Решение № 5053 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8313/2017 г.

Решение № 5053 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8313/2017 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на [фирма] [населено място], [жк], [жилищен адрес], представлявано от управителя М. Т. В., против Решение № 3757 от 05.06.2017 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 3196 по описа за 2016 г., в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-22220315001858-091-001/09.12.2015 г., на органи по приходите в ТД на НАП София, потвърден с Решение № 331 от 26.02.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София, в частта му, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 48 214,98 лв. по фактури на [фирма], [фирма], [фирма] и " [фирма] за данъчни периоди м. 02, 08 и 12. 2013 г. и м. 01 и 02. 2014 г. с предмет строителни материали, ведно със съответните лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е необосновано и противоречи на материалния закон, защото при доказани реални доставка е отказано право на приспадане на данъчен кредит. Жалбоподателят поддържа, че съдебното решение е необосновано като постановено при игнориране или неправилна преценка на доказателствата и неоснователно некредитиране на експертизите и гласните доказателства. Излага конкретни аргументи по отношение на всеки един от доставчиците, като твърди, че всички доставки са реално изпълнени, тъй като са придружени от съответните счетоводни и други документи. Поддържа, че всички строителни материали, които са получени по сделките с преките доставчици са използвани за реализирането на приходи от облагаеми доставки към фирмите [фирма] и [фирма], което без основание е игнорирано от решаващия съд, макар органите по приходите да не оспорват реализирания резултат по последващите доставки /установен и от техническата експертиза/, които не биха били възможни без получаването на арматура, бетон, кофражни платна и др. по процесните доставки. В писмената защита на касатора по съществото на делото се твърди, че при едни и същи доказателства доставките на един от доставчиците – [фирма] били признати от първоинстанционния съд за реални, а за тези на останалите процесни доставчици бил направен обратен фактически извод. Пак там се подчертава, че липсват дори твърдения, че строителните материали, вложени на обектите на получателите по последващите доставки, са доставени от лица, различни от процесните доставчици. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА в посочената част, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба – ДД"ОДОП" София, чрез юрк. А., оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният админстративен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Спорът пред първоинстанционният АССГ, е бил за правото на приспадане на данъчен кредит, за данъчни периоди м. 02, 03, 08. 2013 г. и от м. 12. 2013 до м. 02. 2014 г., общо в размер на 65 040, 98 лв. на ревизираното дружество получател по фактури за продажба на строителни материали, издадени от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма]. Ревизията е била повторна, след отменително Решение № 347/10.03.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" София. Приходните органи са приели, че не е доказано процесните фактури да отразяват реални доставки на строителни материали като първа предпоставка за признаване на правото на данъчен кредит на получателя. Първоинстанционният съд е уважил жалбата против РА като е приел за реални доставките по фактурите на [фирма] и е признал право на данъчен кредит по тях в размер на 16 826 лв. за данъчни периоди м. 02 и 03. 2013 г. В тази част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в законна сила. По фактурите на [фирма] органите по приходите са отказали ПДК общо в размер на 5 611, 92 лв. за данъчен период м. 01. 2014 г. по следните мотиви: Дружеството–доставчик не е декларирало търговски обекти, не е имало персонал и е дерегистрирано от приходните органи след издаване на фактурите, които не са отразени в дневници за продажби; Според обясненията на РЛ – получател, стоката е заявявана на място при доставчика и е транспортирана с МПС на получателя, за което при повторната ревизия са представени пътни листи и са посочени конкретното МПС и неговия водач. Ревизиращите са счели тези доказателства за недостатъчни, защото в пътните листи не е описан товарът и не са представени други, придружаващи стоката документи. Не е установено място на натоварване и разтоварване, както и лицата предали и приели стоката. Не е доказано доставчикът да е разполагал с фактурираните количества строителни материали. Не е доказано плащане по фактурите, като представеният договор за паричен заем между РЛ като заемодател и доставчика като получател прикривал авансово плащане, което не било обложено. По фактурите на [фирма] органите по приходите са отказали ПДК общо в размер на 9 831, 42 лв. за данъчен период м. 02. 2014 г. по следните мотиви: Дружеството–доставчик не е декларирало търговски обекти и не е имало персонал. От доставчика са представени писмени обяснения и документи. Органите по приходите са констатирали, че дружеството – доставчик е закупило материали – хидрокофражен шпертплат и трегери, вложени в обект [наименование] №[номер]. Според обясненията на РЛ – получател, стоката е заявявана на място при доставчика и е транспортирана с МПС на получателя, за което при повторната ревизия са представени пътни листи и са посочени конкретното МПС и неговия водач. Ревизиращите са счели тези доказателства за недостатъчни, защото в пътните листи не е описан товарът и не са представени други, придружаващи стоката документи. Не е установено място на натоварване и разтоварване, както и лицата предали и приели стоката. Не е доказано плащане по фактурите, като представените споразумителни протоколи за прихващане във връзка с договор за паричен заем между РЛ като заемодател и доставчика като получател, противоречат на записаното във фактурите "плащане в брой". По фактурите на [фирма] органите по приходите са отказали ПДК общо в размер на 23 448 лв. за данъчни периоди м. 08 и 12. 2013 г. по следните мотиви: Дружеството–доставчик не е декларирало търговски обекти, не е имало персонал и е дерегистрирано от приходните органи след издаване на фактурите. Според обясненията на РЛ – получател, стоката е заявявана на място при доставчика и е транспортирана с МПС на получателя, за което при повторната ревизия са представени пътни листи и са посочени конкретното МПС и неговия водач. Ревизиращите са счели тези доказателства за недостатъчни, защото в пътните листи не е описан товарът и не са представени други, придружаващи стоката документи. Не е установено място на натоварване и разтоварване, както и лицата предали и приели стоката. РЛ е представило доказателства за последваща доставка на строителна услуга, в изпълнението на която са вложени получените материали по фактурите на този доставчик и за плащане по нея по банков път. Не е доказано плащане по фактурите, защото то не е отразено в паметта на фискалното устройство на доставчика. По фактурите на [фирма] органите по приходите са отказали ПДК общо в размер на 9 323, 64 лв. за данъчен период м. 02. 2013 г. по следните мотиви: Дружеството–доставчик не е декларирало търговски обекти, не е имало персонал и активи и е дерегистрирано от приходните органи след издаване на фактурите. РЛ е представило фактури, касови бонове, заявки, договор за доставка на строителни материали; доказателства за последваща доставка на строителна услуга, в изпълнението на която са вложени получените материали по фактурите на този доставчик и за плащане по нея по банков път. Органите по приходите счели тези доказателства за недостатъчни, защото не е доказан капацитетът на доставчика да доставки стоката и не е установено място на натоварване и разтоварване, както и лицата предали и приели стоката. Не е доказано транспортирането на материалите, при уговорка в договора за транспорт, организиран от доставчика до строителния обект на купувача. Общо за всички доставчици е прието, че липсват конкретни заявки за доставката на строителните материали, които също не са индивидуализирани относно техническите им характеристики, нито във фактурите, нито в представените договори. Прието е, че устното заявяване на материали в процесните големи количества, не е забранено, но противоречи на търговската логика, при липса и на друга конкретизация на предмета на доставките. Прието е също, че липсват доказателства за уговаряне на размера на дължимата цена по процесните доставки. Посочената липса на доказване на съществените клаузи на договорите, по които се твърди да са доставени материалите, обосновава извод за неполагане на дължимата грижа от страна на ревизирания получател за собствените му работи и за действителността на процесните стопански операции. Представените в ревизионното производство документи за доставчиците са с неавтентични подписи за "издател", което е констатирано със сравнение на тези нотариално заверени подписи с тези на представляващите дружествата в търговския регистър. За да отхвърли жалбата на дружеството против частта на РА, с която е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 48 214, 98 лв. по фактури на [фирма], [фирма], [фирма] и " [фирма] за данъчни периоди м. 02, 08 и 12. 2013 г. и м. 01 и 02. 2014 г. с предмет строителни материали, първоинстанционният съд като е обсъдил подробно представените доказателства към фактурите на всеки доставчик, е приел, че реалността на доставките като условие, без което не може да се признае претендираното право, не е доказана. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че реалността на доставките по фактурите, по които са претендира право на данъчен кредит, е базисно изискване за признаване на претендираното право, и това е потвърдено от трайната практика на Съда на ЕС по тълкуването на директивата по ДДС, която АС подробно е анализирал. Обосновано и в съответствие с материалния закон съдът е приел, че при доставката на родово-определени вещи като процесните прехвърлянето на правото на собственост върху стоката става когато стоките бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова - с предаването и именно то и получаването на стоката по фактурите от ревизирания получател и използването й в независимата му икономическа дейност са главните факти с правно значение, подлежащи на доказване от лицето, което претендира право на данъчен кредит. Обосновани са фактическите изводи на административния съд, че представените договори за паричен заем, споразумителни протоколи, РКО и стокови разписки /последните, представени за първи път в съдебното производство/ към фактурите на [фирма], [фирма] и " [фирма] не доказват посочените факти. С основание съдът е приел, че нито в тези документи, нито в самите фактури са индивидуализирани по вид, количество и стойност процесните материали. Липсата на заявки до посочените доставчици, дори и след представянето на писмени доказателства в съдебното заседание на 29.11.2016 г. от страна на жалбоподателя, потвърждава констатациите на приходните органи, че такива не са изготвяни, което, съпоставено с показанията на свидетелката Н., бивша служителка на ревизираното дружество, че е заявявала стоката на "шефа си", а той неизвестно как, чрез кого и кога е правил заявки при доставчиците, обосновава изводите на първоинстанционния съд, че предаването на стоката не е доказано. В тази връзка, същата свидетелка е потвърдила обясненията на ревизираното лице в ревизионното производство, че стоката по фактурите на тези доставчици е транспортирана със собствен на получателя транспорт, за което при повторната ревизия са представени пътни листа и са дадени данни за МПС и водачите им, но никакви доказателства не са събрани от къде са товарени материалите /при положение, че не е установено доставчиците да имат складове/, кой е правил устните заявки, как такива количества материали са заявявани устно и дали действително посочените като водачи на МПС физически лица са товарили стоката. При твърдения, че наети от ревизираното лице шофьори на МПС са товарили стоката от складове на доставчиците, доказването на обстоятелствата къде са тези складове и приемането на стоката от въпросните шофьори е изцяло във властта на ревизирания жалбоподател. Неоснователни са касационните оплаквания, относно доставките по фактурите на посочените доставчици, за несъобразяване на заключенията на експертизите и на влагането на процесните материали на конкретни строителни обекти в изпълнение на строителни услуги от ревизираното дружество на трети лица. Пред първоинстанционния съд не е било спорно, за това са били представени и доказателства още в ревизионното производство, че ревизираното дружество е изпълнител на реализирани строителни услуги на конкретни обекти в полза на трети лица, които са приели резултата на услугите и са го платили по банков път. Установено е било от съдебно-техническата експертиза, че без строителни материали от рода на процесните би било невъзможно изпълнението на въпросните услуги. При приемането на заключението на счетоводната експертиза в съдебното заседание на 29.11.2016 г. вещото лице изрично е заявило, че то не може да даде заключение за влагане на конкретните строителни материали при изпълнението на конкретните строителни услуги, защото компетентността му позволява проследяване само на счетоводните записи, а относно влагането на материалите компетентна е съдебно-техническата експертиза. В заключението на съдебно-техническата експертиза е отразено, че вещото лице е посетило конкретните обекти на строителството, но от констативно-съобразителната част на заключението не се вижда да е проверявана каквато и да е строителна документация. При приемането на заключението на 20.09.2016 г. това вещо лице е потвърдило, че без материали от рода на процесните би било невъзможно извършването на строителството. На въпрос на съда обаче откъде експертът е заключил, че използваните материали са именно фактурираните, вещото лице е отговорило: "стигнах до извода, че материалите, представени по фактурите са вложени в тази сграда по това което ми дадоха и по това, което видях". Посоченото не може да бъде годна опора на обоснован фактически извод за влагане именно на материалните по процесните фактури на тези доставчици в извършеното строителство. Това е така и защото, като не е доказано получаването на материалите по фактурите на [фирма], [фирма] и " [фирма], не стои въпросът за авторството на фактурите и дали именно посоченият във фактурите издател е действителен доставчик. Именно недоказаното получаване на стоката различава случая от този в Решение № 1293 от 30.01.2014 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 13190/2013 г., на което се позовава касационният жалбоподател в писмената си защита по съществото на делото. Предвид изложеното, първоинстанционното решение в тази му обжалвана част е валидно, допустимо и правилно. Решението, в частта му, потвърждаваща отказа на данъчен кредит по фактурите на [фирма], също следва да остане в сила. В ревизионното производство към тези фактури са представени касови бонове, заявки, договор за доставка на строителни материали; доказателства за последваща доставка на строителна услуга, в изпълнението на която са вложени получените материали по фактурите на този доставчик и за плащане по нея по банков път. Органите по приходите счели тези доказателства за недостатъчни, защото не е доказан капацитетът на доставчика да достави стоката и не е установено място на натоварване и разтоварване, както и лицата предали и приели стоката. Приели са също, че не е доказано транспортирането на материалите, при уговорка в договора за транспорт, организиран от доставчика до строителния обект на купувача. Нито дерегистрацията на доставчика след издаването на фактурите, нито недоказването от къде се е снабдил със стоката, сами по себе си, не могат да бъдат основания за отказ на данъчен кредит. Такова основание не може да бъде и недоказването на транспортирането на материалите за сметка на доставчика, защото не е във властта на ревизираният доказването на този превоз. Обосновано на събраните по делото доказателства обаче, административният съд е приел, че по фактурите и на този доставчик не е доказано получаването на стоката. Съдът подробно е обсъдил представения протокол за преместване на дълготрайни активи и материали от 26.02.2013 г., за който и в касационната жалба се твърди, че представлява приемо-предавателен протокол за материалите на този доставчик. С основание съдът е съобразил разликата в описанието и количеството на материалите по фактурите и по протокола, представен при повторната ревизия. Описанието "арматурна заготовка" във фактурите и заявките не конкретизира предмета им. Разликата в количеството на материалите затвърждава убеждението, че няма връзка между фактурите и заявките и протокола или такава не е доказана. Предвид всичко изложено, първоинстанционното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила в обжалваната част. При този изход на процеса, на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 1 946, 44 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение