Решение № 5500 от 28.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12852/2009 г.

Решение № 5500 от 28.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12852/2009 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по подадена касационна жалба на Мариан Георгиев Костадинов, в качеството му на областен управител на област с административен център гр. Габрово против решение № 99 от 24.07.2009 г., постановено по адм. дело № 103/2009 г. на Административен съд Габрово. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно като постановено в нарушение на приложимия материален закон и следва да се отмени. Ответната страна - Петър и Венелин Никифорови Петрови и двамата от гр. Севлиево, не са взели отношение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава подробно и мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административният съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по жалбата на Петър и Венелин Петрови, като наследници на Никифор Никифоров против решение № 41/6.04.2009 г. на областния управител на Габровска област да разгледа по същество искането им от 9.03.2009 г. за изплащане на еднократно обезщетение по ЗПГРРЛ за осъден от Народния съд наследодател с присъда по н. д. № 1/1945 г. на Провадийския народен съд по Наредбата-закон за съдене от Народния съд на виновните за въвличане на България в световна война, реабилитиран с Решение на Парламентарната комисия от 1.06.1990 г. С посоченото по-горе решение, съдът е отменил решението, като незаконосъобразно. Съображенията за това са били, че, административният орган неоснователно е отказал да се произнесе по искането на Петър и Венелин Петрови като е приел, че искането е следвало да бъде депозирано в срок до 9.04.2008 г. Съдът е констатирал, че срокът по § 11 от ПЗР на ЗИДЗПГРРЛ е бил удължен до 31.12.2009 г. Направен е извод, че искането не е просрочено и следва да се разгледа от административния орган по същество. Решението е неправилно. По делото няма спор за факти. Спорът е правен и се отнася до приложението на § 11 от ПЗР на ЗПГРРЛ /ДВ, бр. 26/2008 г./ и дали жалбоподателите са сред категорията правни субекти, за които е предвиден нов срок до 31.12.2009 г., в който могат да предявят искане за обезщетение. Съдът неправилно е приложил закона, като е приел, че разпоредбата на § 11 от ПЗР на ЗПГРРЛ се отнася за жалбоподателите. Правото на наследници на осъдени от Народния съд 1944 - 1945 г., които са реабилитирани по съдебен ред, чиито деяния са амнистирани или чиито присъди са отменени по реда на надзора е регламентирано с нова разпоредба на чл. 2, ал. 1, т. 9 и изменението на чл. 3, ал. 2 от ЗПГРРЛ със ЗИДЗПГРРЛ ДВ, бр. 29/2005 г. Срокът предвиден с § 10 от ПЗР на ЗПГРРЛ, обн. ДВ, бр. 29 от 5.04.2005 г. е тригодишен от влизане в сила на изменението и следователно е изтекъл към момента на сезиране на областния управител на 9.03.2009 г. Това е така, защото правото на обезщетение за жалбоподателите по чл. 2, ал. 1, т. 9 вр. с чл. 3, ал. 2 от ЗПГРРЛ е възникнало със ЗИДЗПГРРЛ, обн. ДВ, бр. 29 от 5.04.2005 г., като срокът за подаване на искането на това основание е изтекъл на 9.04.2008 г. Ето защо се налага изводът, че жалбоподателите не са сред кръга от лица, за които законодателят е предвидил нов срок за подаване на исканията си за обезщетение. Като е уважил жалбата, съдът е постановил незаконосъобразно решение, което следва да се отмени. С оглед на изложеното дотук, спорът следва да се реши по същество, като се отхвърли жалбата на Петър и Венелин Петрови срещу решението на областния управител на Габрово, което е законосъобразно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,