Решение № 587 от 22.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5343/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на М. И. Н. от гр. Куклен, чрез адвокат М. Стоянова против решение 1592/19.02.2024 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело 2581/2023 г., с което е отхвърлена жалбата й против Акт за установяване на публично държавно вземане 16/06/3/0/01608/04/01 с изх. 07-165-6500/784 от 09.08.2023 г., издаден от директора на Областна дирекция на ДФ Земеделие - Пловдив. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът сочи съществени нарушения на процесуалните правила от съда, които са засегнали участието на процесуалния му представител в с.з. на 23.11.2023 г. и правото му на защита в първоинстанционното производство, както и принципа на равенство на страните в процеса. Счита, че съдът не е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспорения акт по чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК и не се е произнесъл по възраженията му за нарушение на чл.26, ал.1 АПК при образуване на административното производство. Излага и доводи за неправилно приложение на материалния закон, като твърди, че неправилно и в противоречие с доказателствата по делото съдът е приел, че са налице и двата елемента от фактическия състав на изкуствено създадени условия субективния и обективния. От представените документи е установено, че Н. не е превеждала средства на нито едно от посочените в акта лица. Въпреки дадената му възможност административният орган не е доказал и обстоятелството, че бенефициерите са продавали готовата си селскостопанска продукция на едни и същи лица. По отношение на представените в съдебното производство договори за наем, за които съдът е приел, че са без достоверна дата, касаторът твърди, че в административното производство не му е дадена възможност да ги представи. В тази връзка посочва, че не е надлежно уведомен за издаване на акт за възстановяване на финансовата помощ, поради неизпълнение на задължението за поддържане на икономическия размер на стопанството, измерен в СПО, за периода от заявката за второ плащане до изтичане на пет години от сключването на договора. В подкрепа на касационните доводи представя писмени доказателства по реда на чл.219, ал.1 АПК договорите за наем са регистрирани като правно основание за заявените имоти при подаване на заявлението за кампания 2021. Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждането на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директор на Областна дирекция /ОД/ на ДФ Земеделие Пловдив, чрез юрк. Г. Кочев моли да се остави в сила първоинстанционното съдебно решение, по съображения, изложени в представена по делото писмена защита. Заключението на прокурора от Върховна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество съдът съобрази следното: Предмет на оспорване пред административния съд е бил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 16/06/3/0/01608/04/01 с изх. 07-165-6500/784 от 09.08.2023 г., издаден от директора на Областна дирекция (ОД) на ДФ Земеделие - Пловдив, с който на М. И. Н. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 29 337.00 лева, представляващо първо и второ плащане по договор 16/06/3/0/01608/27.07.2017 г., ведно с лихвата, считано от датата, следваща датата на изтичане на срока за доброволно възстановяване, на основание чл. 17, ал. 2 във връзка с чл. 9, ал. 1, т. 6 и т. 15 и чл. 24, ал. 2, т. 4 от договора и във връзка чл. 44, т. 1 и 6 от Наредба 10/10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 Стартова помощ за развитието на малки стопанства от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. /Наредба 10/10.06.2016"/. Като фактически основания за издаване на акта са посочени следните обстоятелства: 1/ Наличие на данни за изкуствено създадени условия" по смисъла на т. 12 от ДР на Наредба 10/10.06.2016 г., обосновани с връзки от лично, икономическо и финансово естество, географска свързаност и идентичност между проектите на М. И. Н. и други бенефициери, които имат сключени договори с ДФ Земеделие" - И. К. Д., Л. Ц. Л., Д. Х. С., Д. Г. Д., М. Х. Д. и М. Н. Д. с цел получаване на финансова помощ в размери, надвишаващи регламентираните в Наредба 10/10.06.2016 г., което е в противоречие с целите на мярката нарушение на чл. 17, ал. 4 от договор 16/06/3/0/01608/27.07.2017 г. и чл. 44, т.1 от Наредба 10/10.06.2016 г. От административния орган са констатирани съвпадения по проектите на бенефициерите: еднакви - предмет на бизнес плановете, разделени имоти с общ наемодател, мястото на реализиране на същите, отглеждане на една и съща култура, общи изкупвачи, прехвърляне на средства по сметка на И. К. Д. от сметките на другите описани бенефициери, както и прехвърляне на средства от сметка на едни бенефициери по сметки на други бенефициери, прехвърляне на активи между бенефициери, предмет на инвестиция по договор с ДФ Земеделие" от една страна и връзките им с И. К. Д. от друга страна. 2/ Нарушение на задължението за поддържане икономическия размер на стопанството, измерен в Стандартен производствен обем (СПО) по чл. 17, ал.2 във връзка с чл.14, ал.1, т. 8 от договора и нарушение на задължението за изпълнение на одобрения бизнес план, включително ползвателят да реализира задължителното нарастване икономическия размер на стопанството по чл. 17, ал. 2 във връзка с чл.15, ал.1 от договора, обосноваващи прилагането на чл. 44, т. 6 от Наредба 10/10.06.2016 г., тъй като срокът на действие на договорите за наем на имоти 010472, 019008 и 019009, находящи се в землището на гр. Куклен, обл. Пловдив е до 01.10.2021 г., а мониторинговият период по договора на М. Н. е до 27.07.2022 г. С обжалваното съдебно решение, съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган по чл. 20а, ал. 4 и ал. 6 ЗПЗП, съгласно заповед 03-РД/1759 от 21.06.2021 г. и заповед 03-РД/1759#2 от 25.11.2022 г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие и при спазване на административнопроизводствените правила. Приел е, че са спазени изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за форма и съдържание. Административният орган е спазил разпоредбата на чл. 26, ал. 1 АПК и е уведомил жалбоподателя за образуване на административното производство по издаване на АУПДВ. Жалбоподателят е упражнил правото си на защита, като е депозирал писмени възражения, които са обсъдени при издаването на акта. По отношение на констатираното в хода на административното производство наличие на изкуствено създадени условия за получаване на предимство и с оглед даденото в решение на Съда на ЕС по дело С-434/12 и решение по дело С-515/03 тълкуване на посоченото понятие, съдът е приел, че за да се докаже злоупотреба от страна на бенефициера е необходимо наличието на обективен и субективен елемент, като националната юрисдикция може да вземе предвид връзките от правно, икономическо и/или лично естество между лицата, участващи в съответната операция по инвестиране. Позовал се е на практиката на Съда на ЕС, според която наличието на субективен елемент може да бъде потвърдено и ако се докаже тайно съглашение, което може да приеме формата на умишлена координация между различни инвеститори, кандидатстващи за помощ по схема за подпомагане от ЕЗФРСР, особено когато инвестиционните проекти са еднакви и между тях съществува географска, икономическа, правна и/или персонална връзка. От доказателствата по делото съдът е установил, че по силата на договор за аренда на земеделска земя 7218/19.03.2019 г., арендодател на ПИ 40467.12.201 в землището на гр. Куклен е С. К.. За същия имот по делото е приет нотариален акт от 01.08.2012 г. (погрешно посочен в решението от 01.08.2021 г.), според който И. Д. и С. К. са придобили ПИ 021004 в землището на гр. Куклен с площ от 7.787 дка. Този поземлен имот е разделен на два имота с 012201 и 012202, всеки с площ от 4.397 дка, които са отдадени под наем на бенефициерите (бенефициентите) М. Д. и жалбоподателката М. Н., която съгласно бизнеса плана си има поет ангажимент за увеличаване на обработваемата земя с наемане на трайни насаждане череши. От административния орган е посочено, че имотите включени в стопанството на Н., са очертавани от М. Н. Д. и С. С. К., които са били бенефициенти по различни мерки. Освен това, според съда имотът предмет на договора за аренда от 19.03.2021 г. с арендатор С. К. е придобит на дата 01.08.2021 г. Според съда от обстоятелствата констатирани при проверката на място, извършена на 18.04.2019 г. са установени и лични отношения между жалбоподателката и земеделските производители М. Д., И. Д. и С. К.. Посетените имоти са явно известни на И. Д., който е собственик на имотите и е осигурил транспорта на Н.. От тези обективни факти и с оглед на установените в хода на административното производство съвпадения по проектите на бенефициерите (бенефициентите) М. Х. Д., Л. Ц. Л., Д. Х. С., Д. Г. Д., М. Н. Д., И. Д., а именно: еднакъв предмет на бизнес плановете, разделени имоти с общ наемодател, мястото на реализиране на същите, отглеждане на една и съща култура, общи изкупвачи, прехвърляне на средства по сметка на И. К. Д. от сметките на другите описани бенефициери, както и прехвърляне на средства по сметките между бенефициерите, прехвърляне на активи между бенефициери, предмет на инвестиция по договор с ДФ Земеделие" (Н. е закупила трактор от Л. Л. с цел да подобри механизацията на стопанството си, но същият има сключен договор от 2019 г. по процедура чрез подбор BG06RDNP001-6.001), съдът е приел за доказано наличието на географска, икономическа, правна и персонална обвързаност между бенефициерите. С тези съображения е обоснован краен извод за наличието както на обективния, така и на субективния елемент на изкуствено създадени условия и на основание за възстановяване на получената безвъзмездна финансова помощ. Възраженията на М. И. Н. за изтекла давност по отношение на първото плащане са отхвърлени от първоинстанционния съд като неоснователни, по съображения, че чл. 54, § 1 от Регламент 1306/2013 г. не въвежда 18- месечен срок от одобрението на неправомерното плащане, след изтичането на който се преклудира правото на държавата да изиска възстановяването му. Съдът е приел за безспорно установено по делото и посоченото в акта неизпълнение на поетите от бенефициера договорни задължения за задължително нарастване и поддържане икономическия обем на стопанството в срок до изтичането на пет години от сключване на договора, тъй като мониторинговият период по договора е до 22.07.2022 г., а сключените от Н. договори за наем на поземлени имот в землището на гр. Куклен са със срок до 01.10.2021 г. Представените в хода на съдебното производство договори за отдаване под наем на земеделска земя съдът не е ценил като годни писмени доказателства, като е приел, че са частни документи, без достоверна дата по смисъла на чл. 181 ГПК, които не са представени в хода на административното производство. С тези съображения съдът е обосновал краен извод за наличие на посочените в акта материалноправни предпоставки за възстановяване на получената от ползвателя безвъзмездна финансова помощ по договор 16/06/3/0/01608/27.07.2017 г. в размер на 29 337.00 лева и законосъобразност на оспорения АУПДВ като издаден в съответствие със закона и неговата цел. Решението е неправилно постановено. Съдът не е извършил дължимата проверка за законосъобразност на административния акт съгласно чл.168, ал.1 във връзка с чл. 146 АПК. Основателно е възражението на касационния жалбоподател, че съдът не е обсъдил доводите му за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл.26, ал.1 АПК при издаването на оспорения АУПДВ. С писмо изх. 07-165-6500/317/05.12.2022 г. М. Н. е уведомена за образуване на административното производство за издаване на АУПДВ поради констатирани обстоятелства за създаване на изкуствени условия с оглед получаване на предимство за предоставяне на финансовата помощ в противоречие с европейското и националното законодателство в областта на селското стопанство по смисъла на чл. 44, т. 1 във връзка с параграф единствен, т. 12 от ДР на Наредба 10/10.06.2016 г. В уведомлението по чл. 26, ал.1 АПК не е посочено второто фактическо основание послужило за възстановяване на безвъзмездната финансова помощ по чл. 44, т. 6 от Наредба 10/10.06.2016 г. - неизпълнение на договорните задължения за нарастване и поддържане икономическия размер на стопанството, измерен в СПО. Нарушението на чл.26, ал.1 АПК е съществено, тъй като на ползвателя не е дадена възможност на направи възражения и да представи доказателства за изпълнение на тези задължения, в това число и договорите от 01.10.2021 г. за отдаване под наем на посочените в акта земеделски земи със срок на действие до 01.11.2022 г. и до 01.11.2023 г., които са представени в съдебното производство. Основателно в тази връзка е и оплакването на касационния жалбоподател, че първоинстанционният съд, в нарушение на съдопроизводствените правила, не е обсъдил възраженията му, че в административното производство договорите за наем не са изискани и не е имал възможност да представи доказателства за спазване на задълженията по договора за нарастване и поддържане икономическия размер на стопанството чрез наем на земеделски земи за срок до изтичане на пет години от сключване на договора. Нарушението на съдопроизводствените правила е съществено, тъй като засяга преценката на представените в съдебното производство писмени доказателства. В подкрепа на доводите за изпълнение на посочените задължения, са и представените с касационната жалба автоматични справки от ДФ Земеделие, според които по данните от ИСАК, посочените в акта земеделските имоти са очертани от М. Н. за кампании 2020, 2021, 2022 и 2023. Изводите на съда, че са установени изкуствено създадени условия по смисъла на това понятие в т.12 от ДР на Наредба 10/10.06.2016 г. относно стопанството на М. Н., са в противоречие с доказателствата по настоящото дело. Принципно вярно съдът е посочил приложимата норма от националния закон - чл. 44, т. 1 от Наредба 10/10.06.2016 г., както и тълкуването на член 4, § 8 от Регламент (ЕС) 65/2011 г., дадено в решението на Съда на ЕС от 12 септември 2013 година по дело С-434/12. Съгласно чл. 44, т. 1 от Наредба 10/10.06.2016 г., Разплащателната агенция има право да изиска от ползвателя връщане на всички получени по договора за предоставяне на финансова помощ суми заедно със законната лихва върху тях, дължима за период, посочен в договора, когато установи създаване на изкуствени условия с оглед получаване на предимство за предоставяне на финансовата помощ в противоречие с европейското и националното законодателство в областта на селското стопанство. В решението на Съда на ЕС е посочено, че за да се докаже наличие на злоупотреба от страна на потенциален бенефициер, от една страна, е необходима съвкупност от обективни обстоятелства, от които следва, че въпреки формалното спазване на предвидените в съответната правна уредба условия целта, преследвана с тази правна уредба, не е постигната, и от друга страна, е необходим субективен елемент, изразяващ се в намерението да се получи предимство от правната уредба на Съюза, като изкуствено се създават условията, необходими за неговото получаване (т. 29 и цитираното решение по дело Eichsfelder Schlachtbetrieb, С-515/03.). Доказването е съобразно правилата в националното право (т. 30). По силата на чл. 170, ал. 1 АПК доказателствената тежест за установяване съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт, е на административния орган. Според Съда на ЕС чл. 4, § 8 от Регламент 65/2011 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска да бъде отказано плащане по схемата за подпомагане от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) единствено поради това че инвестиционен проект, който кандидатства за подпомагане по тази схема, е функционално несамостоятелен или че съществува правна свързаност между кандидатите за такова подпомагане, при това без да се вземат предвид другите обективни елементи по конкретния случай. При постановяване на решението първоинстанционният съд е преповторил установеното от административния орган и е възприел правните му изводи за законосъобразни, без да изложи самостоятелни мотиви по конкретните обстоятелства, установени за проекта на М. Н., с които е обосновано наличието на изкуствено създадени условия. Съдът не е съобразил различията в констатираните обективни обстоятелства спрямо отделните бенефициери - И. К. Д., Л. Ц. Л., Д. Х. С., Д. Г. Д., М. Х. Д. и М. Н. Д., посочени в докладна записка изх. 05-2-163/26.04.2021 г. на директора на ОД на ДФ земеделие Пловдив и докладна записка изх. 05-2-163/125#1 от 03.02.2022 г. на директор на дирекция Противодействие на измамите. За разлика от констатациите за други бенефициери (напр. М. Д.), не е установено прехвърляне на средства от М. Н. по сметка на И. К. Д. и прехвърляне на парични средства по сметки с други бенефициери. Не е установено и прехвърляне на активи, предмет на инвестиция по договор с ДФ Земеделие" между Н. и другите бенефициери. Не са налице доказателства, че бенефициерите са продавали селскостопанската си продукция на едни и същи лица (изкупвачи). Не се твърдят и не са установени каквито и да било лични, правни, икономически или други връзки между М. Н. и бенефициерите Д. Х. С., Д. Г. Д. и М. Х. Д.. Връзки се твърдят единствено с И. Д., М. Д., Л. Л. и С. К.. Обективните обстоятелства, с които административният орган е обосновал наличието на изкуствено създадени условия конкретно по отношение земеделското стопанство на М. Н. са следните: Н. стартира дейността си с наем на поземлени имоти 40467.019.009 и 40467.019.008 в землището на гр. Куклен с договор за наем 762/14.01.2016 г., с арендодател на имотите И. К. Д.. Изпълнението на поетия от нея ангажимент за увеличаване на обработваемата земя чрез наемане на трайни насаждения череши е доказано с договор за аренда на земеделска земя 7218/19.03.2019 г., сключен със С. К. - арендодател за поземлен имот 40467.12.201 в землището на гр. Куклен. Този имот е придобит от арендодателя К. по силата на договор за доброволна делба от 26.02.2019 г. на поземлен имот 021004 в землището на гр. Куклен с площ 7,787 дка, съсобственост на И. Д. и С. С. К. съгласно нотариален акт за продажба на недвижим имот от 01.08.2012 г. Имот 021004 е разделен на имот 012201 и имот 012202, всеки с площ от 4,397 дка, които са отдадени под наем на бенефициерите М. Д. и М. Н. за постигане увеличение на обработваемата земя по проекти по Подмярка 6.3 Стартова помощ за развитие на малки стопанства. Имотите, включени в стопанството на М. Н., за различните кампании са очертавани от едни и същи лица, бенефициери по различни мерки - М. Н. Д. и С. С. К.. За изпълнение на задължението за закупуване на трактор с цел подобряване механизацията в стопанството е представен договор за покупко-продажба на земеделска техника от 11.12.2017 г., сключен между М. Н. и Л. Ц. Л., който има сключен административен договор през 2019 г. по процедура чрез подбор BG06RDNP001-6.001. При извършената проверка на място на 18.04.2019 г. на М. И. Н. са присъствали и М. Н. Д. и И. Д., като е установено, че И. Д. познава добре разположението на имотите на М. Д., М. Н., М. Д. и Л. Л., както и нахождението на инвестицията по проектите. Според административния орган установени са данни и/или документи указващи организирането на търговската и земеделската дейност на стопанството от лице, различно от бенефициера - И. Д.. Тези обстоятелства не обосновават обективния и субективния елемент на понятието изкуствено създадени условия. От договорите за наем на двата земеделски имота в землището на гр. Куклен, сключени с И. К. Д. е установено наличието на правна връзка между това лице и проекта на М. Н.. От констатациите в контролния лист при проверката на място на 18.04.2019 г. е установено, че двамата се познават. Така установените връзки не обосновават наличието на изкуствено създадени условия и по-конкретно твърдението на административния орган, че стопанството на жалбоподателката е управлявано от И. Д.. Съдът не е съобразил обстоятелството, че Н. е стартирала дейността си по проекта и със собствени земеделски имоти. Географската близост на поземлен имот 012201 в землището на гр. Куклен, с който жалбоподателката е доказала изпълнението на поетия от нея ангажимент за увеличаване на обработваемата земя чрез наемане на трайни насаждения череши с имот 012202, с който М. Д. е доказала изпълнението на своя проект, без констатации за други връзки между проектите, не обосновава изкуствено създадени условия с цел получаване на предимство за предоставяне на финансовата помощ в противоречие с европейското и националното законодателство в областта на селското стопанство. Съдът не е обсъдил констатациите в контролния лист за извършената проверка на място от 18.04.2019 г., спред които посочените имоти са разделени с колчета. Не са установени други обстоятелства, които да сочат, че проектите функционират общо в противоречие с целите на подпомагането по мярката. В административния акт не е посочено кои имоти, включени в стопанството на М. Н. са очертавани от М. Д. и С. К. и за кои кампании. За С. К. е установено единствено, че е арендодател на поземлен имот 012201 по договор от 19.03.2019 г. По делото не са представени и доказателства, че тракторът, придобит от М. Н. по договор за покупко продажба от 11.12.2017 г., сключен с Л. Л. в изпълнение на задължението й за подобряване механизацията в стопанството, е бил предмет на инвестиция по договор с ДФ Земеделие. Договорът за придобиване на трактора е сключен през 2017 г., а в АУПДВ е посочено, че Л. е бенефициер по процедура чрез подбор BG06RDNP001-6.001 въз основа на административен договор сключен две години по-късно - през 2019 г. При тези факти и предвид изричните констатации в контролния лист от 18.04.2019 г., който е официален документ по смисъла на чл.179 ГПК, за липса на изкуствено създадени условия, неправилно съдът е приел, че са изпълнени предпоставките по чл. 44, т. 1 от Наредба 10/10.06.2016 г. за възстановяване на полученото финансово подпомагане от М. Н.. Влезлите в сила съдебни решения на Върховния административен акт по адм. дело 6845/2024 г. по отношение на М. Н. Д. и по адм. дело 6157/2024 г. по отношение на М. Х. Д., са неотносими към процесния спор, поради посочените по-горе различия в констатираните обстоятелства за всeки от бенефициерите. Обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде отменено, като вместо него се постанови отмяна на оспорения административен акт. При този изход на спора, следва да се отмени решението и в частта на присъдените разноски. На касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски за държавни такси и адвокатско възнаграждение в общ размер на 1 244.70 лева за двете съдебни инстанции. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,