Решение № 12141 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5144/2016 г.

Решение № 12141 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5144/2016 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от К. Д. И. от гр. С., чрез адв. Стефанов, против решение № 15/14.03.2016 г., постановено по адм. дело № 211/2015 по описа на Административен съд-Г., което се счита неправилно, поради нарушение на материалния закон-касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, настоява се за отмяната му и вместо това се отмени издадената виза за преустройство. Претендират се разноски. В съдебното заседание касационната жалбоподателка не се явява и представлява. Депозирана е молба от пълномощника й, с която се поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Ответната страна - Главен архитект на О. С., не изпраща представител. В своевременно депозиран отговор по жалбата са изложени доводи за нейната неоснователност и се прави искане за присъждане на разноски. Ответниците - Д. И. У., Х. И. А., Д. Л. И., редовно и своевременно призовани, не се явяват и не се представляват. От адв. Сидерова, като пълномощник на Х. А. и Д. И., са депозирани отговор и становище, с искане за отхвърляне на касационната жалба и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура обосновава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, процесуално е допустима. Разгледа по същество, същата е неоснователна. С оспореното решение АС-Г. е отхвърлил, като неоснователно и недоказано, оспорването на К. И. против виза за преустройство, издадена от Главния архитект на О. С. на основание чл. 53, вр. чл. 49 ЗУТ, на съществуващ навес - за жилищни нужди и присъединяването на същия към съществуващо жилище в УПИ IV-2696, кв. 115, по плана на гр. С., съсобствен, по 1/2 между заявителя Х. А., Д. И. и наследниците на И. И. У.. В мотивите му е посочено, че издаването на виза за проектиране, е начален момент на въпросното преустройство, което ще бъде осъществено въз основа на проект, подлежащ на одобряване по правилата на ЗУТ. Затова и са неоснователни доводите, че ще се получи заобикаляне на закона с присъединяването на навеса към съществуващото жилище - визата е издадена наоснование чл. 53, вр. чл. 49 ЗУТ и е за временно строителство, без промяна на съществуващите очертания, след като по одобрения ПРЗ на града, сградите във въпросния УПИ не се запазват, а е предвидено ново средноетажно застрояване. Предвиденото преустройство е на заварено, съществуващо помещение, с оглед което не са приложими разпоредбите на чл. 50 и чл. 51 ЗУТ, които касаят новите строежи. Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила. Изложените в него съображения почиват на точна преценка на доказателствения материал, включително и на заключението на приетата СТЕ, обосновани са и се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция. Правното основание за издаване на атакувания пред АС-Г. административен акт е разпоредбата на чл. 53, вр. чл. 49 от ЗУТ, тъй като с оглед одобрения ПРЗ във въпросния УПИ не се запазва съществуващото застрояване, а е предвидено ново строителство. Именно този факт определя характеристиката на преустройството на налична сграда с второстепенен характер, като временен строеж по смисъла на чл. 49, ал. 2 от ЗУТ, отговарящ на изискванията на чл. 50, т. 1 б. "а" от същия закон. Доводите в касационната жалба са неоснователни, в голямата си част те са направени и пред съда по съществото на спора и са обсъдени в решението. Издадената виза е началния момент на проектирането, а с инвестиционния проект ще се съобразяват и съблюдават изискванията на закона в тези случаи - да не се допускат изменения в очертанията и конструкцията на завареното. Новото, въведено в касационното производство основание за незаконосъобразност на административния акт - чл. 183, ал. 1 ЗУТ, за липса на съгласие на съсобствениците, касае ново строителство и е неотносимо в случая. По тези съображения, касационни основания за отмяна на съдебния акт не са налице. С оглед този правен резултат, на ответните по жалбата страни следва да се присъдят направените в производството разноски - 600 лв. за община-Севлиево, което е минимално предвидения размер на юрисконсултско възнаграждение за дела по ЗУТ и ЗКИР и на Х. И. А., Д. Л. И. - 300 лв. по приложения договор за правна защита и съдействие от 11.04.2016 г., които са своевременно претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,