Решение № 809 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10423/2011 г.
ВАСVI отделение16.01.2012 г.докладчик т Наталия Марчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2613 от 30.05.2011 г. по адм. дело № 5799/2010 г. по описа на Административен съд - София-град, първо отделение, VIII състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 809 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10423/2011 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Светла Костадинова Атанасова от гр. София против решение № 2613 от 30.05.2011 г. по адм. дело № 5799/2010 г. по описа на Административен съд - София-град, първо отделение, VIII състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - директор на Дирекция "Социално подпомагане - Люлин" - гр. София, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 2613 от 30.05.2011 г. по адм. дело № 5799/2010 г., Административен съд - София-град, първо отделение, VIII състав, е отхвърлил жалбата на Светла Костадинова Атанасова от гр. София срещу заповед № 92-ЗСП-284 от 30.04.2009 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане - Люлин" - гр. София, потвърдена с решение № РД-01-108 от 22.05.2009 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - гр. София. Така постановеният съдебен акт не страда от релевираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било безспорно установено, че Светла Костадинова Атанасова е подала молба-декларация вх. № 92-ЗСП-284 от 27.02.2009 г. за отпускане на месечна помощ по чл. 9 ППЗСП. Пред органите по социално подпомагане, във връзка с изготвянето на социален доклад, лицето е заявило, че общият доход на семейството е 125 лв., която сума се формира от парично обезщетение за безработица в размер на 100 лв. и месечни помощи по чл. 7 от ЗСПД в размер на 25 лв., като е посочила, че е завела срещу бащата на детето си граждански дело за издръжка, но няма решение. В последствие, след извършена проверка от Дирекция "Социално подпомагане - Люлин" - гр. София, Атанасова е декларирала пред тях на 28.04.2009 г., че считано от м. юни 2008 г. до този момент е получавала издръжка от 50 лв. месечно за детето Борислав Ивайлов Томов от бащата Ивайло Стоянов Томов. Тези суми не са били посочени пред органите по социално подпомагане. Несъмнено цитираната издръжка представлява доход по смисъла на § 1, ал. 1, т. 9, б. "о" от Допълнителните разпоредби на ППЗСП. Съгласно чл. 9, ал. 1 ППЗСП, право на месечна помощ имат лицата и семействата, чийто доход от предходния месец е по-нисък от определен диференциран минимален доход. Те трябва да отговарят и на изискванията на чл. 10, чл. 11 и чл. 12 от ППЗСП. Според чл. 9, ал. 2 ППЗСП, основа за определяне на диференцирания минимален доход е гарантирания минимален доход, чийто месечен размер се определя с акт на Министерския съвет. В чл. 9, ал. 5 ППЗСП е посочено, че размерът на месечната помощ се определя като разлика между диференцирания минимален доход или сумата на диференцираните минимални доходи и доходите на лицата или семействата от предходния месец. След включване на сумата 50 лв., представляваща издръжка, Атанасова не е отговаряла на изискванията на чл. 9, ал. 1 ППЗСП, тъй като доходът й от предходния месец преди подаване на молбата-декларация е по-висок от диференцирания минимален доход. Стигайки до същите правни изводи, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при нарушаване на правилата на логичното мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. подобни. Грешки от посоченото естество в процесното решение липсват. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,