Решение № 14054 от 22.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5237/2010 г.

Решение № 14054 от 22.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5237/2010 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на д-р Десислава Банкова, като едноличен търговец с фирма ЕТ "ИППМП д-р Десислава Банкова от гр. Велико Търново против решение № 95/16.03.2010 г. по административно дело № 33/2010 г. на Административен съд - Велико Търново. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Велико Търново в съдебно заседание не се представлява, изразява становище в постъпила писмена защита, като моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е писмена покана изх. № 29-05-1792/29.12.2009 г. на директора на РЗОК - В. Търново, с която на основание т. 169 от Решение № РД-УСI04-17/20.01.2009 г. на УС на НЗОК и чл. 37 от Договор № 04-0400/18.03.2009 г. е задължена да възстанови сума, представляваща заплатени средства за специализирани медицински дейности, извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. За да отхвърли оспорването, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с целта на закона и при точно прилагане на материалноправните разпоредби. Административният съд законосъобразно е приел, че писмена покана изх. № 29-05-1792/29.12.2009 г. на директора на РЗОК - Велико Търново, с която ИППМП е уведомен за превишение на възложени РС за направления бл. МЗ-НЗОК-№ 4, за първото тримесечие на 2009 г. и е поканен да възстанови доброволно превишените средства, носи белезите на индивидуален административен акт по чл. 21 от АПК. Налице е засягане на права и законни интереси на оспорващия, произтичащо от създадени задължения за плащане, със способ за изпълнение - чрез прихващане, поради което по силата на конституционната разпоредба на чл. 120, ал. 1 актът подлежи на съдебен контрол. Обосновано и при точно приложение на материалния закон административният съд е приел, че при издаването на писмена покана изх. № 29-05-1792/29.12.2009 г. директорът на РЗОК - Велико Търново не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Видно от административната преписка е, че е спазен установеният ред за осъществяване контрола по изпълнението на индивидуален договор № 04-0400 от 18.03.2009 г. във връзка с изпълнение на регулативните стандарти за първото тримесечие на 2009 г. Налице е заповед за назначаване на проверка и констатации от провеждането на същата, материализирани във финансов протокол и протокол за неоснователно получени суми. Спазена е процедурата по чл. 34 и сл. АПК, чл. 72 и сл. от Закона за здравното осигуряване и чл. 233 - 235 от НРД - 2006, по която съобразно констатациите на контролните органи се събират неправомерно разходваните суми. Съгласно чл. 37, ал. 3 от договор № 04-0400 от 18.03.2009 г. и т. 4 от протоколи № 1 от 16.02.2009 г. за определяне на регулативни стандарти за I - то тримесечие на 2009 г. за ЕТ "ИППМП д-р Десислава Банкова гр. Велико Търново съществува задължение да възстанови на възложителя по договора (НЗОК) заплатените средства за медико-диагностични дейности и специализирани медицински дейности, назначени извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. Контролните органи надлежно са документирали процесното надвишение. Неоснователни са твърденията изразени в касационната жалба, че регулативните стандарти, са били сведени до знанието на жалбоподателката на по-късен момент след започването на периода на първото тримесечие за 2009 г. Административният съд безспорно е установил от преписката по делото, че относимото приложение към индивидуалния договор - протокол № 1 за определянето на стандартите за съответното тримесечие, е бил надлежно връчен на практиката на 18.03.2009 г. - видно от подписа под него. Правилни са изводите на съда по съществото на спора, че съобразно датата на връчване не може да се приеме, че практиката обективно не е била в състояние да се съобрази с параметрите на изискванията на регулативните стандарти, тъй като те са били връчени по време на тримесечието след отчитането на предходното такова от една страна, а от друга страна преди изтичането на края му, и обективно е било напълно във възможностите на индивидуалната практика да се съобрази в оставащия период с изискванията на посочения протокол, като в противен случай не би следвало да го подписва. Неоснователно е твърдението на касаторката, че писмена покана изх. № 29-05-1792/29.12.2009 г. директорът на РЗОК - Велико Търново е издадена в нарушение на чл. 57 от АПК, съгласно който административния акт се издава до 14-дни от датата на започване на производството. Макар в нормата да съществува посочен срок за произнасяне този срок е инструктивен и не преклудира правото и задължението на органа да се произнесе и след това с валиден акт, от който да произтекат съответните правни последици. Първоинстанционният съд е изложил правилни и обосновани мотиви относно правната допустимост на регулативните стандарти, като въпросът е разрешен с решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12 от 2006 г. на Конституционния съд на Република България. Същото е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани на основание чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд. Наред с това досежно предмета на спора правоотношенията между страните са регулирани и от клаузите на чл. 36 и чл. 37 от договор № 04-0400 от 18.03.2009 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ, а също и т. 441 и т. 442 от Решение № РД-УС-04-17 на НЗОК от 20.01.2009 г. за определяне на условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска и дентална помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2, 4, 6 и 7 ЗЗО. Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, излизането извън определените регулативни стандарти следва да е за сметка на лечебното заведение, което със своите действия е надвишило обема на медицинските дейности договорени с НЗОК, за които последната е поела задължение за финансиране. Останалите доводи изложени в жалбата не подлежат на самостоятелен касационен контрол, защото са ирелевантни за случая като бланкетно заявени. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд счита, че не са налице наведените с касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното съдебно решение следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,