Решение № 1553 от 31.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13787/2011 г.

Решение № 1553 от 31.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13787/2011 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на Иван Василев Иванов от гр. Стара Загора против решение № 184 от 20.07.2011 г. на Административен съд - Стара Загора, постановено по адм. дело № 265/2011 г., с което се отхвърля искането му за обявяване нищожност на заповед № 25/11.01.2006 г. на кмета на община Стара Загора. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и се иска отмяната му. Постъпила е и частна жалба от Керка Василева Тенева от с. Пряпорец против определение № 247 от 12.09.2011 г. по същото адм. дело, с което е изменено постановеното решение в частта му, с който Иван Василев Иванов е осъден да заплати на Керка Тенева сумата от 700 лв. разноски по делото, като я намалява на 450 лв. По съображения за неправилност на определението се иска отмяната му. Ответникът Слави Иванов Славов не взема становище. Кметът община Стара Загора писмено оспорва касационната жалба. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба и за основателност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира следното: Касационната жалба е допустима- подадена срещу решение, което подлежи на касационен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК При служебния контрол по чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд намира, че обжалваното решение е недопустимо- постановено е по жалба на лице, което няма правен интерес от оспорването. Производството пред Административен съд-Стара Загора е образувано по искане на Иван Василев Иванов за обявяване нищожността на заповед № 25 от 11.01.2006 г. на кмета на община Стара Загора, с която на основание чл. 129, ал. 2 във вр. чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ е одобрено изменение на: 1. План за регулация в кв. 15 по плана на с. Пряповец, община Стара Загора, като се променя регулационната линия между УПИ V-133 и УПИ IХ-133; 2. Регулационната линия между УПИ V-133, УПИ IХ-133 и УПИ IV-131 мине по кадастралната граница, така както е показано по зелено защрихованите черти на проекта, представляващ неразделна част от заповедта. По делото е установено, че административните производство е започнало по заявление вх. № Ипуп 401/26.10.2005 г., което е подписано от заявителите Керка Тенева и касатора Иван Василев Иванов, като подписите им са нотариално заверени и не са спорни. По искането направено с това заявление е проведена специалната процедура и то е уважено с издаването на заповедта, чиято нищожност се претендира от касатора. Без значение в случая е, че в заповедта неправилно е посочен № на заявлението, по което се издава, както и дали са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. По същество заповедта удовлетворява искането на касатора и Керка Тенева, поради това то се явява благоприятен за тях административен акт. Касаторът няма право на жалба срещу този административен акт, вкл. и с искане за обявяване на нищожността му, тъй като актът не нарушава или застрашава негови права и законни интереси, нито му създава задължения (чл. 147 АПК). Напротив, актът удовлетворява негово искане, формулирано в заявлението от 26.10.2005 г., за което няма спор, че е направено. Като се е произнесъл по жалба на лице без правен интерес от оспорването, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено и делото прекратено. Частната жалба е допустима - подадена срещу определение, което подлежи на обжалване и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното определение е изменено постановеното по делото решение в частта за разноските, които са намалени по възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК поради прекомерност спрямо действителната правна и фактическа сложност на делото. Определението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Искане за присъждане на по-нисък размер на заплатеното от страната възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК може да се предяви най-късно до приключване на заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. В случая такова е направено чак след постановяване на съдебното решение и с искането по чл. 248 ГПК, поради което се явява несвоевременно и неподлежащо на разглеждане. Като го е уважил първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено. Обжалваното решение не следва да бъде обезсилвано в частта, с която Иван Василев Иванов е осъден да заплати на Керка Василева Тенева сумата от 700 лв., тъй като тази страна има право на разноски и при прекратяване на делото - чл. 78, ал. 4 ГПК вр. чл. 144 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 и чл. 236 АПК Върховният административен съд, второ отделение,