Решение № 63 от 4.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 915/2009 г.

Решение № 63 от 4.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 915/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Стойчо Пейчев Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на Б. С. Д. от гр. М. за отмяна на влязлото в сила решение от 19.02.2009 г. по в. гр. д. № 395/2008 г. на М. окръжен съд, с което е потвърдено решението от 21.10.2008 г. по гр. д. № 107/2008 г. на Б. районен съд, в частта, касаеща правата на съделителите в допуснатия до съдебна делба недвижим имот. Поддържа се, че молителката не е била редовно призована за съдебното заседание на въззивната инстанция, проведено на 26.01.2009 г., тъй като призовката е била връчена чрез процесуалния й представител на 19.01.2009 г., т. е. по-малко от една седмица преди заседанието. Ответникът по молбата за отмяна Ц. Д. Д. от гр. Б. е на становище, че оплакването е недопустимо, тъй като молителката е могла да се позове на "нередовно" призоваване, направила е това с жалбата срещу въззивното решение и Върховният касационен съд е взел становище по това оплакване. Ответниците по молбата за отмяна Ф. Д. П. а и С. Г. Д. от гр. Б. не са ангажирали становище. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че молбата за отмяна е допустима, тъй като е подадена на 10.07.2009 г. от заинтересувана страна в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, който е започнал да тече от момента на влизане в сила на определение № 472 от 05.06.2009 г. по гр. д. № 791/2009 г. на ВКС, I г. о., с което в производството по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Разгледана по същество, молбата за отмяна е основателна. Молителката /жалбоподател във въззивното производство по гр. д. № 395/2008 г. на М. окръжен съд/ е получила призовка за насроченото за 26.01.2009 г. заседание чрез своя адвокат-пълномощник по делото на 19.01.2009 г. От протокола за съдебното заседание, проведено на 26.01.2009 г. е видно, че на делото е даден ход в отсъствието на жалбоподателката /сега молител/, респ. на процесуалния й представител по пълномощие. В същото заседание въззивният съд е дал ход и на устните състезания, след което обявил, че ще се произнесе с решение на 26.03.2009 г. Срещу въззивното решение от 19.02.2009 г. жалбоподателката /сега молител/ е подала касационна жалба, съдържаща и оплакване за съществено нарушение на чл. 56, ал. 3, предл. първо ГПК. С определение № 472 от 05.06.2009 г. по гр. д. № 791/2009 г. в производството по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, I г. о. не допуснал касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че при разглеждане на делото от въззивния съд е допуснато съществено нарушение на чл. 56, ал. 3, предл. първо ГПК, тъй като жалбоподателката /сега молител/ е била призована за заседанието, в което е даден ход на устните състезания в по-кратък от предписания от закона едноседмичен срок. В резултат на това нарушение страната е била лишена от възможността да участва в делото. Едноседмичният срок по чл. 56, ал. 3, предл. първо ГПК е гаранция, че страната ще има реална възможност да организира защитата си и неспазването му съставлява основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, освен ако страната се е явила лично или чрез процесуален представител и е заявила, че не желае да се възползва от правото си, предвидено в чл. 56, ал. 3, предл. първо ГПК. В случая не е налице дублиране на основанието за отмяна при касационно обжалване /чл. 281, т. 3, предл. второ ГПК/ с основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. първо ГПК, тъй като независимо, че подадената касационна жалба е съдържала оплакване за съществено нарушение на чл. 56, ал. 3, предл. първо ГПК, същата не е допусната до разглеждане по реда на чл. 290 ГПК. Следователно, липсва произнасяне по това оплакване от касационната инстанция и въпросът за релевирания порок на въззивното решение не е бил разрешен със сила на пресъдено нещо. В обобщение, атакуваното с молбата за отмяна решение следва да бъде отменено и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о. на основание чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. първо от ГПК