Решение № 706 от 16.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12537/2008 г.

Решение № 706 от 16.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12537/2008 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Кирил Иванчев, в качеството му на процесуален представител на Сергей Миланов Миланов и е срещу решение от 4.6.2008 г. по адм. д. № 03336 по описа за 2006 г. на Софийски градски съд, Административна колегия, III"з" състав. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение като се иска неговата отмяна. Ответникът Охан Гарабед Кюрдиян, чрез адв. Васил Николов представя писмено възражение срещу касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Останалите ответници не изразяват становище. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставянето на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по АПК, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба срещу Заповед № ДИ-04-55 от 7.6.2006 г. на началника на столичната РНДСК, с която на осн. чл. 216 ал. 2 и ал. 5 ЗУТ е оставено в сила разрешение за строеж № 12/15.3.2006 г., ведно с одобрените на 20.01.2006 г. инвестиционни проекти на главния архитект на район "Изгрев" за строеж "Смяна на предназначението нна офис № 1 в амбулаторна практика за първична стоматологична помощ" издадено на Охан Гарабед Кюрдиян. Както в жалбата си пред първата инстанция, така и в касационната жалба касаторът поддържа, че строителното разрешение е издадено без да е налице съгласието на непосредствените съседи на помещението и решение на Общото събрание на Етажната собственост, както и че в конкретния случай нормите на чл. 38 ал. 5 и чл. 185 т. 1 ЗУТ са неприложими. Доводите на жалбоподателя са обсъдени подробно и с обосновани мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя, поради което намира, че не би следвало да се обсъждат повторно. Не само, че не са ангажирани доказателства, от които би могъл да се направи извод за наличието на наднормено шумово или друго замърсяване, но и до делото са налице доказателства в обратната посока - Становище на СХЕИ изх. № 7636 КХ (16.07.2004 г., съгласно което "Инвестиционният проект съответства на хигиенните норми и изисквания". Налице (към момента на издаването на процесната заповед) е помещение с нежилищно предназначение, за което е издадено СР да се преустрои (съгл. чл. 38 ал. 5 ЗУТ в тогавашната му редакция) в помещение - отново с нежилищно предназначение. Съгласно законовия текст (от преди редакцията му с ДВ, бр. 61/07 г.) "Помещения и обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена жилищна сграда етажна собственост могат да се преустройват по общия ред, без да се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост, в случай че не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване", т. е. липсва законовото изискване, въведено след 2007 г. за "промяна в предназначението", какъвто довод е развит в касационната жалба, предвид което и не е следвало да се обсъжда от решаващия съд. По изложените съображения Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав и на осн. чл. 221 ал. 1 АПК намира, че обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила, предвид което