР ЗУТ. Последната е приложима при отпадане отчуждителното действие на влязъл в сила, но неприложен дворищнорегулационен план за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях. В тези случаи вътрешните регулационни линии на имотите се поставят в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти. Разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ (в относимата редакция към датата на издаване на заповедта) предвижда възможност за изменение на действащия ПУП, когато при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните. Съдът е извършил преценка относно материалноправните предпоставки на § 8, ал. 2, т. 3 ДР ЗУТ, като е смесил двете хипотези. Независимо от това заключението за липса на пороци в заповедта, водещи до нищожност е правилно. Разминаването между фактите и посоченото в заповедта правно основание, както и евентуалната липса на изискванията на съответната материалноправна норма, представляват нарушения на материалния закон, което води до унищожаемост, а не до нищожност на заповедта. С такива последици са и останалите доводи на касаторите срещу административния акт, които са обсъдени от първоинстанционния съд. Законосъобразно и обосновано е прието, че оспорената заповед не би могла да е нищожна поради заповед № 439/27.06.1995 г. на кмета на община С., която според жалбоподателите не е влязла в сила. От данните по делото безспорно се установява, че последната е оспорена от С. П. и П. П. по съдебен ред и производството спрямо тях е прекратено с влязло в сила на 09.12.2000 г. определение по адм. дело № 148/1998 г. на ОС - С.. Извършеното от заявителката в административното производство строителство в обособения УПИ XVII - 2355 също не обуславя нищожност на оспорената заповед. Издаденото в нейна полза разрешение за строеж подлежи на самостоятелно обжалване по реда на чл. 216 ЗУТ и косвен съдебен контрол в настоящото производство е недопустим. Евентуалните спорове за граници между жалбоподателите и лицето, подало искането до административния орган също не могат да се разглеждат при оспорване с искане за обявяване на нищожност на заповед за изменение на плана за регулация, а следва да се разрешат по общия исков ред. Ето защо, като е обсъдил всички евентуални пороци, които спрямо тежестта и интензитета си биха могли да доведат до нищожност на оспорената заповед, съдът обосновано като краен резултат е приел, че такива не се констатират. При постановяване на решението не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,