Решение № 16101 от 28.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9827/2009 г.

Решение № 16101 от 28.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9827/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160 ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Пълдинстрой инвест" ЕООД моли да бъде отменено решение № 610/11.5.2009 г. по адм. д. № 2128/2007 г. на Пловдивския административен съд, с която е отхвърлена жалбата му против РА № 16001042/5.9.2007 г. на ТД - Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли РА да бъде отменен, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ - Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Пълдинстрой инвест" ЕООД против решение № 982/1.11.2007г на директора на ДОУИ - Пловдив, с което е потвърден РА № 16001042/5.9.2007 г. на ТД - Пловдив, с който не е признат данъчен кредит 20 016, 10 лв. с начислени лихви по фактура № 98/30.12.2006 г. на "Нейджъл-55" ЕООД на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 и чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), тъй като доставчикът не е намерен на адреса за кореспонденция, не е представил поискани по чл. 32 ДОПК документи за начисляване на данъка и осъществяване на доставката. В мотивите си съдът е обсъдил констатациите по РА, събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка съответна на доказателствата по делото. Съдът е приел, че РА е издаден от редовно овластен актосъставител и е валиден. Приел е, че представения ревизионен доклад от 15.2.2008 г., съставен на доставчика и акта за дерегистрация по ЗДДС на последния от 17.9.2007 г., установяват, че доставчикът не е подал справка-декларация по ЗДДС (отм.) за м. 12.2006 г. Изводът не е обоснован, тъй като в цитираните ревизионен доклад и акт за дерегистрация по това обстоятелство има противоречиви констатации. По делото е представена справката-декларация на доставчика за м. 12.2006 г. от 15.1.2006 г. Независимо от този пропуск на съда, правилно съдът е приел, че не е установено да е осъществена реално доставката по спорната фактура, тъй като не са представени останалите поискани доказателства в тази насока. Не е установено и начисляване на данъка по чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), тъй като отразяването на фактурата в дневника за продажби и справката-декларация за периода не е достатъчно, за да се приеме, че е осъществено начисляване на данъка в счетоводството на доставчика като задължение към бюджета по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). За да установи начисляване на данъка жалбоподателят е следвало да поиска назначаване на счетоводна експертиза, която да провери отразен ли е данъка в сметка 4532 като задължение на доставчика към бюджета и редовно ли е водено счетоводството на доставчика, за да имат отбелязванията в счетоводните регистри доказателствена стойност по чл. 51 ДОПК. Съдът е обсъдил подробно възраженията на касатора и е достигнал до правилния извод, че дружеството не е доказало наличие на предпоставките по чл. 64 ЗДДС (отм.) за признаване на данъчния кредит по фактурата и е отхвърлил жалбата. Правилно съдът е приел, че позоваването на приложеното дело на Европейския съд за защита на правата на човека е неоснователно, тъй като касае друг случай. Неправилно в диспозитива е отхвърлена жалбата против решението на ДОУИ - Пловдив, с което е потвърден процесния РА. По чл. 160 ал. 2 ДОПК и чл. 156, ал. 1 ДОПК предмет на обжалването пред съда е потвърденият РА, а не решението на ДОУИ, с което потвърждаването е извършено. Пропускът не е съществен, тъй като от мотивите на съда е видно, че предмет на разглеждане по делото е бил РА и в диспозитива е допусната явна фактическа грешка, която съдът може да поправи неограничено във времето. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,