Решение № 6875 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7608/2018 г.

Решение № 6875 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7608/2018 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Иванов, подадена срещу решение № 753 от 5.04.2018 г. по адм. дело № 2780/2017 г. на Административен съд - Варна (АС), с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № 365 з-3696/15.09.2017 г. на директора на ОДМВР - Варна за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и за прекратяване на служебното правоотношение с МВР на това основание. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът не е изразил становище в касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Фактическата обстановка е правилно изяснена от първоинстанционния съд, а изложените от същия мотиви се споделят от касационния състав, като не е необходимо цялостното им преповтаряне. Неоснователни са оплакванията за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и за необоснованост на съдебния акт. На практика тези основания за отмяна са посочени от касатора бланкетно, като във връзка с тях не се твърдят конкретни пороци. Видно е по делото, че съдът е събрал всички допустими, относими и необходими за разкриване на обективната истина доказателства, като е анализирал обстойно същите, приел е за установени правно релевантните факти и въз основа на това е формирал съответстващите им правни изводи, съобразно и с приложимите правни норми. При излагането на мотивите първоинстанционният съд не е допуснал формални грешки и несъответствия между приетите от него факти и правните изводи. Съдът, в изпълнение на императивната процесуална норма на чл. 168, ал. 1 от АПК, е изложил конкретно и ясно мотивите си за законосъобразността на оспорения акт по всички основания за отмяна по чл. 146 от АПК. Неоснователни са и оплакванията за наличие на основанието за отмяна - нарушение на материалния закон. Съдът правилно е приел, че обжалваният административен акт, с който е наложено дисциплинарното наказание, е законосъобразен и е отхвърлил оспорването срещу същия. Следва да бъдат споделени изцяло изводите на решаващия съд в тази насока. Налице са елементите от състава на нарушението, за което е наложено наказанието - злоупотреба с доверие от страна на служителя, управлявал автомобил с чужди регистрационни номера - състав на престъпление по НК по смисъла на чл. 345, ал. 1 от НК. Същото е несъвместимо с държавната служба, която заема Иванов и с Етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, при което са налице и предпоставките на чл. 203, ал. 1, т. 8 и 13 от ЗМВР за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Неоснователни са доводите на касатора, че в действията му няма умисъл. Спирането преди полицейския контролно-пропускателен пункт и свидетелските показания на полицейския служител - свидетеля Манолов, който установява, че касаторът ясно е казал, че управлява моторно превозно средство (МПС) с нередовни номера, установяват съзнанието на касатора за състава на нарушението. Обратно на твърденията на касатора, наказващият орган е спазил и нормата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР за преценка на тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание. На касатора са наложени неколкократно наказания по време на службата му в МВР и при тези обстоятелства наказанието "уволнение" е адекватно и съразмерно, а освен това определящо е, че при наличие на две от хипотезите именно по чл. 203 от ЗМВР най-тежкото наказание "уволнение" е императивно предвидено от закона. Останалите доводи в касационната жалба са несъстоятелни, доколкото са в разрез с доказателствата по делото, а някои от тези доводи са и неотносими към предмета на делото. Предвид изложеното не се констатира нито едно от отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК и решението на АС следва да се остави в сила като правилно. Разноски от ответника не са претендирани. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,