Решение № 235 от 25.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1002/2009 г.

Решение № 235 от 25.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1002/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК. Образувано е по молба на В. Г. И. и И. Н. И. за отмяна на влязло в сила определение № 24 от 12.01.09 г., постановено по ч. гр. дело № 2162/08 г. на Софийския апелативен съд, 4 състав. С него е отменено определението от 29.01.08 г. по гр. дело № 4516/07 г. на Софийски градски съд и вместо него е постановено друго, с което е оставена без уважение молбата на В. Г. И. и И. Н. И. за допускане на обезпечение на предявените против Е. Е. Н. чрез нейната майка и законна представителка О. В. Н. искове за сумата 24 000 лв. обезщетение за ползване на недвижим имот без правно основание и за обезщетение за забава за периода от 1.03.07 г. до 15.11.07 г. чрез налагане на възбрана на правото на строеж, съответстващо за построяване на конкретни обекти в новострояща се жилищна сграда в гр. С., ЖК "О", УПИ *Ч717, кв. 26 Б. Молителите се позовават на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК, като твърдят, че определението, чиято отмяна се иска, е постановено от незаконен състав. В изготвянето на акта не е участвал определения по протокол за компютърно разпределение съдия-докладчик, а друг съдия. Във връзка с посоченото основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК се правят доказателствени искания. Ответницата по молбата Е. Е. И. чрез майка си О, представлявана от процесуалния си представител адв. Ц счита, че молбата за отмяна е недопустима и моли да бъде оставена без разглеждане. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото приема, че молбата за отмяна е недопустима. Предмет на молбата за отмяна е определение на Софийския апелативен съд, постановено по предявено от молителите искане за допускане на обезпечение на предявени от тях искове по висящо гражданско производство. На отмяна подлежат само онези актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо, т. е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Не подлежат на отмяна определенията по обезпечителните производства, тъй като нямат сила на пресъдено нещо. В този смисъл е задължително указанието по ППВС № 2 от 29.09.77 г. по гр. дело № 1/77 г. за обобщаване практиката по някои въпроси на производството за отмяна на влезли в сила решения. По изложените съображения и на основание чл. 307, ал. 1 от ГПК, Върховният касационен съд, IV г. о.