Решение № 13160 от 17.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1562/2011 г.

Решение № 13160 от 17.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1562/2011 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Захид Икбал Захид, гражданин на Пакистан, против Решение № 408/20.12.2010 г., постановено по адм. дело № 542/2010 г. по описа на Административен съд гр. Смолян, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № ОЧ-291/21.07.2010 г. на зам. директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" (РДГП) гр. Смолян, с която на основание чл. 42з във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 9, чл. 11, т. 9 и чл. 44, ал. 1 от Закона за чужденците в република България (ЗЧРБ), му е наложена принудителна административна мярка "забрана за влизане в Република България за срок от 5 години", като неоснователна. Твърди се, че обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорената заповед бъде отменена. Ответникът по касационната жалба - зам. директорът на Регионална дирекция "Гранична полиция", редовно призован, не се явява и представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд гр. Смолян е отхвърлил като неоснователна жалбата на Захид Икбал Захид, гражданин на Пакистан, против Заповед № ОЧ-291/21.07.2010 г. на зам. директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" (РДГП) гр. Смолян, с която на основание чл. 42з във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 9, чл. 11, т. 9 и чл. 44, ал. 1 от Закона за чужденците в република България (ЗЧРБ), му е наложена принудителна административна мярка "забрана за влизане в Република България за срок от 5 години". За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че по отношение на жалбоподателя са налице установените в административното производство обстоятелства, посочени като фактическо и правно основание за издаване на заповедта. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Съгласно чл. 42з, ал. 2 от ЗЧРБ, забрана за влизане в Република България се налага, когато са налице основанията по чл. 11 - когато има данни, че целта на влизането на чужденеца е да се използва страната като транзитен пункт за миграция към трета държава и няма достатъчно средства за осигуряване на издръжката си според продължителността и условията на престоя в Република България, както и за завръщане в държавата по постоянното си пребиваване или за преминаване през Република България. В случая условията, при които може да бъде наложена такава мярка по чл. 11, т. 5 и т. 9 от ЗЧРБ са налице, а именно: налице са данни, че целта на влизане в страната на касатора е да се използва страната като транзитен пункт за миграция към трета държава, както и че същият не разполага с достатъчно средства за осигуряване на издръжката си според продължителността и условията на престоя в Република България, както и за завръщане в държавата по постоянното си пребиваване или за преминаване през Република България. При тези данни, първоинстанционният съд правилно е приел, че действията на административния орган по издаване на обжалваната заповед са законосъобразни и извършени в съответствия с чл. 42з, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, вр. чл. 11, т. 9 от ЗЧРБ. В касационната жалба се възпроизвеждат първоинстанционните доводи за нищожност и незаконосъобразност на административния акт - неидентифициран адресат на акта, липса на мотиви и несъобразяване с молба за предоставяне на убежище по ЗУБ. Изложените оплаквания са обсъдени подробно в мотивите на Административен съд - Смолян. Правилни са мотивите на съда относно недоказаността на основанията по чл. 10, т. 12 и чл. 11, т. 5 от ЗЧРБ, но въпреки формираната воля не е постановен нарочен диспозитив. Налице е очевидна фактическа грешка, която съдът по своя инициатива следва да поправи. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд гр. Смолян съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение