Решение № 13270 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1590/2012 г.

Решение № 13270 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1590/2012 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Мария Александрова Соларска от гр. София срещу решение № 5634 от 09.12.2011 г., постановено по адм. д. № 4954/2011 г. по описа на АС-София град, с което е отхвърлена жалбата на Соларска срещу заповед № РД-15-135/25.05.2009 г. на областния управител на област София. Касаторката твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила- касационни основания по чл. 208 от АПК. Редовно призована за съдебно заседание, Мария Соларска се явява лично, поддържа касационната жалба, а по същество моли съдебното решение да бъде отменено като незаконосъобразно на основанията, посочени в жалбата. Редовно призован за съдебно заседание, ответникът областният управител на област София, се представлява от юриск. Стаменова, която оспорва жалбата, а по същество твърди правилност и законосъобразност на атакуваното съдебно решение. Ответникът, Министерство на здравеопазването, редовно призован, се представлява от юриск. Величкова, която оспорва жалбата и твърди неоснователност на същата по съображенията, развити от процесуалния представител на областния управител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, спрямо която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Мария Соларска срещу заповед № РД-15-135/25.05.2009 г. на областния управител на област София, с която същият на основание чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ е разпоредил изземване от държането на Соларска на ведомствено жилище -частна държавна собственост, а именно: апартамент № 33 в гр. София, кв. 93 по плана на гр. София, ж. к. "Стрелбище", ул. "Златишки проход" № 46, бл. 30, вх. "Б", ет. 3 поради това, че същата го държи без правно основание. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - София град, след подробно обсъждане доводите на жалбоподателката и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната цялост, е приел, че обжалваната заповед е постановена от компетентен административен орган, съдържа всички реквизити по чл. 59 от АПК и при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е стигнал до извода, че заповедта е издадена и в съответствие с материалноправните изисквания на чл. 80 от ЗДС - процесният имот безспорно съставлява частна общинска собственост, предоставен за управление на Министерство на здравеопазването; същият се държи и обитава от жалбоподателката и това държане се явява без правно основание - наемните правоотношения на жалбоподателката са прекратени на две, паралелно съществуващи основания - изтичане срока на действие на договора за наем /договореният срок е изтекъл на 01.07.2005 г. - основание по чл. 11, т. 5 от договора/, както и поради обстоятелството, че Соларска не е в трудови правоотношения с Министерство на здравеопазването, считано от 30.07.1999 г. - основание по чл. 11, т. 4 от наемния договор. Държателката е поканена да освободи доброволно имота с нотариална покана, която, дори да се приеме, че договорът й с министерство на здравеопазването поради непротивопоставянето на наемодателя след 01.07.2005г се е трансформирал в безсрочен, следва да се третира като едностранно едномесечно предизвестие за прекратяването му. Срокът на това предизвестие също е изтекъл преди датата на постановяване на обжалваната заповед. Настоящият състав на ВАС, трето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АССГ. Правилно съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и същата е постановена при спазване на приложимите за това административнопроизводствени правила. Несъстоятелни са развитите в касационната жалба оплаквания за нарушаване процедурата по издаването на административния акт, изразяващо се в неуведомяване за отпочване на административното производство, както и в невръчване на нотариалната покана при условията на приложимия според касаторката ред по чл. 592 от ГПК. Правилни в тази посока са изводите на АССГ за това, че в случая е налице валидно уведомяване за началото на административното производство по издаване на заповедта, тъй като Мария Соларска е уведомена за инициираното изземване с писмо изх. № 0404/19 от 13.02.2009 г., поставено при условията на чл. 61 от АПК на таблото за обявления в областната администрация, тъй като същото писмо е останало неполучено от нея с обратна разписка. Настоящият съдебен състав приема, че връчването на нотариалната покана по чл. 44,1, изр. четвърто от ГПК е валидно, тъй като разпоредбата на чл. 592 от ГПК не предвижда специален ред за връчване, различен от този по чл. 44 от ГПК. Неоснователни са и развитите в касационната жалба оплаквания за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в липса на фактически и правни основания за издаването на заповедта. Видно от съдържанието на същата заповед, в нея са изложени подробно фактическите обстоятелства за постановяването й. Не е налице твърдяната от касаторката грешка в посочване на правната норма, на която се издава заповедта - от една страна, а от друга - дори да беше налице подобно разминаване, то не би било съществено, тъй като приоритет има фактическото основание за издаване на административния акт, което е точно описано в заповедта. Правилно АССГ е приел, че обжалваната заповед съответства на изискванията на материалния закон. Обосновано съдът е определил необходимостта от кумулативното наличие на три предпоставки, за да се приеме, че една заповед за изземване на недвижим имот, издадена на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДС е законосъобразна, а именно: 1/ имотът, предмет на заповедта да съставлява държавна собственост; 2/ същият имот да се владее или държи от адресата на заповедта и 3/ това владение или държане на имота да е без правно основание. Правилно АССГ, въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че в конкретния случай са налице и трите, кумулативно предвидени по закон предпоставки за издаване на акта. По делото не се спори, че процесният ведомствен апартамент е частна държавна собственост и се обитава и държи от жалбоподателката Соларска. Единствено спорно е дали този апартамент се държи от касаторката на правно основание или без наличието на такова. Правилно съдът е приел, че към датата на постановяване на обжалваната заповед Соларска държи имотът, предмет на заповедта, без правно основание. Липсата на правно основание се обосновава от обстоятелството, че договорът за наем между Соларска и наемодателят Министерство на здравеопазването е валидно прекратен на две, едновременно налични основания - изтичане срока на договора и прекратяване на трудовите правоотношения с ведомството, от което е получен под наем процесния имот / основания по чл. 11, т. 4 и т. 5 от договора за наем/. 1.Обосновано съдът е приел, че срокът на договора за наем със Соларска е изтекъл още на 01.07.2009 г., видно от последното допълнително споразумение към него. Настоящият състав на ВАС, III отделение не споделя развитите от Соларска в касационната й жалба доводи за това, че, тъй като след 01.07.2009 г. до датата на издаване на заповедта същата плащала ежемесечно определения й месечен наем, договорът за наем се е превърнал в безсрочен и съставлява правно основание за държането на имота. Законова пречка за такова разбиране е разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от Закона за държавната собственост /ЗДС/, съгласно която срокът за отдаване под наем на имотите -частна държавна собственост, не може да бъде по-дълъг от 10 години. Считано от датата на сключване на договора за наем-04.11.1997 г., този максимален 10-годишен срок е изтекъл на 04.11.2007 г. Евентуално, дори да се приеме, че, с оглед разпоредбата на чл. 22 от ЗДС, след изтичане на уговорения с последния анекс срок договорът се е трансформирал в безсрочен, то АССГ правилно е заключил, че и в този случай към датата на постановяване на обжалваната заповед Соларска държи имота без правно основание -с нотариалната покана, връчена й на 07.01.2009 г. е отправено едномесечно писмено предизвестие, по силата на което договорът за наем с касаторката е прекратен най-късно на 07.02.2009 г. 2.Правилен е изводът на АССГ, че към датата на заповедта Соларска не е в трудови правоотношения с наемодателя Министерство на здравеопазването и затова договорът й за наем със същото ведомство е прекратен и на основание чл. 11, ал. 4 от същия. Неоснователни са твърденията на касаторката, че към датата на издаване на заповедта трудовите й правоотношения с Министерство на здравеопазването са подновени, поради което основанието за прекратяване на наемните отношения по чл. 11, ал. 4 от договора е отпаднало. На първо място - възникването на нови трудови или служебни правоотношения, считано от 29.07.2011 г., дори да се приеме, че са с Министерство на здравеопазването /каквото не е становището на настоящия съдебен състав/, не санира със задна дата прекратяването на трудовите правоотношения със същото ведомство, състояло се на 02.08.1999 г. На следващо място - възникналите едва през 2011 г. служебни правоотношения на Соларска със Столична регионална здравна инспекция не съставляват трудови/служебни правоотношения с Министерство на здравеопазването. В тази връзка настоящата инстанция споделя изцяло правните доводи, развити от процесуалния представител на Министерство на здравеопазването в писменото му възражение срещу касационната жалба. Видно от разпоредбите на чл. 7, чл. 8 и чл. 9 от Закона за здравето, регионалните здравни инспекции са юридически лица на бюджетна издръжка- второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към министъра на здравеопазването, което по силата на закона ги прави различно ведомство от Министерство на здравеопазването. За да бъде решен проблемът на касаторката, следва да бъде инициирана процедура по чл. 11, ал. 1 във вр. с чл. 12 от Правилника за приложение на Закона за държавната собственост, която е бъдеща по време и не касае предмета на настоящото съдебно производство. С оглед гореизложеното настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, трето отделение