Решение № 14 от 27.01.2015 г. на ВКС по н. д. № 1634/2014 г.

Решение № 14 от 27.01.2015 г. на ВКС по н. д. № 1634/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски Производство по Глава тридесет и трета от НПК. С искане на основание чл. 420, ал. 2 от НПК от осъдения А. Й. С. от Русе, в момента в затвора-Б., се настоява за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила решение № 123 от 12.08.2014 г. по ВНОХД № 424/2014 г. на окръжен съд-Русе, с което е потвърдена присъда № 123 от 19.06.2014 г. по НОХД № 583/2014 г. на районен съд-Русе и оправдаването му от касационната инстанция, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане, без да е посочен от кой стадий на производството. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Осъденият А. С., лично и чрез защитника си адв. А. М. от САК моли искането му да бъде уважено. Върховният касационен съд провери правилността на решението съобразно правомощията си по чл. 425 от НПК, като съобрази следното: С присъда № 123 от 19.06.2014 г., постановена по НОХД № 583/2014 г. на районен съд-Русе подсъдимият А. Й. С. от Русе, в момента в затвора-Б. е признат за виновен и осъден за извършено на 03.01.2014 г. в Русе, при условията на опасен рецидив, в съучастие като извършител с брат му Г. Й. С. престъпление по чл. 325, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК и при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание от 2 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 59, ал. 1 от НК от размера на наказанието е приспаднат срокът на предварителното му задържане до влизане на присъдата в законна сила. Разпоредено е с вещественото доказателство по делото, като същото се върне на собственика му. В тежест на осъдения са присъдени 80 лв разноски по делото. По въззивна жалба от защитника на осъдения Ал. С. адв. К. Д. с доводи за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата и за явна несправедливост на наложеното му наказание с искане за отмяната й и постановяване на нова присъда за оправдаването му, с решението си окръжният съд я е потвърдил изцяло и тя е влязла в законна сила на 12.08.2014 г. В искането от 16.09.2014 г. осъденият Ал. С. наново развива доводи за нарушаване на процесуалните норми във връзка с дължимия се доказателствен анализ при установяване на правно значимите факти и за правилното приложение на материалния закон, като моли за отмяна на двата инстанционни съдебни акта и постановяване на решение от ВКС за оневиняването му или за връщане на делото за ново разглеждане. Върховният касационен съд намира, че искането е подадено от осъден, който имат право на такова, в законоустановения срок, срещу въззивен съдебен акт, неподлежащ и непроверен по касационен ред, поради което е допустимо, но разгледано по същество - за НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: Искането, назовано "молба", освен че повтаря развитите във въззивната жалба на защитника на осъдения доводи, не е съобразено с резултатите от проведеното съдебно следствие и с изложеното в мотивите на въззивния съдебен акт. Съдът не просто се е съгласил с възприетата от районния съд фактическа обстановка, но е направил собствен доказателствен анализ на събраните и проверени доказателства, отхвърляйки на свой ред тезата на молителя като защитна и доказателствено неподкрепена. Голословното отричане на осъдения да е препречил пътя на св. В. е оборено и от показанията на св. Матов и св. Д., които възприели начина на спиране на колата от подс. С., затруднението за движение на останалите МПС, последиците от нанесените на св. В. удари и наличие на кървяща рана на носа му, както и изявленията му за автора и механизма на причиняването й. При този анализ са били преодолени противоречията, възникнали с показанията на св. Х. (снаха) и св. Г. С. (брат) и с обясненията на осъдения А. С., които убедително са отхвърлени като неверни и нелогични. По този начин въззивният съд не само е проверил и утвърдил възприетите от районния съд правно значими факти, но и с основание не е възприел възражението му това да е сторено от предубеден в изхода на делото съдебен състав. Няма неоснователно отхвърлени доказателствени искания и игнорирани доказателства, които да са злепоставили разкриването на обективната истина по делото. ВКС приема, че не е налице касационно основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, още по-малко за оправдаване на осъдения по предявеното му обвинение. В рамките на установените факти е приложен законът, който е следвало да се приложи. Възникването на опасност за движението от действията на св. В. по никакъв начин не оправдават предприетата спрямо него от двамата братя саморазправа, при която от осъдения А. С. е било демонстрирано явно пренебрежение към обществените порядки, грубо е бил нарушен общественият ред. Чрез действията и отправените към другия водач псувни, обиди и упражнено насилие той е изразил своето неуважение към обществото, като с циничното си и агресивно поведение е скандализирал придвижващите се през кръстовището и по улицата водачи на МПС и пешеходци. Законосъобразно поведението му е подведено под разпоредбата на чл. 325, ал. 1 от НК, а с оглед на скорошното му минало осъждане - на ал. 4, тъй като деянието е осъществил при условията на опасен рецидив, съобразно чл. 29, ал. 1, б. "а" от НК. Осъденият не е имал нито правото да преследва, още по-малко да санкционира по какъвто и да е начин св. В. за нарушение на правилата за движение, включително и да е счел, че последният е създал някаква опасност за движението и за пътуващите в колата му деца. Поради това наведените в допълнението към искането му доводи за несъставомерност на деянието му като престъпление по посочената наказателна норма са напълно неоснователни и не са съобразени с установените по делото факти от кръга на чл. 102 от НПК. Не е налице и основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК за възобновяване на делото. Не е налице и явно несъответствие на наложеното на осъдения наказание от 2 години лишаване от свобода. Освен нарушаването на обществените порядки, с деянието е бил увреден, макар и сравнително леко, беззащитен гражданин, който е бил поставен в стресова, унизителна ситуация от двамата братя пред погледа на много хора, на улица с интензивно движение, което сериозно е било затруднено. Това определя обществената опасност на осъщественото за завишена, а тя е такава и с оглед конкретната личност на осъдения А. С. Въпреки изтърпяното от него сериозно наказание за престъпление, осъществено също с упражняване на насилие, и в конкретния случай е приложил сила върху св. В., раздавайки собствено правосъдие. Съдилищата са съобразили наличните обстоятелства, относими към обема на дължимата му се санкция и са я определили на предвидения в закона минимум, като са отказали да приложат разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, поради липса на законовите предпоставки. ВКС намира, че не се налага корекция на наказанието на молителя в посока за намаляването му и не е налице основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Искането, като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 426 вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд - първо наказателно отделение