Решение № 2695 от 17.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10133/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Е. С. от гр. София срещу решение 12940 от 26.07.2024г., постановено по адм. дело 5211/2024 г. от Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалба й против Решение 55 от 08.02.2024г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), пети специализиран постоянен заседателен състав, постановено по преписка 240/2022г. В касационната жалба се навеждат доводи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано като по същество преповтаря мотивите от решението на КЗД. Счита, че в решението си Комисията за защита от дискриминация, изобщо не се е произнесла по твърдението, че за периода месец септември 2019г. - месец юни 2023г., общината не е осигурила достъпна архитектурна среда, с което е извършила акт на дискриминация, съгласно чл.5 от ЗЗДискр. и едва след подаване на жалбата до КЗД е предприела нужните мерки, с което не е изпълнена целта на закона, а именно ефективна защита от дискриминация. Иска се отмяна на решението и постановяване на решение по същество на спора, с което бъде установено, че Столична община е извършила акт на дискриминация, неосигурявайки достъпна архитектурна среда за хора с увреждания в периода септември 2019г. - юни 2023г., както и да бъде санкционирана. Ответната страна Комисия за защита от дискриминация не изразява становище по касационната жалба. Ответната страна Столична община, чрез юрк. Колева в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и моли решението като правилно да остане в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Решение 55 от 08.02.2024г. по преписка 240 на КЗД, пети специализиран постоянен заседателен състав, с което по жалба на В. Е. С. срещу Столична община за осъществена дискриминация по признак "увреждане" по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., чрез изграждане и поддържане на архитектурна среда, недостъпна за хора с увреждания по смисъла на чл.5, предл. последно от закона: I УСТАНОВЯВА, че ответната страна - Столична община, представлявана от кмета в процесния период, е предприела необходимите мерки и действия за осигуряване изграждането на достъпна архитектурна среда за хора с увреждания, чрез изграждане на необходимите условия и скосения при пешеходните пътеки на бул. "Андрей Ляпчев", едната свързваща двете части на ул. "Зелена поляна", а другата - спирката на обществения градски транспорт; II НЕ НАЛАГА САНКЦИЯ на основание чл.84, ал.3 ЗЗДиск. във вр. с чл.28, ал.1, б"а" от ЗАНН на Столична община, представлявана от кмета и III На основание чл.47, т.6 от ЗЗДискр. ДАВА ПРЕПОРЪКА на Столична община да поддържа в изправност и съответствие улиците, тротоарите и пешеходните пътеки в града, като се осигурява самостоятелно и безпрепятствено придвижване на лица с намалена подвижност и на хора с увреждания. За да се произнесе по спора и отхвърли подадената от касаторката жалба срещу посоченото решение, съдът е проследил етапите на проведеното административно производство пред КЗД като ги е описал надлежно. Приел е, че решението е издадено от компетентен административен орган и в пределите на неговата власт, съгласно чл.65 вр. с чл.48 от ЗЗДискр. в съответствие със законовите изисквания за форма и съдържание, предвидени в чл.65 и чл.66 от закона и в чл.50 и сл. от ЗЗДискр. административнопроизводствени правила. При проверка на акта за съответствието му с материалния закон, съдът е анализирал относимите разпоредби на чл.5 от ЗЗДискр. във вр. с §1, т.1 от ДР на ЗХУ и приложимите наредби и е приел за безспорно между страните, че в периода месец септември 2019г. до месец юни 2023г. двете пешеходни пътеки, находящи се в гр. София на бул. "Андрей Ляпчев", едната свързваща двете части на ул. "Зелена поляна", а другата - спирката на обществения градски транспорт не са отговаряли на изискванията на чл.14, ал.1 и 2 от Наредба РД -02 - 20 -2/26.01.2021г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизирана територия и на сградите и съоръженията. Поддържането на такава архитектурна среда, според АССГ представлява дискриминация и е в нарушение на изискванията на чл.5 ЗЗДискр. Изложил е съображения, че към момента на образуване на административното производство, тези изисквания не са били изпълнени от Столична община, която носи отговорност като възложител на ремонтни дейности и което е довело настъпване на предпоставките по чл.5 ЗЗДискр. От друга страна, съдът е установил, че жалбоподателката е потвърдила в открито заседание на 03.10.2023г., че през месец юни 2023г. нарушението е преустановено, което е потвърдено и от представените от СО доказателства за извършени СМР, поради което като е взел предвид обстоятелството, че преди издаване на оспорения АА нарушението е преустановено, съдът е счел че КЗД правилно е приложила материалния закон и липсват предпоставките за налагане на санкция по чл.80, ал.2 ЗЗДискр., като подробно е обсъдил института за освобождаване от административнонаказателна отговорност по см. на чл.28, ал.1 ЗАНН. Решението е неправилно Правилни са изводите на АССГ, че оспореното решение е издадено от компетентен административен орган, в пределите на неговата власт, но неправилно е приел е, че решението е издадено в съответствие със законовите изисквания относно формата и съдържанието му, съгласно разпоредбите на чл. 65 и чл. 66 ЗЗДискр., което представлява нарушение на административнопроизводствените правила. Така постановеното решение не отговаря на посочените изисквания за форма и съдържание. Комисията за защита от дискриминация е независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване на равенство на възможностите, КЗД осъществява контрол по прилагането и спазването на този закон или други закони, уреждащи равенство в третирането (чл.40, ал.1 и 2 ЗЗДискр.) С иницииращата жалба вх. 44 -00 -3673 от 04.11.2022г. и допълнителни бележки към нея В. С. е навела твърдения и изложила обстоятелства за осъществена дискриминация от Столична община по признак "увреждане" по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., чрез изграждане и поддържане на архитектурна среда, недостъпна за хора с увреждания по смисъла на чл.5, предл. последно от закона. Изложени са обстоятелства, че след извършен ремонт през месец септември 2019г. е изграден остров на пешеходната пътека, повдигнат с бордюри, което я прави недостъпна за хора с увреждания, пътеката не е свързана с тротоарите от двете й страни, самата жалбоподателка се придвижва с инвалидна количка и пресичането на булеварда от нещо нормално е превърнато в мъчение. Жалбоподателката е представила доказателства, че е лице с увреждане. Искането до Комисията е да постанови, че е извършена дискриминация по признак увреждане, да постанови преустановяване на нарушението, в.т.ч. да даде задължително предписание на съответните длъжностни лица да приведат пешеходните пътеки в съответствие с нормативните актове. С оспореното пред АССГ решение, КЗД е приела от събраните по преписката доказателства, че са налице подадени сигнали от В. С. до Столична община за липсата на достъпна архитектурна среда, като не са предприети мерки до началото на производството пред Комисията. В периода месец септември 2019г. - месец юни 2023г., пешеходните пътеки на бул. "Андрей Ляпчев", едната свързваща двете части на ул. "Зелена поляна" и другата на спирката на обществения транспорт са били в несъответствие със законодателството, липсвали са необходимите скосения на тротоарите, като същите са били повдигнати, създаващи затруднения за придвижването на хора с увреждания. Предвид преустановяване от Столична община на нарушението по чл.5 от закона към датата на постановяване на решението, Комисията е счела, че не следва да налага санкция на Столична община, поради отпадане на основанието за водене на производството. Правомощията на Комисията за защита от дискриминация са посочени в разпоредбата на чл.47 от ЗЗДискр., като видно от т.1. КЗД установява нарушения на този или други закони, уреждащи равенство в третирането, извършителя на нарушението и засегнатото лице. С така постановеното решение КЗД не се е произнесла с нарочен диспозитив, въпреки изложени в решението мотиви :Установява ли нарушение на чл.4 във вр. с чл.5 от ЗЗД за периода за който е сезирана, а именно м. септември 2019 - м. юни 2023г. , поради безспорно доказания в производството факт, че Столична община не е осигурила достъпна архитектурна среда за този период. С така постановеното решение КЗД се е произнесла единствено за периода след м. юни 2023г., когато нарушението вече е било преустановено от Столична община, след подаване на жалбата от В. С.. Решението на КЗД е постановено както в нарушение на чл.47, т.1 от ЗЗДискр., защото Комисията дължи произнасяне по основния въпрос с който е сезиран, а именно установява или не дискриминация по смисъла на чл.5 ЗЗДискр. по жалбата на В. С. по посочения признак "увреждане" и за периода, за който е сезирана. Обстоятелството, че нарушението е преустановено в хода на производството би могло да е основание за неналагане на санкциии и мерки за административна принуда, както е процедирала Комисията, но не я освобождава от задължението да се произнесе налице ли е дискриминация или не за посочения период. Противно на приетото от АССГ, настоящата съдебна инстанция намира, че оспореното решение не отговаря на изискванията за форма и съдържание, съгласно разпоредбите на чл. 65 и чл. 66 ЗЗДискр. Решението на КЗД не съдържа реквизитите посочени в чл. 65 ЗЗДискр. В т.1 на чл.65 ЗЗДискр. е предвидено, че с постановеното решение заседателния състав : Установява извършено нарушение(в случая липсва такъв диспозитив, въпреки изложени мотиви), или по т. 5 установява, че не е извършено нарушение на закона и оставя жалбата без уважение- също липсва изричен диспозитив. Изрично произнасяне на органа не е налице в оспореното решение, с което не е даден отговор на преюдициалния налагането на санкции и принудителни административни мерки въпрос, а именно относно извършеното нарушение на чл.5 ЗЗДискр. Доколкото Комисията е сезирана с жалба за допуснато нарушение от Столична община за периода от месец септември 2019г., което е преустановено едва през месец юни 2023г., същата дължи произнасяне по оплакванията за дискриминация за този период в диспозитива на постановеното решение. Като не е установил с оспореното решение това съществено нарушение на изискване за форма и съдържание, АССГ е постановил неправилно решение, което е необосновано и постановено в нарушение на изискванията на материалния закон, което следва да бъде отменено. Предвид липсата на произнасяне на КЗД в диспозитива на решението в нарушение на чл.65 и чл.66 от ЗЗДискр., решението се явява постановено в нарушение на изискването му за форма и съдържание, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, налагащо неговата отмяна и връщане на преписката за ново произнасяне. При новото произнасяне КЗД следва добросъвестно да осъществи основната си функция по чл.40 ЗЗДСкр., а именно на независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване на равенство във възможностите, както и правомощията си по чл.47 от закона и да се произнесе с решение, отговарящо на изискванията за форма и съдържание, предвидени в чл.65 и чл.66 от ЗЗДискр. Въпреки изхода на спора, касаторката не претендира разноски, поради което такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, Върховният административен съд, пето отделение