Решение № 13790 от 18.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7277/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ганчев Кар ЕООД, чрез адв. Л. Георгиева срещу решение 568 от 25.04.2024 г., постановено по адм. дело 318 по описа на Административен съд гр.Шумен за 2023 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Ганчев Кар ЕООД, представлявано от управителя Г. Ганчев, срещу решение 32-500865/02.08.2023 г. към MRN 20ВG002005039063R3 от 23.09.2020 г, издадено от Директора на ТД Митница Варна, потвърдено с решение Р-522/32-548769 от 07.09.2023 г. на Директора на Дирекция Митници и дружеството е осъдено да заплати на ТД Митница Варна към Агенция Митници разноски по делото в размер на 100 лв. От касационната жалба се извличат доводи за неправилност на първоинстанционното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че съдът е описал правилно всички приложени по делото доказателства, но е приел фактическа обстановка, която не съответства на действителната. Излага съображения, че административният орган не е изпълнил вмененото му задължение по реда на чл. 84 ЗМ. Дружеството е поискало експертиза, която е установила, че счетоводството му е водено редовно, така както изисква чл. 84а, ал. 4 от ЗМ, неоспорената фактура, която е представена от дружеството е правилно осчетоводена и е единствената отнесена в дневниците за покупки на дружеството. Съдът неправилно е дал превес на представената от швейцарските власти фактура. Оспорва съдебната преценка за обоснованост на съмненията на митническия орган относно декларираната стойност на внесената стока, както и резултатите от процедурата по обмен на информация с Конфедерация Швейцария. Излага твърдения за допуснати съществени нарушения при определянето на митническата стойност на стоката. Иска решението да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Директорът на ТД Митница Варна при Агенция Митници , чрез юрк. Сърбинска, оспорва касационната жалба като неоснователна и иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и при условие на евентуалност прави възражение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Върховна прокуратура на Република България, чрез участвалия по делото прокурор дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка на събраните доказателства, наведените касационни оплаквания и извършена служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред административния съд е било Решение с рег. 32-500865/02.08.2023 г. към митническа декларация (МД) MRN 20ВG002005039063R3 от 23.09.2020 г, издадено от Директора на ТД Митница Варна, потвърдено с решение Р-522/32-548769 от 07.09.2023 г. на Директора на Дирекция Митници, с което е отказано да бъде приета митническа стойност на декларирана стока 2 по МД; определена е нова митническа стойност на стоката в размер на 22 209.32 лв.; отказано е предоставянето на преференциално третиране, произтичащо чл. 56, §2, б. г от Регламент (ЕС) 952/2013 във вр. със Споразумението между ЕИО и Конфедерация Швейцария и са определени суми за досъбиране за мито в размер на 2 220.93 лв. и за ДДС 4 152.86 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 114, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 59, ал. 2 ЗДДС. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установено, че на 23.09.2020 г. с MRN 20BG002005039063R3 дружеството е декларирало като стока 2 с режим допускане на свободно обращение и специален режим - употреба за специфични цели - декларация за специфична употреба лек автомобил, употребяван с повреди, марка Ауди модел Q2, тип 1,6 TDI, брой места 5, първа регистрация 20170619, цвят черен, раб. обем 1598 куб.см, мощност 85KW/DIN, шаси: WAUZZZGA1JA000839, държава на износ Швейцария, износител Е.С. Export Center SA Швейцария, с обща фактурна стойност 1 750 CHF, при курс за 1 швейцарски франк - 1.80911 лв. Към процесната митническата декларация са приложени: регистрационен талон на превозното средство, фактура от 14.09.2020 г. на стойност 1 750 CHF с продавач Е.С. Export Center SA Швейцария (л. 53 по делото), както и документ за платени държавни вземания. При последваща проверка на декларирането, на основание чл. 84а от ЗМ и чл. 32 от Допълнение I към Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход и Споразумението между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария, на митническата декларация за внесения автомобил, възникнали съмнения в митническите органи по отношение на декларираната митническа стойност по представената фактура. Извършената проверка от швейцарските митнически власти на износителя Е.С. Export Center SA е установила, че автомобилът марка Ауди е продаден от същия износител на Ганчев Кар ЕООД- Шумен на друга, по-висока стойност - 12 000 CHF. (л. 43 по делото). Към отговора на швейцарските митнически власти е приложено копие от фактура от 14.09.2020 г., с предмет покупко-продажба на автомобил Ауди, модел Q2, шаси: WAUZZZGA1JA000839, в която е посочена различна от декларираната от вносителя сума. С писмото си митническите органи на Конфедерация Швейцария посочват още, че приложените към писмото фактури на автомобилите, включително представената от жалбоподателя, не са издадени и подписани от посочения продавач-износител. Договорите са изготвени с неверни данни за продажна цена и следователно са фалшифицирани. След проверка на приложените към митническата декларация документи, както и тези събрани по линия на международното сътрудничество - представената фактура от продажбата за износ от 14.09.2020 г. е прието за установено, че фактурата към МД не е издадена от продавача Е.С. Export Center SA, поради което е прието, че стойността на стоките за митническите цели следва да се определи по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013. Прието е за установено, че износителят при издаване на фактурата за продажба на лекия автомобил Ауди модел Q2, шаси: WAUZZZGA1JA000839 не е подписвал декларация за произход от Протокол 3 (OJ L 45/15.02.2006) към Споразумение между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария, с оглед на което декларираната преференция, код 300 в МД 4/17, при декларирането не може да бъде приета, съответно да бъде предоставена тарифна преференция, съгласно разпоредбите на чл. 56, § 2, б. г от Регламент (ЕС) 952/2013. Направен е извод, че внесената стока следва да се счита за стока с непреференциален произход и за нея следва да бъдат начислени дължими мита и други държавни вземания. Спазен е редът за уведомяване на вносителя по чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013, че предстои издаване на решение, с което ще се определи нов размер на митническата стойност на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 на декларираната стока под 2 по процесната МД MRN в размер на 12 000 CHF, като са посочени суми за досъбиране - мито 2 220.93 лв., ДДС 4 152.86 лв., общо 6 373.89 лв. Със същото съобщение дружеството било уведомено и за мотивите, въз основа на които ще се основава административния акт. Органът е приел, че при осъщественото сътрудничество с швейцарската митническа администрация е установено по безспорен начин, че стойността на процесния автомобил е в размер на 12 000 CHF или 22 209.32 лв. по MRN 20BG002005039063R3/23.09.2020 г., съобразно предоставената фактур за покупко-продажба с данни за същия износител и вносител от митническите власти на Конфедерация Швейцария. Във връзка с извършените корекции е установена дължимата сума за доплащане общо за мито 2 220.93 лв. и ДДС в размер на 4 152.86 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания. По делото е прието заключение по Съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), което е прието от съда като компетентно дадено. От заключението се установява, че за периода 01.09.2020г.- 31.12.2020 г. дружеството има извършена и отразена в счетоводството покупка на процесния автомобил от Е.С. Export Center SA, Швейцария, като извършеното плащане от дружеството към износителя е отразено в счетоводството като платена сума в брой на 14.09.2020 г. Фактурата относима към МД е осчетоводена в счетоводството на жалбоподателя като задължение към доставчика и в последствие като погасяване на задължението, чрез заплащане на същото в брой от каса в лева. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу административния акт, решаващият съд е обосновал заключение за издаването му от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, въз основа на последващ контрол по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ и при спазване на материалния закон. Съдът е изложил подробни мотиви, касаещи приложимите правни разпоредби при определянето на митническата стойност на стоките съгласно Регламент (ЕС) 952/2013 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. и е приел, че в случая митническите органи са приложили правилно реда по чл. 70 и чл. 71, § 1, б. д от Регламент (ЕС) 952/2013. Първоинстанционният съд е обсъдил представените по делото фактура, приложена към процесната МД и заключението на вещото лице по ССЕ, от което се установява, че посочената във фактурата, покупко-продажна цена на автомобила е била заплатена в брой, като по делото липсват представени разписки за плащането, а в счетоводство, по данни на вещото лице, е наличен само касов ордер. Според съда представената от дружеството фактура и заключението по ССЕ не водят до категоричен извод, че е налице съответствие между платената цена за стоката - предмет на вноса и декларираната стойност по процесната МД, поради което съдът е приел, че приложената фактура за покупка на процесния автомобил към отговора на швейцарските власти правилно е послужила за определяне на договорената митническата стойност, съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Към нея, на основание чл.71, пар.1, б. д от Регламент (ЕС) 952/2013 г., са прибавени транспортните разходи до мястото на въвеждане на митническата територия на Съюза, в размер на 500 лв. В тази насока съдът се е позовал на актуалната съдебна практика на ВАС: Решение 2597 от 06.03.2024 г. по адм. дело 7315/2023 г. и Решение 1884 от 19.02.2024 г. по адм. дело 6809/2023 г. Направен е извод, че в хода на административното производство са събрани достатъчно доказателства за действителната продажна стойност, вкл. данни и документи към отговора на швейцарските митнически власти, които не могат да бъдат дискредитирани след анализ и съвкупна преценка на обстоятелствата по делото. При постановяване на съдебното решение са изложени конкретни мотиви във връзка с невъзможността да бъдат установени предпоставките за претендираното преференциално третиране (код 300 в Е.Д. 4/17), произтичащо от чл. 56, § 2, б. г от Регламент (ЕС) 952/2013 във вр. със Споразумението между ЕИО и Конфедерация Швейцария. По изложените съображения съдът е приел, че Директорът на ТД Митница Варна е постановил законосъобразен административен акт. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът правилно е установил фактите по делото, въз основа на събраните по делото доказателства, като е обсъдил всички наведени оплаквания и аргументи от дружеството и е приложил правилно материалния закон. Наведените възражения в касационната жалба са изцяло неоснователни. Предметът на спора пред Административен съд гр. Шумен е бил дали митническите органи са обосновали наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447, съответно спазена ли е процедурата по чл. 141 от същия регламент, във вр. с чл. 70 и чл. 71 от Регламент (ЕС) 952/2013 за определяне на митническата стойност по процесния внос, съобразно договорната стойност на стоката, както и налице ли са основанията за отказ за предоставяне на преференциално третиране на стоката, произтичащо от разпоредбите на чл. 56, § 2, б. г от Регламент (ЕС) 952/2013 във вр. със Споразумението между ЕИО и Конфедерация Швейцария. В първоинстанционното решение са изложени ясни мотиви по релевантните факти за приложението на материалния закон. По делото не е било спорно, че митническата стойност на стока 2 по процесната MRN е определена на основание чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от регламента. В чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е предвидена възможност за митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната от вносителя стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внасяните стоки следва да се извърши по реда на чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 чрез последователно прилагане на методите, посочени в чл. 74, § 2, б.б. а до г , докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. На основание чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на митническия орган е да установи предпоставките по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и законосъобразното прилагане на методите по чл. 70 и сл. от Регламент (ЕС) 952/2013. Правилен е изводът на административния съд, че в конкретния случай митническите органи са обосновали съмненията, определяйки митническата стойност на стоката по реда на чл. 70 и 71 от Регламент ЕС 952/2013 г., съгласно установената продажна цена и предоставена фактура от E.C. Export Center SA към отговора на митническите органи на Конфедерация Швейцария. Информацията и съответните документи са събрани по реда на международното сътрудничество и въз основа на сключеното Споразумение за свободна търговия с ЕИО и Допълнителен протокол към него относно административна взаимопомощ в митническата област. Първоинстанционният съд правилно е приел, че са налице условията по чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение и чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. за промяна в декларираната договорна стойност на стоката. Неоснователно е оплакването на касатора, че не е установено да е било проверявано счетоводството на дружеството износител Е.С. Export Center SA , понеже от него са били допълнително изискани доказателства, а отговорът на швейцарските митнически органи е направен именно въз основа на данните, съдържащи се във фактурата, представена пред тях от износителя. Предвид посоченото в писмото на швейцарските власти, относно липсата на автентичност на представената от вносителя фактура, следва да се приеме за правилно, аргументираното становище на митническия орган, че представената от вносителя фактура не съдържа и декларация за произход за предоставяне на тарифни преференции, което потвърждава основателността на съмненията, възникнали в българските митнически органи касателно митническата стойност на декларирания автомобил. Въз основа на така събраните доказателства, законосъобразно митническият орган е приел, че съмненията му относно декларираната митническа стойност не са отпаднали и че подлежащата на плащане цена на автомобила е тази, посочена във фактурите от износителя и представена пред швейцарските власти. В същия смисъл е съдебната практика на ВАС, касаеща аналогични съдебни спорове - решение 2597 от 06.03.2024 г. по адм. дело 7315/2023 г., решение 1884 от 19.02.2024 г. по адм. дело 6809/2023 г. и решение 11395 от 23.10.2024 г. по адм. дело 4300/2024 г. Неоснователно е и оплакването, че административният орган е допуснал процесуално нарушение, поради липса на мотиви и доказателства, удостоверяващи последователността на прилагане на вторичните способи по чл.74 § 2 букви от а до г и резервния вторичен способ по чл. 74, § 3 за определяне на митническата стойност на посочения автомобил по процесните МД, тъй като в случая не са били налице нормативните предпоставки за тяхното прилагане, респективно митническия орган не е имал задължението да обоснове спазването на последователността на тяхното прилагане. Това е така, защото в случая договорната стойност е удостоверена по безсъмнен начин от страна на швейцарските митнически власти в резултат на осъществената от тях проверка. Обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъди своевременно претендираното юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лв. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,