Решение № 13 от 6.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9728/2024 г.

Решение № 13 от 6.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9728/2024 г., VI о., докладчик съдията Слав Бакалов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Университетска многопрофилна болница за активно лечение "Дева Мария" ЕООД, подадена чрез пълномощник адвокат Е. Кокаларова, срещу решение № 3539/09.05.2024 г., постановено по адм. дело № 62/2024 г. по описа на Административен съд гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата на УМБАЛ – "Дева Мария" ЕООД против писмена покана № РД-25-11879/20.12.2023 г. издадена от директора на РЗОК-Бургас и са присъдени разноски. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, които са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Моли касационната инстанция да отмени обжалвания съдебен акт и вместо него да бъде постановен нов – по съществото на спора, с който да се отмени оспорения административен акт. Претендира разноски. Ответникът - Директор на Районна здравноосигурителна каса гр. Бургас, в писмен отговор подаден чрез процесуален представител главен юрисконсулт Б. Василева от 20.09.2024 г. счита жалбата за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване и за правилност на решението на първоинстанционния административен съд. Върховният административен съд, шесто отделение, приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Като извърши проверка на основание чл. 218 АПК въз основа на фактите, установени от Административен съд – Бургас, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Бургас е била Писмена покана писмена № РД-25-11879/20.12.2023 г. на директора на РЗОК – Бургас, с която на основание чл. 76а, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване е разпоредил възстановяване на сумата в размер на 9460, 11 лева, получена без основание от УМБАЛ "Дева Мария" ЕООД, гр. Бургас. По делото е установено, че въз основа на разпоредена от директора на РЗОК – Бургас проверка на УМБАЛ "Дева Мария" ЕООД, гр. Бургас контрольорите при административния орган са установили нарушения във връзка с изпълнението на индивидуалния договор с лечебното заведение, в частта на сключеното допълнителното споразумение № 197/15.05.2023 г., съгласно което е извършена промяна в структурните му звена и лечебната дейност и в частност осъществяваната до него момент в отделението по кардиология с код 08. 00, а след трансформирането му в клиника по кардиология с код 08. 98. Според направените констатации на контролните органи, въпреки промяната в структурните звена с ежедневните файлове по чл. 366, ал. 1 и ал. 2, т. 1 НРД за МД 2020-2022 УМБАЛ "Дева Мария" ЕООД, гр. Бургас некоректно е отчело дейност за м. юли 2023 г. по 11 бр. ИЗ като осъществена в несъществуващото вече отделение по кардиология вместо в клиниката по кардиология. Направено е заключение, че не са изпълнени условията за заплащане на извършена дейност, съгласно чл. 352, ал. 1, т. 5 и т. 7 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г., изразяващо се в некоректно отчитане на 11 бр. ИЗ с номера: ИЗ № 6447, 6448, 6454, 6460 и 6517 по КП 29 "Диагностика и лечение на остра и изострена хронична сърдечна недостатъчност без механична вентилация", по които РЗОК е заплатила сума на обща стойност 5022 лв. или по 1004, 40 лв. за всяка от пътеките; ИЗ № 6470 по КП 32. 1 "Диагностика и лечение на заболявания на миокарда и перикарда при лица над 18 години", по което е заплатена сума в размер на 928, 11 лв. и по ИЗ № 6466, 6469, 6533, 6534 и 6574 по КП ЗЗ "Диагностика и лечение на ритъмни и проводни нарушения", за които е заплатена общо сумата от 3510 лв. или по 702 лв. за всяко от изброените ИЗ. Посочено е, че за некоректно отчетената дейност лечебното заведение неоснователно е получило сума в размер на 9460, 11 лв.. Впоследствие е издадена и писмената покана, предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд. С решението си, решаващият съд е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствени правила, в съответствие с материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата и е възложил в тежест на касатора разноските по делото. Решението е неправилно. Основателни са касационните възражения на лечебното заведение, че първоинстанционното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Посочените от контролните органи, респ. от административния орган основания касаят различни хипотези от тези за некоректно отчитане на извършена дейност. Лечебното заведение е извършило предвидените в допълнителното споразумение промени, за което е уведомило контролните органи на НЗОК. Допуснатите технически несъответствия при отчитането на лечебната дейност по процесните 11 бр. ИЗ касаят грешка, която е следвало да получи нотификация за възникнал проблем, съгласно чл. 366, ал. 6 от НРД за МД 2020-2022 г., за да може да бъде отстранена в предвидените срокове. Изрично в разпоредбата на ал. 7, т. 4 на посочения текст е регламентирано, че грешка по ал. 6 представлява несъответствия между приема на пациенти по КП и КПр и брой и вид болнични легла (съгласно правилника за устройството и дейността на лечебното заведение за срока на договора), посочени в договора. По административната преписка и делото липсват данни, че лечебното заведение е получило такава нотификация и че не я е отстранило в срока по чл. 366, ал. 8 от НРД за МД 2020-2022 г. В оспорената покана конкретно е посочена разпоредбата на чл. 366, ал. 12, т. 8 от НРД за МД за 2020-2022 г., по силата на която основания за отхвърляне от заплащане по ал. 10 са несъответствия между приема на пациенти по КП и КПр и брой и вид болнични легла (съгласно правилника за устройството и дейността на лечебното заведение за срока на договора), посочени в договора. От събраните по делото доказателства не става ясно на какво основание е прието, че е налице горецитираното несъответствие. Единственото доказано е, че след настъпило изменение в болничните звена лечебното заведение погрешно е отчело историите на заболяване не в клиника по кардиология, а в отделение по кардиология, което обстоятелство само по себе си е невярна информация и доколкото не се твърди да е попълнена умишлено по този начин, представлява форма на допусната фактическа грешка. В издадения акт не е констатирано нарушение, свързано с критериите за хоспитализация, нарушения в диагностично-лечебния алгоритъм, както и други такива в лечебната дейност или критериите за дехоспитализация. (Решение № 13068 от 3.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3809/2024 г., VI о.) Следва да се посочи също, че дейността не може да бъде отхвърлена за заплащане и поради евентуални грешки в отчитането й, тъй като такова основание за отхвърляне не е предвидено в чл. 366, ал. 12 от НРД за МД 2020-2022 г. Приемайки, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби, административният съд е постановил неправилно съдебно решение. Същото следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, който е изяснен от фактическа страна, като се отмени оспорения административен акт. С оглед изход на делото, основателна се явява акцесорната претенция на касатора за присъждане на разноски. На основание § 1, т. 6 от ДР на АПК НЗОК следва да заплати на "УМБАЛ – Дева Мария" ЕООД сумата в размер от 250 лева, представляваща държавна такса за първоинстанционното и за касационно производство. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,