Решение № 7922 от 19.9.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие, представен от адв. Н. Байчева, срещу решение 57/11.08.2021 г. на Административен съд Хасково по адм. д. 474 по описа за 2020 г., с което е отменен акт за установяване на публично държавна вземане /АУПДВ/ 26/311/00703/301/04/01 с изх. 01-2600/6489#5 от 22.05.2020 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/. Доводите на касатора са за неправилност на съдебния акт заради нарушение на материалния закон. Оспорва изводите на съда за допуснато при издаването на акта съществено нарушение на административнопроизводствените правила с прилагане на реда за установяване на публично държавно вземане по чл. 27, ал. 7 ЗПЗП и ДОПК. Изборът на производството за издаване на акта следвал от отношението на специална към обща на разпоредбите на чл. 27, ал. 7 и чл. 27, ал. 6 ЗПЗП и от фактическото и правното основание на акта неспазване на конкретно друго задължение от ползвателите/бенефициентите, като източник на задължението за възстановяване на получената безвъзмездна финансова помощ. Отстоява разбирането, че възприетото фактическо основание за издаване на акта не представлява индикатор по смисъла на 37, ал. 3, т. 2 ЗУСЕСИФ, доколкото не е отбелязано в съдържанието на сключения административен договор. Настоява на отликата между финансовите индикатори, които се описват в съдържанието на договора и одобрения проект, подлежащ на изпълнение. Неизпълнението на одобрени индикатори ограничава до обекта на инвестиране и предмета на инвестицията, а неизпълнението на друго задължение се отнасяло към други задължения по сключения договор без характер на индикатор, включително когато са част от одобрения проект. Отрича нарушаването на административнопроизводствените правила да представлява самостоятелно основание за отмяна на заключителния акт в производството. Изразява убеждение, че са установени фактическите основания за издаване на акта, представляващи материални предпоставки за разпоредената с него правна промяна, тъй като са допуснати сочените нарушения и липсва точно изпълнение на задълженията на получателя на безвъзмездната финансова помощ по му договора с Разплащателната агенция - тези следващи от одобрения проект и бизнес плана към него. Касационният жалбоподател иска отмяна на решението, а имплицитно и отхвърляне на оспорването срещу АУПДВ. Претендира деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.

Ответникът по касация Минерал вилидж ЕООД изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационното съдебно производство.

Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:

С оспорения пред Адм. съд Хасково АУПДВ е установено публично държавно вземане в размер 379 485.53 лева. Задължено лице е Минерал вилидж ЕООД. Публичното държавно вземане представлява определена в т. III от акта окончателна подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ за твърдяно от администрацията неизпълнение от търговеца на договорни и нормативни задължения, за които подлежащото на възстановяване публично държавно вземане е посочено в т.т. I и II. По констатациите на администрацията на търговеца е предоставена безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от ПРСР 2007 2013 г. с договор 26/311/00703 от 14.10.2014 г., сключен от него с ДФЗ, като е установено:

1. Изпълнение на представения и одобрен с договора бизнес план в размер средноаритметично 21.40 % от заложените приходи за финансовите 2016, 2017 и 2018г.;

1. Неизпълнение равно или по-голямо от 50 % спрямо параметрите по бизнес плана с поддържане на средна заетост за същия период от 19.44 % при заложено поддържане на постоянна годишна заетост за 7 работни места.

Като правно основание да се разпореди връщане на изплатените суми за финансова помощ със законната лихва върху тях е възприета разпоредбата на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Разнообразяване на неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013 г., като има позоваване и на чл. 16, ал. 2 от Наредбата и т. 4.12, 4.18, 4.4 и 8.1 от договора за отпускане на финансова помощ. Размерът на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ за всяко от неизпълненията е определен по критериите на т. 30 и т. 18 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., одобрени със заповед 03/РД/3218 от 08.08.2019 г. на изпълнителният директор на ДФЗ съответно 56 922.83 лева и 379 485.53 лева. Окончателният размер на подлежащата възстановяване помощ е съизмерен с най-високия размер от групата.

С първоинстанционното решение е отменен АУПДВ.

Според първостепенния съд компетентността на издателя на акта следва от разпоредбите на чл. 27, ал. 7 и чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП.

Отмяната на АУПДВ е мотивирана с решаващи изводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му и противоречие с материалния закон.

Прието е, че посоченото в акта фактическо основание неизпълнение на заложените в одобрения по проекта бизнес план финансови показатели /приходи/ и брой заети лица за финансовите 2016, 2017 и 2018 г. представляват индикатори за изпълнение на одобрения проект. Непостигането на индикаторите е отнесено към основанието за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, реализирана с решение по чл. 73 ЗУСЕСИФ. При наличието на основанията по чл. 27, ал. 6 ЗПЗП във вр. с чл. 70, ал. 1, т.т. 1-9 ЗУСЕСИФ подлежащата на възстановяване финансова помощ се установявала с решение за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на ДФЗ по реда на ЗУСЕСИФ, а не с АУПДВ.

Първоинстанционният съдебен акт е правилен.

Правилно първостепенния съд е оценил като основание за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт издаването му при отсъствие на материалните предпоставки и неприложим административнопроизводствен ред. Тази позиция на настоящия съдебен състав е повлияна от очертаващата се като константна съдебна практика на върховната съдебна инстанция по административни дела при решаване на аналогични спорове (така решенията по административни дела 11780/20 г., 142/21 г., 10232/20 г., 2128/20 г., 13576820 г. и 11903/20 г., всички по описа на ВАС), което е основание да изостави досегашното си разбиране относно приложимия административнопроизводствен ред в привръзка с възприемането на материалните предпоставки за възникването на публичните държавни вземания при неизпълнение на задълженията на ползвателя по договора за отпускане на финансова помощ.

Изборът на администрацията е да дефинира обхвата на задълженията по договора за отпускане на финансова помощ, като отнесе към тях постигането на заявените в бизнес плана приходи от дейността и постоянна годишна заетост. С арг. от чл. 16, ал. 1 и приложение 3 към чл. 16, ал. 1 от Наредба 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Разнообразяване на неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013 г., одобреният проект, за който се отпуска финансирането, е обективиран в бизнес плана, а според ал. 2 бизнес планът за разнообразяване на дейността трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2. Задължение на ползвателя на помощта по т. 4.18 от Договора е да спазва одобрения проект за срок 5 години от сключването на договора. Раздел IV, т. 1.1 от бизнес плана отразява приходите от дейността, като в колона А на таблица две се посочват видовете продукти/услуги, които кандидатът произвежда/предоставя и са пряко свързани с инвестицията, а в раздел V т. 2.1 кандидатът описва съществуващите и новосъздадени работни места. Устойчивата заетост е дефинирана в § 1, т. 26 от ДР на Наредба 30 като запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в предприятието за периода на бизнес плана. Това е и причината администрацията да квалифицира недостигането на заявените прогнозни приходи от дейността и неподдържането на устойчива заетост като неизпълнение на договорно задължение и юридически факт, пораждащ правомощието ѝ по чл. 46, ал. 1 от Наредбата да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва. Затова и соченото в АУПДВ фактическо основание за издаването му е относимо към третото алтернативно правно основание по чл. 27, ал. 7 ЗПЗП за установяване на дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ с акт за установяване на публично държавно вземане, издаден по реда на ДОПК, тъй като представлява неспазване на друго задължение от ползвателя на помощта /несъмнено не е неспазване на критерий за допустимост или на ангажимент/.

Този подход е незаконосъобразен. Органът не е означил предварително елементите на одобрения проект, които представляват индикатор за изпълнението му /макар това да е било дължимо при действието на чл. 37, ал. 3, т. 2 ЗУСЕФСУ загл. Изм. ДВ бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г./. Съответно не е възприел неизпълнението на одобрени индикатори, като основание по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ за извършване на финансова корекция, та подлежащата на възстановяване финансова помощ да се установява с решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСУСИФ. Администрацията не е означила, но е припознала размера на приходите от финансираната дейност и осигуряването на устойчива заетост като индикатор при одобряването на проекта и при проверката за изпълнението на задълженията по договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ. Това сочи на дължимост на идентифицирането на конкретното неизпълнение на задължение по договора като индикатор при упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на акта, установяващ публично държавно вземане заради неизпълнението.

Наличието на основанията по чл. 70, ал. 1, т.т. 1-9 ЗУСЕФСУ определя като приложим редът за възстановяване на получената помощ с решение за финансова корекция на основание чл. 27, ал. 6 ЗПЗП във вр. с чл. 73 ЗУСЕФСУ и представлява материалноправна пречка за установяване на публичното държавно вземане с АУПДВ по реда на ДОПК на основание чл. 27, ал. 7 ЗПЗП /редакцията на разпоредбата я сочи като приложима за основания извън тези по ал. 6 на чл. 27 ЗПЗП/. Различният предмет на регулиране на нормите на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП изключва съотнасянето им на специална към обща.

Различният административнопроизводствен ред и отликата в материалните предпоставки на правната промяна при финансовата корекция по чл. 73 ЗУСЕФСУ и при установяването на публично държавно вземане с акт по ДОПК предполагат, а не изключват ефекта върху съдържанието на крайния акт от производството, което е дефиницията на юриспруденцията за съществено нарушение на административнопроизводствените правила и представлява основание за отмяна на административния акт.

Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение.

При този изход на делото на ответника по касация се дължат деловодни разноски за касационното съдебно производство. Основателно е направеното от повереника на касатора възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение от насрещната страна. Платеното на процесуалния представител на ответника в размер 9 500 лева надвишава с близо 30 % минималния размер на адвокатското възнаграждение по чл. 8, ал. 1, т. 8 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение и тази разлика не съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото. Минимумът по наредбата е 7 324 лева и в този размер ще бъдат присъдени разноските.

Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение