Решение № 6773 от 20.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14076/2013 г.

Решение № 6773 от 20.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14076/2013 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Никола Димитров Николов, чрез проц. му представител адв. Кръстю Георгиев Георгиев, против Решение № 1160/29.05.2013 г., постановено по адм. д. № 716/2009 г. по описа на Административен съд Бургас. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Мирослав Стоянов Кастелиев против Заповед № 466/16.06.2008 г. на кмета на община Несебър, с която е одобрено изменение на устройствен план, в частта му план за регулация и застрояване за УПИ II-800 с идентификатор по КК 51500.502.800 в кв. 95А по плана на гр. Несебър, с който план УПИ II-800 с предназначение "за жилищно строителство със средна височина" с площ 5 026 кв. м. се разделя на: новообразуван УПИ II-800 с площ от 2 660 кв. м., с отреждане "за жилищно строителство със средна височина", при посочени устройствени показатели и на новообразуван УПИ VI-800 с площ от 2 365 кв. м. с отреждане"за жилищно строителство със средна височина", при посочени показатели. Съдът е уважил жалбата като е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е недопустимо. С касационната жалба е представено удостоверение с изх. № 1794/21.06.2013 г., Агенция по вписванията, от което е видно, че имот с идентификатор 51500.502.800.1.24, собственост на Кастелиев, е прехвърлен от последния на 16.10.2012 г. Този имот е бил основанието Кастелиев да претендира, че има правен интерес, предвид чл. 131 ЗУТ, да обжалва процесната заповед, която претенция правилно е била уважена от решаващия съд, приел че Кастелиев е активно легитимиран в тази връзка. Собственоста върху имота е придобита на 06.02.2008 г., заповедта е издадена на 16.06.2008 г., имота е собственост на трето лице от 16.10.2012 г., решението си пръвоинстанционният съд е постановил на 29.05.2013 г. Безспорно е, че понятието "правен интерес от съдебно обжалване" е процесуално правно. Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимоста на всяка форма на съдебна защита, за която съдът е длъжен служебно да следи. Безспорно е и, че правният интерес трябва да е личен - никой не може от свое име да търси съдебна защита на чужди права и пряк и непосредствен - пряко засягане е налице, когато със самия акт могат да бъдат засегнати или са засегнати права и законни интереси, регламентирани от материалното право, т. е. се изменят, отменят или ограничават права, или административният акт създава права на трето лице, с което уврежда оспорващия. Правният интерес е матералноправен и процесуалноправен. материалноправният такъв е основание за възникването на процесуалноправния. С други думи - процесуалноправният интерес е средството, инструментът за защита на засегнатите права и интереси, представляващи същността на материалноправния интерес и съотношението е като средство към цел. Тази е и причината за изискването той да е налице към момента на оспорването - подаване на жалбата. Процесуалноправният интерес е винаги налице за тези, които притежават материалноправен и не случайно законодателят е предвидил да бъде положителна процесуална предпоставка, от категорията на абсолютните. Такъв интерес трябва да е налице не само при подаване на жалбата, но и при решаването на делото, като ако междувременно е отпаднал, в тези случаи делото следва да се прекрати. Липсва правен интерес, ако с разпоредителната част (диспозитивът) на акта с нищо не уврежда жалбоподателя, тъй като наличието му се преценява по отношение на разпоредителнаа му част, т. е. частта, с която се определят правата или задълженията. Жалбоподателят е бил активно легитимиран да обжалва процесната заповед, тъй като към момента на издаването й (арг. чл. 142, ал. 1 АПК) е бил собственик на имот, намиращ се в обсега на разработката на атакувания ПУП. По време на висящността на делото пред първата инстанция - собственоста е прехвърлена изцяло на трето лице. Съгл. чл. 142, ал. 2 АПК установяването на нови факти от значение на делото след издаването на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. В тази хипотеза под нови факти от значение за делото следва да се разбират факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Отпаднало е основанието, което е правело Кастелиев активно легитимиран да оспорва процесния административен акт с оглед изложеното по-горе, че правият интерес е личен, пряк и непоследствен. В тази връзка са изложени доводи в касационната жалба и в тази връзка - неоснователни са възраженията от отговора и по-конкретно за субсидиарно прилагане на ГПК. Производствата са различни по своя характер, освен това в административният процес не съществува празнота, която да бъде запълнена по реда на чл. 144 АПК. Предвид изложеното, с оглед на отпадналата активна процесуална легитимация, се налага правният извод, че делото е следвало да се прекрати от първата инстанция, тъй като съдът служебно следи за наличието на правен интерес. След като не е направил това и е разгледал жалбата по същество, първоинстанционният съд е постановил едно недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено. Настоящият съд намира, че не следва да обсъжда останалите доводи, както от касационната жалба, така и касателно законосъобразността на оспорения административен акт, с оглед констатираната недопустимост. Налице отменителните основания на чл. 209, т. 2 АПК, решението като недопустимо следва да бъде обезсилено, а производството по жалбата - прекратено. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав