Решение № 1265 от 30.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8111/2013 г.

Решение № 1265 от 30.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8111/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на "КОКА-КОЛА ХЕЛЕНИК ПРОКЮРМЪНТ" ГМБХ, Австрия, Виена 1120, Ойро Плац 2, подадена чрез процесуалния представител на дружеството адв. Стоянов, срещу решение № 948/17.04.2013 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. № 3670/2012 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ № 47/04.07.2012 г. на началника на Митница Варна, мълчаливо потвърдено от директора на Агенция "Митници". В касационната жалба се сочат и трите отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи за неправилно приложение на чл. 206а, ал. 3 и ал. 2 от ЗМ. Според касатора, с решението незаконосъобразно е потвърдено оспореното постановление, тъй като към момента на издаването му публичните вземания, подлежащи на обезпечение, все още не са възникнали. За тях са съставени само АУАН. Не е установено, че ще бъде затруднено събирането. Санкционната норма на чл. 234, ал. 4 от ЗМ е изменена /ДВ, бр. 15 от 2013 г. в сила от 01.02.2013 г./ и с оглед на това изменение обезпечението като запор за 330 000 лв. се явява прекомерно. С касационната жалба се представят и две решения на Варненския административен съд. Претендира се отмяна на решението на Административен съд - Варна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени постановлението на началника на Митница Варна за налагане на обезпечителни мерки, евентуално при установяване на предпоставки по чл. 222, ал. 2 АПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - началникът на Митница Варна оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Кирилова, като излага съображения в писмено становище и заявява претенция за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Варна е било ПНОМ № 47/04.07.2012 г. на началника на Митница Варна, мълчаливо потвърдено от директора на Агенция "Митници". Със същото на основание чл. 206б, ал. 1 ЗМ за обезпечаване на публичните вземания по съставените два броя АУАН - № 204/17.05.2012 г. и 205/17.05.2012 г. в общ размер 559 571 лв. е наложена обезпечителна мярка запор върху вземане на жалбоподателя от Митница Варна в размер на 329 451.75 лв. Варненският административен съд е отхвърлил жалбата като неоснователна. Приел е, че оспореният акт е законосъобразен, тъй като плащането не е обезпечено по реда на глава двадесет и четвърта, каквото е изискването на чл. 206а, ал. 1 от ЗМ и е наложена от компетентен митнически орган обезпечителна мярка - запор върху вземане по чл. 206а, ал. 1, т. 1 ЗМ. За обезпечените вземания са издадени два броя АУАН съответно НП, които са обжалвани по съдебен ред. Доводите на жалбоподателя са свързани със законосъобразността на НП, която е била предмет на съдебна преценка, видно от решенията на Девненския районен съд и ще бъде преценявана от Варненския административен съд по реда на касационното производство. Решението е правилно, а касационната жалба - неоснователна. Макар като правно основание за издаването на оспореното постановление да е посочено само това на чл. 206б, ал. 1 от ЗМ, то изложената фактическа обстановка е видно, че постановлението е издадено, за да бъдат обезпечени установени задължения във връзка с издадени два АУАН. Съгласно чл. 229, ал. 7 от ЗМ митническите органи могат да налагат мерките по реда на глава двадесет и шеста, раздел Iа за обезпечаване на вземания по съставения акт за установяване на митническо нарушение. В случая са съставени АУАН за митнически нарушения по чл. 234, ал. 1, т. 1 ЗМ. Изискванията на чл. 206а, ал. 3 относно размера са спазени. Законодателните промени в чл. 234, ал. 4 от ЗМ не са относими към настоящия правен спор. Видно от представените решения на Административен съд Варна, с които са отменени решенията на Девненския районен съд, постановени във връзка с обжалването на НП, делата са върнати за ново разглеждане като са дадени указания да се съобразят сочените законодателни промени. При продължаващото и към момента съдебно обжалване на НП, правилно е прието от митническия орган, че без налагането на предварително обезпечение ще се затрудни събирането на вземанията. С оглед на изложеното, решението на АС - Варна като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация за касационното производство юрисконсултско възнаграждение не следва да бъде присъждано. Същият не е бил представляван в открито с. з. от юрисконсулт. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение