Решение № 5971 от 18.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1281/2021 г.

Решение № 5971 от 18.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1281/2021 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 1831 от 07.12.2020 г., постановено по адм. д. № 2319/2020 г., Административен съд – В., пети състав, е отхвърлил жалбата на ЕТ"М. - Р. Ц. ", [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. В., [улица], представляван от Р. Ц., срещу постановление за отказ за отмяна на наложена принудителна административна мярка "Запечатване на търговски обект" № 15064 – 6/15.10.2020 г. на Началника на отдел "Оперативни дейности" – В., Дирекция "Фискален контрол", при ЦУ на НАП – С.. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на НАП – гр. С. разноски по делото в размер на 100 лв. юрисконсулско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от ЕТ"М. - Р. Ц. ", [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. В., [улица], представляван от Р. Ц., преподписана от адв. Г. Г.. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд В. е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд В. и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения отказ. Алтернативно се поддържа искане за отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответният по касационната жалба началник на Отдел "Оперативни дейности" В. в Главна дирекция "Фискален контрол", при ЦУ на НАП не е взел становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за не основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна.

С решението Административен съд – В. е отхвърлил жалбата на ЕТ"М. - Р. Ц. ", [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. В., [улица], представляван от Р. Ц., срещу постановление за отказ за отмяна на наложена принудителна административна мярка "Запечатване на търговски обект" № 15064 – 6/15.10.2020 г. на Началника на отдел "Оперативни дейности" – В., Дирекция "Фискален контрол", при ЦУ на НАП – С.. Първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по издаване на оспорения отказ за отмяна на наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект. Посочено е, че същият е издаден от компетентен орган, при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила, а за жалбоподателя съществува правен интерес от неговото оспорване, поради което жалбата е допустима и следва да бъде разгледана. Административният съд е приел, че издаденият отказ за отмяна на наложена ПАМ е законосъобразен. Изложени са мотиви, че с наказателно постановление № 366747 – F413974/23.10.2018 г. едноличният търговец е бил санкциониран за извършено нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н – 18/13.12.2006 г. на министъра на финансите. Въпросната Заповед за налагане на ПАМ № 15064 – 6/15.10.2020 г. на Началника на отдел "Оперативни дейности" – В., Дирекция "Фискален контрол", при ЦУ на НАП – С. е издадена за извършено на 23.03.2019 г. нарушение на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н – 18/13.12.2006 г. на министъра на финансите във вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС и е разпоредено запечатване на търговски обект – кафе сладкарница, находяща се в гр. В., [улица], стопанисвана от едноличния търговец и забрана за достъпа до нея за срок от 14 дни. Първоинстанционният съд е посочил, че заповедта е издадена след влизане в сила на цитираното наказателно постановление, поради което извършеното нарушение, за което е наложена ПАМ, се явява повторно по смисъла на § 1, т. 35 ДР ЗДДС, която повторност по силата на чл. 187, ал. 4, изр. последно ЗДДС изключва възможността за отпечатване на обекта преди изтичането на един месец от запечатването му.

Направен е краен извод за законосъобразност на издадената отказ за отмяна на наложена ПАМ и неоснователност на жалбата.

Решението на Административен съд –В. е правилно и законосъобразно.

Основните оплаквания в касационната жалба са за неправилност на решението на административния съд са поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не са налице условията по чл. 187 ЗДДС за прекратяване на действието на наложената принудителна административна мярка.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

По делото няма спор за факти. Същите се изразяват в следното:

1. За допуснатото административно нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. на министъра на финансите е издадено наказателно постановление № 366747-F413974/23.10.2018 г., с което на ЕТ "М. - Р. Ц. " е наложена имуществена санкция. Постановлението е влязло в сила на 01.12.2018 г.

2. Със заповед № 110 – ФК/26.03.2019 г. /погрешно записана година в заповедта 2018 г. / на началник на отдел "Оперативни дейности" В. в ГД"Фискален контрол" при ЦУ на НАП е наложена ПАМ запечатване на търговски обект – кафе сладкарница, находяща се в гр. В., [улица], стопанисвана от ЕТ "М. - Р. Ц. " на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, за извършено на 23.03.2019 г. нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. във вр. с чл. 118 ЗДДС - неиздаване на касов бон за извършена продажба.

3. За извършеното на 23.03.2019 г. нарушение има издадено наказателно постановление № 441370 – F479293/10.06.2019 г. /л. 9 от делото/, с което на ЕТ "М. - Р. Ц. " е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. Дължимата сума е заплатена от задълженото лице.

4. С молба вх. № 15064-4/28.09.2020 г. жалбоподателят е поискал отмяна на ПАМ, наложена със заповед № 110 – ФК/26.03.2019 г. ПАМ поради заплащане на санкцията по наказателното постановление.

5. С процесното постановление административният орган е отказал отмяна на наложената ПАМ с мотив, че е налице хипотеза по чл. 187, ал. 4, изречение последно ЗДДС – извършеното нарушение е повторно, което изключва възможността за отмяна.

При така изложените факти и обстоятелства първоинстанционният съд правилно приел, че оспореното постановление е издадено в съответствие с материалния закон.

Нормата на чл. 187, ал. 4 ЗДДС определя, че принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло; отпечатването се извършва при задължение за съдействие от страна на лицето; при повторно нарушение не се разрешава отпечатване на обекта преди изтичането на един месец от запечатването му.

Разпоредбата на § 1, т. 35 от ДР на ЗДДС определя, че "повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение.

В случая извършеното на 23.03.2019 г. нарушение по чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. се явява "повторно" по смисъла § 1, т. 35 ДР ЗДДС, което при което е налице хипотезата по чл. 187, ал. 4, изр. последно ЗДДС, която не дава възможност за отпечатване на обекта преди изтичането на един месец от запечатването му, независимо от заплащане на имуществената санкция.

Наведените в касационната жалба доводи за неправилност на съдебното решение поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касаят заповедта, с която е наложена ПАМ. Въпросната заповед обаче не е предмет на съдебен контрол в настоящето производство, поради което изложените оплаквания са неотносими към спора и не следва да бъдат разглеждани.

След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения административен акт и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд –В. е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,