Решение № 6649 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14142/2009 г.

Решение № 6649 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14142/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба на Иван Викториев Оризарски от гр. София подадена срещу решение № 36/29.07.2009 г. постановено по адм. дело № 2535/2008 г. В жалбата се поддържа, че решението следва да се отмени по изложени съображения, че е постановено в противоречие с закона и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав като прецени допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 203, ал. 1 АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ по искове предявени от Иван Оризарски за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни действия на длъжностни лица от Столична община и от министерството на регионалното развитие и благоустройството за определени периоди от време - от 17.06.1982 г. до 01.06.1996 г., от 01.06.1996 г. до 07.02.2006 г. и от 07.02.2006 г. до завеждане на исковата молба, е приел за установено, че предявените искове са процесуално недопустими по отношение на министерството на регионалното развитие и благоустройството и неоснователни по отношение на Столична община. Обжалваното решение е правилно като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От доказателствата по делото е установено, че жалбоподателят Иван Оризарски е предявил иск за обезщетение за вреди по реда на ЗОДОВ срещу държавата в лицето на министерството на регионалното развитие и благоустройство и срещу Столична община за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв. и за имуществени вреди в размер на 322,522 лв., причинени му от незаконосъобразни фактически действия на длъжностни лица при изпълнение на административна дейност за описани в исковата молба периоди от време -от 1982 г. до 2006 г. Ищецът допълнително е увеличил размер на исковете и началния период от време, който да се счита от 1975 г. Ищецът е поддържал, че е "бил принудително изваден от жилището му в гр. София, ул. "Латинка" 15, ет. 3 по заповед за опразване № 68/17.06.1982 г. на началника на служба "Жилищно настаняване" при Ленински районен народен съвет, впоследствие отменена с решение на Софийския градски съд от 1983 г. Столична община е предприела незаконосъобразни действия, като е уважила искането на УБО-Държавен съвет със заповед № РД-45-32/16.09.1982 г. и с последваща заповед това жилище със заповед № ДИ-03-А-1 34/1982 г. и с договор за продажба от 09.12.1082 г. жилището е продадено на Андрей Луканов и съпругата му. Посочените заповеди и договори са "отпаднали", което обстоятелство е основание за ангажиране на отговорността на държавата и Столична община за "виновни действия и бездействия, довели до претърпени вреди от неправомерно изваждане от жилището на ул. "Латинка" № 15, ет. 3, незаконосъобразно предаване срещу заплащане в оперативно управление на УБО и настаняване в жилището на сем. Луканови и продаване и придобиване на жилище от 120 кв. м. без съгласието на ИК на Столична община". Преценявайки основателността на предявените исковете за обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, причинени от изложените в исковата молба незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица, служители на ответниците, при изпълнение на административна дейност, съдът е приел, че исковата молба /исковете/ са недопустими по отношение на държавата и са неоснователни по отношение на Столична община по изложени подробни съображения. Съдът законосъобразно е приел, че ответникът по иска-министерството на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/ не представлява държавата и не е пасивно легитимирано да бъде ответник на основание чл. 205 АПК по иска предявен за обезщетение за вреди, причинени от държавата. Отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е отговорност за "административен деликт"-за административно увреждане от административни органи, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие е причинено увреждането и следва да бъде предявен срещу юридическото лице, към чиято административна структура органът принадлежи по аргумент, изведен от чл. 30 и чл. 31 ГПК - представителство на юридическите лица и държавата. Законосъобразно съдът е приел също, че исковете предявени срещу Столична община по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са неоснователни с оглед предмета на действията и бездействията, описани в исковата молба. Вината при отговорността на държавата и общините се преценява само с оглед на длъжностните лица - т. е. на физическите лица, които влизат в състава на държавния орган или на общинската администрация и следва да се отнася до нарушение на конкретни служебни задължения. За предявените искове обосновано и правилно съдът е приел, че за извършено административно увреждане държавата и общините отговарят при наличие на предпоставките по чл. 204 АПК, които процесуални законови предпоставки не са налице видно от изложените основания в исковата молба и представените доказателства от страните. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното Върховният административен съд - III отделение,