Решение № 258 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11750/2018 г.

Решение № 258 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11750/2018 г., I о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници", подадена чрез юрк. З Боядиева, срещу решение № 1762/02.08.2018 г. на Административен съд - гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 699/2018 г., с което е отменено решение №Р-77/32–46502 от 14.02.2018 г., издадено от Директора на Агенция "Митници" – ЦМУ-София. В касационната жалба се формулират доводи за отмяна на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. моли да бъде отменено обжалваното решение с присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Винарска изба "Розова долина "АД, в писмен отговор изготвен от адв. И. Иванова и в съдебно заседание, чрез адв. Димитров излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявеното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС, е било Решение №Р-77/32–46502 от 14.02.2018 г., на Директора на Агенция "Митници" – ЦМУ-София, с което на основание чл. 53, ал. 3, вр. ал. 2, т. 1 от ЗАДС, вр. чл. 47, ал. 1, т. 4 от ЗАДС на Винарска изба "Розова долина "АД е отнет лиценз за управление на данъчен склад № 192/27.06.2006 г. За да постанови обжалваното решение, на първо място съдът е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на съдопроизводствените правила. От фактическа страна съдът е приел за установено, че обжалваното решение е издадено въз основа на получено писмо с изх. №РД-16-3552/24.10.2017 г., относно Уведомление с изх. №С170016-053-0000040/21.09.2017 г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП- Пловдив от което е установено, че Винарска изба "Розова долина" АД има непогасени публични задължения в размер над 5000. 00 лева, за които не е предложено надлежно обезпечение и са предприети действия по принудителното им събиране. Изпратено е писмо Рег. № 32-305512/01.11.2017 г. на Агенция "Митници" до Винарска изба "Розова долина" АД относно наличие на предпоставки за отклонение от издадения лиценз за управление на данъчен склад, свързани с разпоредбата на чл. 47, ал. 1, т. 4 от ЗАДС. В хода на административното производство с писмо изх. № С180016-178-002501/26.01.2018 г. е удостоверено, че липсват действия от лицензираното дружество за обезпечаване на установените публични задължения. Последното обстоятелство съдът е приел, че противоречи на издадения Протокол изх. № С160016-026-0011826/16.06.2016 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив за проверка по отношение на наложени обезпечителни мерки – запор върху движими вещи на дружеството, послужили за обезпечаване на публичните задължения на дружеството, относно Постановления с изх. № РД-11-934/17.06.2010 г., Постановление с изх. № РД-11-574/13.04.2010 г., Постановление с изх. № 0052/2010/000086/20.06.2012 г., всички на ТД на НАП-Пловдив. За да отмени обжалвания акт, съдът се е позовал на представеният и неоспорен от ответната страна Протокол изх. № С160016-026-0011826/16.06.2016 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив за извършена на основание чл. 226, ал. 2, вр. чл. 50 от ДОПК от главния публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив проверка за констатиране на състоянието на активи с наложен запор върху движими вещи, за публичните вземания на държавата към Винарска изба "Розова долина" АД. Подробно са описани движимите вещи, върху които са наложени запори, със съответните постановления с посочени по номер и дата, а запорираните вещи са описани с протоколи за опис, също подробно посочени в протокола, като от страна на ответника чрез публичния изпълнител се извършват регулярни проверки за състоянието им. Позовал се е на факта, че посочения протокол е официален документ, за разлика от писмо рег. № 32-300124 от 27.10.2017 година на ТД на НАП, въз основа на което ответникът 4 месеца по-късно е постановил обжалвания административен акт. При наличие на обезпечени публични задължения, чрез наложен запор върху негови собствени движими вещи по реда на ДОПК, съдът е приел, че се изключва приложението на чл. 47, ал. 1, т. 4 от ЗАДС, а оттук и възможността за отнемането на лиценза и прекратяването на неговото действие. Решението е правилно. Въз основа на установената в съотвествие със съдопроизводствените правила, фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Фактите са правилно установени и не следва да бъдат повтаряни. Спорният момент е обезпечени ли са наличните публични задължения на дружеството, който факт е послужил на митническия орган за отнемането на лиценз за управление на данъчен склад № 192/27.06.2006 г., на основание чл. 53, ал. 3, вр. ал. 2, т. 1 от ЗАДС, вр. чл. 47, ал. 1, т. 4 от ЗАДС. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2, т. 1 от ЗАДС, лицензът за управление на данъчен склад се отнема, когато неговият титуляр престане да отговаря на някое от условията по чл. 47 ЗАДС. Едно от изискванията, на което трябва да отговаря лицензираният складодържател – по чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗАДС е да няма публични задължения, събирани от митническите органи, данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения. Настоящият състав споделя извода на АС, че административния орган е издал оспорения ИАА без да се съобрази с известния му факт за наличие на висящото изпълнително производство, както и с наложената по него обезпечителна мярка – запор на движими вещи описани подробно в Протокол изх. №С160016-026-0011826/16.06.2016 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив. Безспорно е установено, че запорът е наложен в рамките на образувано от публичния изпълнител изпълнително производство за събиране на публичните вземания на държавата към Винарска изба "Розова долина" АД. Основателен е довода в касационната жалба, за наличие на неяснота относно стойността на активите, върху които е наложен запор, но следва да се отчете и факта, че липсва конкретизация и относно размера на непогасените публични задължения от титуляра на лиценза. Посочен е размер над 5000 лева, без данни за вида и точния размер на задължението. Действително, съгласно чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗАДС изискването е титуляра на акциза да няма публични задължения, без посочване на минимален размер, но при поддържане от АО на наличие на посочената разпоредба, следва да бъде конкретизиран нейния размер. В случая е посочен хипотетичен размер-над 5000 лева. В тази насока е недостатъчно позоваването на уведомление на основание чл. 221, ал. 6 от ДОПК от гл. публичен изпълнител към ТД на НАП, относно липсата у длъжника на активи, с които да обезпечи /изцяло/ задълженията си. Дори да се приеме, че законосъобразно е започнало производството по чл. 53, ал. 2, т. 1 от ЗАДС, а именно въз основа на уведомление от 21.09.2017 г. и писмо от 27.10.2017 г., то оспореното пред АС решение е издадено на 14.02.2018 г., т. е. след продължителен период от време, без съобразяване с данните по образуваното изпълнително производство, поради което е неоснователен довода в тази насока в касационната жалба, относно извода на съда за правната природа на посочените документи. Като е достигнал до същите правни изводи, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и изричната претенция на ответника по касационната жалба Агенция "Митници", следва да заплати на Винарска изба "Розова долина "АД сумата от 600 лева, направени разноски по делото, съгласно представен списък. Предвид на така установеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, първо отделение,